Поезия

Ел Хадика

Печат

 

 

 

 

„Ел Хадика”

(Заградената градина на истината)

от Хаким Санай*

 

Опитахме се да разберем 
пътя ни до Него:
не се получи;
но момента, в който се отказахме,
не остана ни едно препятствие.
  
Той ни се представи
от добрина: как ли иначе
щяхме да го познаем?
Разсъдъка ни доведе не по-далеч от вратата;
но неговото присъствие бе това, което ни пропусна.
  
Но как някога ще го познаеш,
докато не си способен
себе си да узнаеш?
  
Веднъж едно е едно,
нито повече, нито по-малко:
грешката настъпва с раздвоението;
единството не познава заблуда.
  
Пътят, който твоята същност трябва да измине
се състои в шлифоването на сърцето.
Не с протест и разногласие
се прочиства огледалото на сърцето
от ръждата на лицемерието и скептицизма:
твоето огледало се прочиства с твоята увереност -
от неподправената чистота на твоята вяра.
  
Освободи се
от веригите, които сам си изковал;
защото си свободен тогава, когато си изчистен от прахта.
Тялото е тъмно – сърцето блести ярко;
тялото е тор обикновена – сърцето разцъфнала градина.

 


 

Той не познава собствената си същност:
как би познал той друга същност?
Той знае само своите ръце и крака,
как би узнал той за Бог?
Това е отвъд разбиранията на учения:
ти трябва да си глупак
ако си мислиш, че го знаеш.
Когато ти успееш това да разтълкуваш,
ти ще узнаеш чистата същност на вярата;
дотогава,
какво общо би имал ти с вярата?
По-добре е да си мълчалив,
отколкото да говориш глупости
като един от учените;
вярата не се вплита
във всяка одежда.
  
Ти си направен за работа:
почетни одежди те очакват.
Как е възможно да те удовлетворяват
обикновени дрипи?
Как някога ще имаш богатства  
ако бездействаш шейсет дни месечно?
  
Предвид това, което знаеш,
бъди ти спокоен също, като планината;
и не се измъчвай от беди.
Знанието без спокойствие е незапалена свещ;
заедно, те са восъчна пита;
медът без восък е нещо чудесно;
восъкът без мед може да служи само за горене.
  
Напусни този дом
на рождение и разруха;
напусни този трап,
и поеми към предопределеният ти дом.
Тази купчина прах е мираж,
където огънят изглежда като вода.

 


 

Чистият човек обединява
две в едно;
любовникът обединява
три в едно.
  
Но аз се страхувам
да не би твоите невежество и глупост 
да те изоставят на моста.
  
Той е този, който доставя
вярата и земните блага;
той не е никой друг 
освен този, който разполага с нашите животи.
  
Той не е тиранин:
защото всичко, което взима,
той връща седемдесеткратно;
и ако затвори една врата
отваря десет други.
  
Той те цени повече,
отколкото ти себе си.
Вдигни се, скъсай с приказките;
напусни твоите низки страсти,
и ела при мен.
  
Ти трябва да осъзнаеш,
че неговото ръководство
е това, което те придържа в пътя,
а не твоята собствена сила

 

 

 


 

Там рубина е просто камък:
и религиозното превъзходство връх на глупостта.
Тишината е възхвала – прекрати речта;
твоите брътвежи ще ти донесат само вреда и скръб -
прекрати!
  
Вяра и неверие
заедно произлизат
от твоето лицемерно сърце;
пътят е дълъг единствено,
защото отлагаш тръгването по него;
една единствена стъпка
ще те доведе до Него:
стани роб,
и ще станеш крал.
  
Немите откриват езици,
когато уханието на живота ги достига,
идвайки от неговата душа
  
Слушай истински – и не се подлъгвай -
това не е за глупаци:
всички тези различни нюанси
стават един цвят
във вибрацията на единството;
въжето става крехко
когато е сведено до една нишка.
  
Твоят интелект е една бъркотия
от догадки и мисли,
куцащи по лицето на земята;
където са те, той не е;
те се съдържат в неговото творение.
Човекът и неговият разсъдък са само последните
съзряващи растения в неговата градина.
Каквото и да представиш за неговaтa същност,
непременно ще сгрешиш,
както слепец, опитващ се да опише
външността на своята майка.
Докато разсъдъка все още търси тайната,
на откритото поле на любовта ти прекрати твоето търсене.
  
