Хумор

Позитивно, храна за косата

Печат

Позитивно, храна за косата

Понеже ми омръзна от постоянния негативизъм около мен, та и в мен, и защото от нерви ми побеля косата, че и започна да пада интензивно, реших да мисля само за хубави неща и така да се заредя с положителна енергия, че да престана да подскачам всеки път, щом се погледна в проклетото огледало. Речено и отсечено! Накупих си всякакви книги за здравословен начин на живот и духовно съвършенство и за има-няма месец ги прочетох до една. И тази сутрин осъмнах натъпкана с позитивни мисли до ушите. Отворих очи и започнах да си поздравявам телесните части, както си е по учебник. Първо започнах от косата, защото тя е най-проблемният ми участък към този момент. Та ударих й две четки, за да спре да пада и да ме оплешиви като яйце. След това поздравих сърцето, кръста, ръцете, краката и даже малката разширена веничка, дето от една година упорито се блещи на левия ми крак. Задника си го поздравих два пъти, защото напоследък нещо се е удвоил, та прецених, че с един поздрав няма да мине. На мазола, дето се е настанил на кутрето ми и не ми дава да нося от новите обувки с остър връх, нищо не казах. Той да мре!

Вместо кафе, изхрупах два моркова и тръгнах за работа. Вървях и си повтарях: светът е прекрасен, животът е чудесен, обичам ближния, ОМММММММ! Обаче само след три метра един ближен почти ме отнесе с черния си джип, при това на пешеходна пътека. Закова спирачки малко по-надолу и вместо да се извини, подаде брадясалата си мутра през прозореца и викна:

- Къде зяпаш, ма патко с патко!

Да беше го казал вчера, такава сочна благословия щеше да отнесе, че да му държи влага три денонощия, но днес бях нов човек, затова само му се усмихнах чаровно и го изгледах с любов. Тоя махна с ръка, убеден, че звездите ми говорят он лайн, и с мръсна газ отпраши по пътя. А аз продължих към спирката да си чакам автобуса. Той, разбира се, беше претъпкан с ближни. Наврях се и аз как да е в навалицата, като не спирах да си повтарям колко е хубав светът, а ближните се надпреварваха да ме ръчкат с лакти и да ме настъпват. Аз им се усмихвах на всичките, ама вече с половин уста. След малко дойде контрольорът и ме напсува на майка, задето не съм си приготвила предварително картата, ами трябвало да ме чака да си я изровя от дисагите. Аз и на него му се усмихнах – външно... Отвътре бавно, но сигурно се покривах с пришки. В офиса пристигнах първа, както винаги. Седнах си спокойно и започнах да работя. След няма и 5 минути на вратата се почука и при мен се намърда една развлачена повлекана с траурна физиономия. Тая я знам. И изобщо не искам да ми е ближна, защото лъже като разпрана, че събира пари за болното си внуче, а от сигурен източник разбрах, че е на 52, неомъжвана, не раждала и няма никакви вписани данни за осиновени деца. Обаче днес новият човек в мен й даде цели два лева. Срамота! А после дойдоха колегите и светът не само че престана да бъде прекрасен, а ми направо се скапа отвсякъде. Опитах се да си заградя едно бюро с позитивна енергия, но къде ти?... Току някой ми навлезе в личното пространство и ме засипе с негативни жалби за болната си тъща, която се самонастанила в ипотекирания му апартамент; за развратния си мъж, дето сменя вече трета кучка, а се прави на света вода ненапита; за децата на комшийката, защото то не се деца като деца, ами истински катъри... Боже, дай ми търпение и ми го дай веднага! Когато прелях от чуждата мъка, грабнах си чантата и отидох в банката да си оправя вноските по заемите. Пътьом изядох един сладолед, защото усещах, че телесните ми органи започват да изпушват. В банката поне беше прохладно и спокойно. Докато не се оказа, че са ми зачукали две вноски наведнъж... Е, сега вече подивях! Отворих уста, с намерението да вдигна грандиозен скандал, но все пак моята позитивна нагласа ми даде сили за една последна усмивка. Малката мишка, която ми беше оплескала сметките, също се усмихна и без да й мигне окото, ми обясни, че ако не платя веднага, ще ми насвяткат и лихви. Внесох всичко до стотинка и портмонето ми се оголи като общинска собственост. С последните си позитивни остатъци се замъкнах до вкъщи, с намерението да се боря за всеки косъм. Извадих си още два моркова от хладилника и пуснах телевизора. И какво мислите? Един мазен очилатко ми съобщава, че заради европейските стандарти цената на тока ще се вдигне с 10 %, а тази на водата – с 20. Край! Целият ми позитивизъм да върви по дяволите! От утре ще се оправям както аз си знам. И ако пак някой се опита да ме сгази с дебелия си джип, ако ме настъпи по мазола, ако се опита да ми измъкне пари с фалшиви внучета и посмее само да ми спомене за европейските стандарти, с голи ръце ще го навра в миши задник и собственоръчно ще запечатам отвора с червен восък. Пък ако ще и да оплешивея окончателно! В края на краищата има и перуки...

Ники Комедвенска

Wednesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2017