Поезия

Кресчендо на Любовта

Печат

 

 

 

 

Кресчендо на Любовта

Борислав Русанов

 

 

 

1

 

Не искай нищо,

 

за да не ти тежи това,

 

което си поискал.

 

Нали от нищото

 

започва всичко

 

и пак в него

 

се завръща то?

 

 

 

2

 

Всяка моя мисъл е ЛЮБОВ

 

Всяко мое чувство е ЛЮБОВ

 

Всяко мое слово е ЛЮБОВ

 

Всяко мое дело е ЛЮБОВ

 

И щастлив съм аз, защото съм ЛЮБОВ

 

едно сърце отворено за всички,

 

в което цялата вселена се побира —

 

и хора, и животни, и мушици,

 

и дървета, и цветенца, и тревици...

 

Всичко в мене оживява

 

и аз във всичко оживявам —

 

дете на цялата ВСЕЛЕНА,

 

разбрало, че ВСЕЛЕНАТА дете е

 

 

 

3

 

Господи!

 

Аз не знам кой си.

 

Аз не знам какво си.

 

Аз не знам къде си.

 

Знам само, че Те обичам.

 

Нима е необходимо да те познавам,

 

за да Те оби­чам?

 

Нима е необходимо да познаваш

 

нещо или няко­го, за да го обичаш.

 

Любовта предхожда всяко знание.

 

Любовта е предусет за нещата, интуиция.

 

А интуицията действа изпреварващо.

 

Преди да сме видели вече знаем.

 

Преди да сме познали вече сме повярвали.

 

Преди да сме повярвали вече сме обикнали.

 

 

 

4

 

Моята любов към Теб е това,

 

по което стъпвам,

 

за да дой­да при Теб.

 

Тя може да бъде конец,

 

въже, греда или мост,

 

опъ­нати над бездната на пустотата,

 

която разделя двата свята —

 

Царството на Смъртта и Царството на Живота,

 

Царството на Луцифер и Царството на Христос...

 

Моята любов към Теб е това,

 

по което стъпвам,

 

за да дой­да при Теб...

 

 

 

5

 

Господи,

 

обичам Те, защото си Любов,

 

а Любовта не може да не се обича.

 

 

 

Господи,

 

обичам Те, защото съм Любов,

 

а Любовта не може да не обича.

 

 

 

Господи,

 

обичам Те, защото сме Любов,

 

а Любовта не може да не обича себе си.

 

 

 

И тъй кръга затворих

 

и слях се с Вечността.

 

 

 

6

 

Любовта не може да бъде ухо.

 

Любовта не може да бъде око.

 

Любовта не може да бъде крак.

 

Любовта не може да бъде ръка.

 

Любовта може да бъде само сърце.

 

Човече божий, ти можеш да живееш

 

и без ръце, и без крака, и без очи, и без уши,

 

НО БЕЗ СЬРЦЕ НЕ МОЖЕШ!

 

 

 

7

 

Разцъфни от Любов!

 

Разцъфнеш ли – ти жив ще бъдеш,

 

защото досега не си живял.

 

И възкресил сам себе си,

 

Мъртъвци от гроба ще повикваш,

 

за да ги даряваш със живот,

 

защото ти самият станал си Христос!

 

 

 

8

 

Ако ти ненадейно

 

от този свят си отидеш

 

и при последната среща със теб

 

аз съм спестил любовта си

 

като най-долен скъперник,

 

тежък грях ще гризе съвестта ми,

 

неопростен и неопростим...

 

Жестоко е да се чувстваш виновен,

 

да молиш за прошка,

 

а да няма кой да ти прости...

 

И да си умреш

 

като грешник не получил опрощение

 

за греховете си...

 

Затова помни, помни добре:

 

всеки миг, който изживяваш,

 

било сам, било с някой друг,

 

може би е последният ти земен миг,

 

може би е последният му земен миг,

 

може би е последният ви съвместен земен, миг,

 

(Съзнаваш ли тежестта на думата „последен"?)

 

И ако наистина може да бъде последен,

 

защо да не може да бъде и най – красив,

 

и най – изпълнен с любов, и най – паметен?

 

Не е важно с кого общуваш.

 

По – важно е, че това същество

 

утре може да го няма -

 

да си е заминало от този свят,

 

а ти безвъзвратно да си пропуснал възможността

 

да го дариш със любовта си.

 

Само ти можеш да го дариш със своята любов!

 

Само ти и никой друг – помни това!

 

И може би единственият ти шанс

 

да сториш това е този миг и никой друг.

 

Запомни и това!