Пътят не се състои нито от слова нито от постъпки:
от тях произлиза само мъка
и ни едно трайно здание.
Сладост и живот са думите
на човека, който се придвижва по пътеката в безмълвие;
когато говори не е от невежество
и когато е безмълвен не е от леност.

 


 

За мъдреца
и зло и добро
е много добро.
Никаква злина не идва от Бог;
когато мислиш, че виждаш
зло, произлизащо от него,
ще е по-добре да го видиш като добро.
Опасявам се, че по пътя на вярата,
ти си като кривоглед, виждащ двойно
или глупак оплакващ се от формата на камилата.
Ако той ти дава отрова, наречи я мед;
и ако той ти проявява ярост, наречи я милост.
  
Бъди доволен от твоята участ;
но ако имаш оплаквания,
жалвай се на кадията,
и получи удовлетворение от него.
Ето така работи ума на глупакът!
  
Каквото те постигне, беда или сполука,
е чиста благословия;
съпътстващото зло
мимолетна сянка.
  
'Добро' и 'зло' нямат значение
в света на словото:
те са имена, изковани
в света на 'мен' и 'теб'.
  
Твоят живот е само хапка в неговата уста;
неговото празненство е едновременно сватба и бдение.
Защо трябва мракът да опечалява сърцето?
- та нали нощта носи новия ден.
  
Казваш, че си разгърнал килима на времето,
пристъпи тогава отвъд самия живот и разсъдъка,
докато не стигнеш на разположението на Бог.
  
Ти не можеш нищо да видиш, бидейки заслепен нощем,
а денем едноок с твоята безразсъдна мъдрост!

 


 

Приятелю мой, всичко що съществува
съществува чрез него;
твоето собствено съществувание е чиста измама съществуванието е чиста преструвка.
Повече никакви глупости! Забрави се
и адът на твоето сърце ще стане рай.
Забрави се и всичко става постижимо.
Твоето аз е неопитомено конче.
  
Ти си това, което си:
твоите любови и омрази;
ти си това, което си:
вяра и безверие.
  
Надеждата и страхът прогонват късмета от твоя праг;
Забрави се и те не ще бъдат веч.
  
Пред неговия праг, каква разлика има
между мюсюлманин и християнин,
целомъдрен и провинен?
На неговия праг всички са търсачи,
а той търсеното.
  
Бог е безпричинен:
защо ти търсиш причини?
Слънцето на истината изгрява незаставено,
и с него залязва луната на познанието.
  
в това прекъсване само за седмица,
да бъдеш е да не бъдеш
и да пристигнеш е да тръгнеш.
  
И нима слънцето съществува,
за да му кукурига петела?
Какво е за него
дали ти си там или не?
Много са стигали, точно като теб,
до неговия праг.
  
Няма да откриеш пътя си
по тази улица; ако има път, 
той е по алеята на твоите въздишки.
Всички вие сте далеч
от пътя на предаността:
понякога сте добродетелни,
понякога сте порочни:
така че се надявате за себе си, страхувате се за себе си;
но когато вашата маска на мъдрост и безумие
най-сетне избледнее, вие ще видите,
че надеждата и страхът са едно.

 


 

Ако знаеш собствената си цена,
какво ще те е грижа за
одобрението или отхвърлянето на другите?
  
Почитай го като че го виждаш с физическите си очи;
въпреки че не го виждаш,
той те вижда.
  
Докато си в тази земя
на безплодни стремежи,
ти си винаги разбалансиран, винаги
или пълен назад или пълен напред;
но веднъж търсещата душа да напредне
само няколко хода извън това положение,
любовта поема юздите.
  
Идването на смъртта
е ключът, който отключва
незнайната сфера;
но за смъртта, вратата на чистата вяра
ще остане затворена,
  
Ако ти самия
си в действителност наопаки,
тогава твоята мъдрост и вяра
ще са непременно наопаки.
  
Спри да плетеш мрежа около себе си:
изскочи от клетката като лъв.
  
Разтопи се в неговото търсене:
заложи живота си и душата си
в пътя на откровението;
пребори се да преминеш от небитие в живот,
и се напий с виното на Бог.

 


 

От Него прошката идва толкова бързо,
тя ни достига дори преди разкаянието
да се заформи по нашите устни.
  
Той е твоят пастир,
а ти предпочиташ вълка;
той те подканва към себе си,
и все пак ти стоиш ненахранен;
той ти дава неговата закрила,
обаче ти си дълбоко заспал:
Ах, браво,
ти безчувствен парвенюшки глупако!
  
