Поезия

Наричане

Печат

На камък да седна – ще оживее.

С ръка да докосна – ще заблещука.

С очи да погаля – ще се засмее.

С целувка да сключа – носи сполука...

На дърво да почукам – ще се разлисти.

С дъха си да вдишам – ще е магия.

Наужким да кажа – става наистина.

На скришно да бъде – ще го открия...

И враг да ме срещне – ще стане приятел.

И нож да извади – ще се прекърши.

Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.

А злото – на възел ще се завърже.

Животно да скочи – ще го прегърна.

А птица да кацне – ще ми запее.

От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.

На слънце ще стана – да те огрея.

Света ще превзема – с голо „Обичам те”.

И нищо да нямам – ще се раздавам.

Една душа нося – и влагам във всичко.

Парченце любов – и оживява.

 

Мира Дойчинова

Thursday the 29th. Spiralata.net 2002-2017