 

Защото утре може вече да е късно…

 

 

 

9

 

Толкова много обичах себе си,

 

че никой друг не можех да обичам!

 

 

 

Толкова много обичах себе си,

 

че всеки друг обикнах!

 

 

 

Толкова много обикнах себе си и другите,

 

че аз и те, престанахме да съществуваме!

 

 

 

Остана само любовта!

 

 

 

И всичко започна да прелива във всичко.

 

Така разбрах, че цялата Вселена,

 

че всяко нещо - от най-малкото до най-голямото,

 

че всеки живот - от най-низшият до най-висшият,

 

Е ЛЮБОВ

 

и че нищо друго не съществува

 

ОСВЕН ЛЮБОВТА!

 

 

 

10

 

Родих се с мисълта за Теб.

 

Събуждах се с мисълта за Теб.

 

Живеех с мисълта за Теб.

 

Заспивах с мисълта за Теб.

 

Сънувах Теб.

 

 

 

Заради Теб забравих себе си.

 

Заради Теб забравих другите.

 

И осъзнах, че аз и те сме само сенки,

 

а Ти единствен съществуваш.

 

Когато с любовта си Те докоснах,

 

станах жив - почувствах, че живея.

 

И мойта сянка се стопи,

 

и всички сенки се стопиха.

 

Остана само Ти - без сянка,

 

СВЕТЛИНА, ЛЮБОВ.

 

До този миг си мислех, че съм влюбен.

 

Сега разбрах - не може нито да се влюбва,

 

 

 

нито да разлюбва този, който е ЛЮБОВ!

 

 

 

11

 

Няма да помогнат

 

нито твоите учители,

 

нито твоите учения,

 

нито твоите свещени писания,

 

нито твоите молитви,

 

нито твоите медитации,

 

ако твоето съзнание не е съзряло,

 

ако любовта не е разцъфнала в сърцето ти.

 

Тогава ще са безполезни всички учители,

 

всички учения,

 

всички свещени писания,

 

всички молитви,

 

всички медитации,

 

всички глупости,

 

с които си изпълнил главата си,

 

ако съзнанието в теб не е съзряло,

 

ако любовта не е разцъфнала в сърцето ти.

 

Не се опитвай да се стремиш

 

към чужди реалности.

 

Познай своята собствена.

 

Ако си тъжен - бъди тъжен!

 

Не отвръщай поглед от своята тъга.

 

Ако си радостен - бъди радостен!

 

И ако си внимателен, бдителен,

 

ако си постоянно нащрек,

 

ще разбереш, че и радостта, и тъгата

 

са само облаци, които идват и отминават,

 

а това, което нито идва, нито отминава,

 

това, което винаги остава, е небето.

 

То е твоята реалност.

 

И ти можеш да създадеш облаци,

 

но небе не можеш.

 

Можеш да бъдеш небе,

 

Но облаци не можеш.

 

Фалшивите неща винаги

 

Ще си останат фалшиви

 

И тяхното количество

 

няма да ги направи истински.

 

 

 

Колкото и много знания да натрупаш,

 

Те ще бъдат безполезни,

 

ако не са подплатени с истинско познание.

 

Тогава в очите на хората

 

можеш да изглеждаш мъдрец,

 

защото хората са склонни да бъркат

 

ерудицията с мъдростта,

 

но дълбоко в себе си ще бъдеш глупак

 

и ще криеш своето нещастие с усмивка,

 

и ще криеш своето невежество

 

със титли и научни степени,

 

лишени от пълнеж.

 

И зад твоята духовност

 

ще прозира лицемерие.

 

В основата на твоя мир

 

ще има кратер на вулкан.

 

А твоята любов ще бъде

 

само дреха на омразата.

 

И ти ще изглеждаш,

 

но няма да бъдеш.

 

Ще си богоподобен,

 

но само подобен – не и божествен.

 

И твоето божествено подобие

 

няма да топли никого.

 

Ще бъдеш като изкуствено цвете –

 

Красиво, но ще ти липсва аромат.

 

И ти можеш да зарадваш нечии очи,

 

но не и нечие сърце.

 

 

 

АКО СЪЗНАНИЕТО В ТЕБ НЕ Е СЪЗРЯЛО,

 

АКО ЛЮБОВТА В СЪРЦЕТО ТИ НЕ Е РАЗЦЪФНАЛА.

 

 

 

 

 

12

 

Толкова много обичах,

 

че сърцето ми стана тясно за любовта

 

и се пръсна.

 

Толкова много обичах,

 

че тялото ми стана тясно за любовта

 

и се пръсна.