Той оздравява нашата същност отвътре,
по-благ към нас отколкото нас самите.
Една майка не обича своето дете
дори и с половината любов, която той дарява.
  
Твоята вяра е развалена,
въпреки това той запазва вярата си в теб:
той е по-честен с теб,
отколкото ти си към себе си,
  
Той създаде твоите умствени способности;
все пак неговото знание е без
потока на мисли.
Той знае какво е в твоето сърце;
или той сътвори твоето сърце заедно с твоята плът;
но ако си мислиш, че той знае
по същия начин, както ти знаеш,
тогава си затънал като магаре
в твоята собствена кал.
  
В Неговото присъствие, тишината е дарът на словото.
  
Той познава допира
на кракът на мравка,
движеща се в тъмнина
по камъните.
Той винаги знае
какво е в умовете на хората:
добре ще направиш
да поразмислиш върху това.

 


 

Завоевателят на любовта е този,
когото любовта завладява.
  
Включи се, презглава,
в търсенето;
но когато стигнеш морето,
забрави потока.
  
Когато той те приеме в присъствието си
не го моли за друго освен за него самия,
Когато той те е избрал за приятел,
тогава ти си видял всичко що е за виждане.
Няма никаква двойнственост в света на любовта
какви са тези приказки за 'теб' и 'мен'?
Как може да се запълни чаша, която е вече пълна?
  
Доведи себе си, целия, до прага му:
доведеш ли само част
и не ще си донесъл нищичко.
  
Твоето собствено аз определя вярата и неверието:
то неизбежно оцветява твоите възприятия.
Вечността не знае нищо
за вяра или неверие;
за една чиста същност
няма нищо подобно.
  
И ако ти, приятелю мой, ме попиташ за пътя
аз ще ти отговоря просто, това е той:
да обърнеш лице към свят на живот,
и да обърнеш гръб на звание и репутация;
и, презирайки материалното благоденствие, да превиеш
гръб двойно в негова служба;
да се разделиш с тези, които търгуват с думи,
и да заемеш мястото си в присъствието на безмълвния.
  
Пътят не е далеч
от теб приятелю: ти самия си този път:
така че тръгвай по него.
  
Ти, който нищо не знаеш за живота,
идващ от сока на гроздето,
колко дълго ще останеш опиянен
от материалната същност на гроздето?
Защо лъжеш, че си пиян?
  
Как ще се придвижиш напред?
Напред нe съществува;
как ще отскочиш?
ти нямаш крак.

 


 

Ни един не знае колко далеч е
от небитието до Бог.
Докато се придържаш към себе си
ще се скиташ надясно и наляво,
ден и нощ, хиляди години;
и когато, след всичките тези мъки,
накрая си отвориш очите,
ще се видиш, с вродените си недостатъци,
блъскащ се в кръг около себе си както вол на воденица;
но ако, веднъж освободен от себе си,
накрая се захванеш на работа,
вратата ще ти се отвори за не повече от две минути.
  
Бог не ще е твой,
докато се придържаш към душата и живота:
няма как да имаш ти и от това и от онова.
Бъхти се с месеци и години наред;
но забравиш ли ги ти като умрели, докато приключиш с тях,
ще си стигнал вечния живот.
  
Остани равнодушен към надеждата и страха.
За небитието джамия и църква са без разлика;
както сянка, рай или ад също.
За някой ръководен от любовта,
вяра и неверие са еднакво замъгляващи,
прикриващи пътя;
самото негово битие е завеса,
прикриваща Божията същност.
  
Докато не си захвърлиш меча,
не ще станеш покровител
докато не изоставиш короната си,
не ще си годен да ръководиш.
  
Смъртта на душата
е унищожение на живота;
но смъртта на живота
е спасението за душата. 
  
Никога не се застоявай по пътя,
стани несъществуващ. 
Несъществуващ дори за желанието 
да станеш несъществуващ.
И когато изоставиш
личността и разума,
светът ще е такъв.
  
Когато окото е чисто
то вижда чистота.
  
Освободи себе си от себе си...
докато не видиш себе си като купчина прах
не ще достигнеш онзи дом;
азът никога не би могъл да диша онзи въздух,
така че отправи се ти натам без личността.

* Хаким Санай - суфийски поет.

 

 

 

 

Thursday the 19th. Spiralata.net 2002-2017