Поезия

Умира бавно този

Печат

 

 

 

 

Умира бавно този

 

Марта Медейрос

 

 

 

Умира бавно този,

 

който не пътува,

 

който не слуша музика,

 

който не открива очарование в себе си.

 

 

 

Умира бавно този,

 

който разрушава себелюбието си,

 

който отказва помощта.

 

 

 

Умира бавно този,

 

който се превръща в роб на навика,

 

минавайки всеки ден по същите пътеки,

 

който не търси разнообразие,

 

не рискува да се облече в различен цвят

 

и не разговаря с непознати.

 

 

 

Умира бавно този,

 

който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата,

 

които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.

 

 

 

Умира бавно този,

 

който не променя живота си,

 

когато е недоволен от работата или любовта си,

 

който не рискува сигурното за неизвестното,

 

за да преследва една мечта,

 

който не решава поне веднъж в живота си

 

да избяга от мъдрите съвети...

 

 

 

ЖИВЕЙ ДНЕС!

 

РИСКУВАЙ ДНЕС!

 

ДЕЙСТВАЙ ДНЕС!

 

 

 

Не се оставяй да умреш бавно!

 

Не забравяй да бъдеш щастлив!

 

А ето и историята около това стихотворение, което в мрежата се приприсва предимно на Пабло Неруда.

 

 

От блога на Елена Николова:

http://bg.netlog.com/evelina_nikolova/blog 

 

 

 

Ако някой някога е попадал в интернет на стиховете на Пабло Неруда "Умира бавно този, който..."; ако е бил впечатлен, като мен, от посланието на тези стихове; и ако, също като мен, ги е използвал за девиз, за изразяване на същността си, или просто ги е пращал на приятели, споделяйки възторга си от нещо забележително, нека знае, както и аз днес узнах, че те НЕ са на чилийския поет, а на бразилска поетеса, Марта Медейрос, родена през 1961 г. в Порто Алегре.

 

Открих това случайно, търсейки оригинала на стиховете, за да се опитам да направя собствен превод. Напишеш ли "Неруда" в Google, още с първите резултати излизат въпросните стихове. В испаноезичните сайтове, обаче, на челните места в резултатите попаднах на следното заглавие: "Умира бавно" - един фалшив Неруда, който безспирно се умножава в Интернет". Мислейки, че греша в превода, посветих няколко часа, за да изследвам темата, с помощта на речник. Оказа се, че не само на Неруда, а и на Габриел Гарсия Маркес, и на Хорхе Луис Борхес са приписвани стихове и крилати фрази, които не им принадлежат. Кой от нас не е срещал в Интернет така нареченото "Прощално писмо", чийто автор уж е Маркес: "Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам...", което уж било написано като сбогуване с приятелите поради заболяване на писателя от рак на лимфните възли и оттеглянето му от публичния живот. А днес открих и коментар на самият Маркес по повод приписваното му "писмо" и очакваната му смърт: "Може да ме убие единствено срамът, че някой допуска наистина аз да съм написал това префърцунено нещо".

 

Но да се върнем на Неруда. В статията, която превеждам, се казва следното: "Рецитирайки стихове от автора на "Двадесет поеми за любов и една отчаяна песен", мнозина се чувстват добре, и така трябва да е мислел италианският политик Клементе Мастела, лидер на Съюза на демократи за Европа, когато преди една година прочита в парламента поемата "Умира бавно", за да гласува против искания от тогавашния премиер министър Романо Проди вот на доверие. С това Мастела демонстрира колко лесно е да попаднеш на измама от този тип, преповтаряйки нещо, което обикаля из Интернет, без да си направи труда да потвърди авторството. Но, когато италианската преса се заема да изясни случая, за което се допитва до Фондация Неруда, се оказва, че поемата е на бразилската писателка Марта Медейрос, авторка на много книги и журналистка. Самата тя, изморена от продължаващото убеждение у хората, че стиховете са на чилийския поет, се свързва с Фондация Неруда, за да се изясни авторството на текста, доказвайки, че тези стихове съвпадат в голяма степен с нейния текст "A Morte Devagar", публикувани на 1 ноември 2000г. в навечерието на Деня на покойниците във вестника, в който е сътрудник, а също и в нейната книга "Non-Stop, Crônicas do Cotidiano". Признава, че няма идея как започва да циркулира в Интернет тази "снежна топка", възхищава се на творчеството на Маркес, но би искала "на всеки един да се признава собствената работа". В заключение отбелязва, че има "достатъчно чувство за хумор, за да се смее на всичко това".

 

И Медейрос, и Фондация Неруда са на мнение, че малко може да се направи в посока да бъде спряна тази "нарастваща снежна топка" в Мрежата (ако някой търси в Гугъл "Умира бавно" и го асоциира с Неруда, се появяват 21 900 връзки), защото, както казва Фернандо Саес, твърде много са тези, които са убедени в неопровержимата истинност на откритото от тях в Интернет.

 

Между другото, косвено стиховете "свалят" правителството на Романо Проди през януари 2008 година...но пък това става причина да бъде опровергана една дълго тиражирана неистина. А поемата на Марта Медейрос е доста по-различна от версията в български превод, така че ако успея да направя превод, ще го представя в следващия ми блог.

 

P.S. Тази неистина бе поправена благодарение на писмото на Мария Добринова

 

 

 

 

Wednesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2017