Поезия

Адриана Йорданова

Печат

 

 

 

 

Грешници

 

 

 

 

 

Уморих се, уморих се до смърт.

 

Да се лутам така между двама ви.

 

Знам, че всичко за него съм аз.

 

Ала ти си до мене в мечтите ми.

 

 

 

И разпъват, тъй разпъват  на кръст

 

две посоки без милост в душата ми.

 

Всичко вчерашно вика назад,

 

ти напред си, но днес аз съм никъде.

 

 

 

 

 

И все се лутаме и се виним,

 

а грешници кога сме всъщност ние?

 

Дали когато от любов грешим

 

или оставяйки я да загине.

 

 

 

Уморих се, уморих се до смърт,

 

Само крачка остана, последната

 

Ако тя доведе ме при теб,

 

ще посрещнеш не мен, а сърцето ми.

 

 

 

 

 

И все се лутаме и се виним,

 

а грешници кога сме всъщност ние?

 

Дали когато от любов грешим

 

или оставяйки я да загине.

 

 

 

Труден характер

 

Винаги казваш, че труден характер съм имала,

 

непокорна съм често била, често била!

 

Че дори и насън вечно нещо вълнува ме

 

и покоя ти вечно руша, вечно руша!

 

 

 

Вярно, че дума и жест са напълно достатъчни –

 

чак до сълзи да ме наранят, да ме наранят.

 

Затова пък след туй толкоз мъничко трябва ми

 

да залея със смях този свят, този тъй хубав свят!

 

 

 

Замълчи, замълчи и обичай ме!

 

И моли се да нямаме никога с тебе покой!

 

Между мене и тебе покоят застане ли,

 

непременно горчив ще е той, горчив ще е той!

 

 

 

Как ли дори да поискаш кажи ми

 

ще избягаш от мен и къде, от мен и къде!

 

Моят труден характер те гледа усмихнато

 

със очите на нашето дете, на нашето дете!

Адриана Йорданова

 

 

 

 

 

 

Wednesday the 29th. Spiralata.net 2002-2017