Поезия

Броня

Печат

 

Броня

 

Мария Мичева

Сърцето без броня, открито оставих.
А исках с метал да го скрия.
На хората честни реших да раздавам
сърдечната светла магия.
Защото не мога да хлопна вратата.
Че аз без врати съм родена.
Приемам ги. Давам им истина свята.
Кой колкото може да взема.
И знам, че раздам ли се цяла, до края,
ще хвърлят те своята броня.
Ще върнат доброто. Съвсем не мечтая.
И празни миражи не гоня.
Ще върнат стократно дареното с обич.
Ще пазят сърцето открито.
Защо ми е броня? Обичам ви, хора!
Не ни трябва нищо прикрито.

 

Saturday the 22nd. Spiralata.net 2002-2017