 

Толкова много обичах,

 

че душата ми стана тясна за любовта

 

и се пръсна.

 

Сега не съм ограничен, но не съм и свободен,

 

а съм самата свобода - любов необятна,

 

без граници, за която няма тяло и душа.

 

 

 

13

 

Из утробата на Великата Тишина

 

се ражда непостижимата Радост,

 

която претопява твоя ум,

 

поглъща цялото ти същество

 

и капката на твоята отделност се изпарява,

 

за да се превърне в необятен Океан

 

 

 

14

 

Приятелю, познаваш ли любовта,

 

в която губиш своя център,

 

за да почувстваш центъра навсякъде,

 

любовта, в която ти отсъстваш,

 

за да откриеш изненадан

 

своето присъствие във всичко?

 

Приятелю, познаваш ли любовта,

 

в която липсва контролиращ,

 

в която се размиват твоите очертания

 

и от самотен остров се превръщаш

 

в безкраен Океан?

 

Приятелю, познаваш ли любовта,

 

която нито се ражда, нито умира,

 

която няма начало, нито пък край,

 

любовта, за която не можеш да кажеш,

 

че е тук или там, че е в този или в онзи,

 

защото тя е навсякъде?

 

 

 

Приятелю, познаваш ли любовта?

 

 

 

15

 

Аз съм абониран за щастието.

 

Където и да отида, то ме преследва.

 

Каквото и да правя, то е винаги с мен.

 

Просто да бъдеш, означава

 

просто да бъдеш щастлив.

 

Няма нищо по-лесно

 

и нищо по-просто от това.

 

Когато всички проблеми,

 

създадени от ума ти отпаднат...

 

Когато умът ти спре,

 

а заедно с него и времето...

 

Тогава ти се отваряш

 

и цялото съществуване нахлува в теб.

 

Твоята спонтанност се освобождава

 

и избликва мощно

 

като гейзер на Върховната Радост.

 

И на теб не ти остава нищо друго,

 

освен да благодариш, че съществуваш

 

и животът ти се е превърнал

 

във безкрайно празненство.

 

 

 

16

 

Дали ще търсиш Бога в себе си

 

или Бога в другите - няма значение -

 

Бог е във всички.

 

Дали ще търсиш Бога на небето

 

или Бога на земята - няма значение -

 

Бог е навсякъде.

 

Дали ще търсиш Бога в това учение

 

или в някое друго - няма значение -

 

Бог е във всичко.

 

И няма нужда да търсиш път към Него.

 

И няма нужда да правиш избор,

 

защото няма място, където Той да не е,

 

защото няма нещо, в което Той да не е.

 

Дори и в изкушението е Бог,

 

така както е и в благословението.

 

В действителност изкушение и благословение

 

не съществуват.

 

Те са само плод на твоето съзнание,

 

на разделението, което съществува вътре в теб,

 

на избора, който си направил

 

и който те е лишил от Бога.

 

Затова, където и да търсиш,

 

по който и път да вървиш,

 

каквато и техника да използваш,

 

ти си оставаш слепец,

 

ти си оставаш бедняк,

 

ти си оставаш без Бог.

 

И щастието бяга от теб.

 

И благодатта бяга от теб.

 

И всички бягат от теб,

 

защото във всеки миг

 

ти бягаш от Реалността,

 

която изпълва всичко,

 

от Божественото, в което няма

 

никакво ограничение и никакво разделение.

 

То не е само в Буда, Кришна и Христос,

 

а и в камъка, в дървото,

 

в най-отдалечената звезда, във всички нас.

 

И ако ти не го откриваш навсякъде,

 

няма да можеш да го откриеш никъде,

 

независимо от усилията, които полагаш,

 

независимо от техниката, която използваш,

 

или Учителя, когото следваш.

 

Ще си останеш слепец,

 

не си ли отвориш очите,

 

за да видиш не определено нещо,

 

а всичко, което съществува.

 

 

 

17

 

Ако обикнеш Бога,

 

неминуемо обикваш и неговото творение.

 

И всичко става свещено.

 

И всичко става прекрасно.

 

И всичко става божествено.

 

ТО Е.

 

Но само за този,

 

който гледа с очите на любовта.

 

И този свят се превръща в небе,

 

адът във рай,

 

човекът във Бог,

 

смъртта във живот.

 

Ако обикнеш Бога,

 

в теб се ражда ново зрение,

 

което превръща пустинята на живота

 

във вечно зелен оазис,

 

а долината на скръбта

 

във място за блажена почивка.

 

И цялото съществуване зазвучава

 

като възторжен химн на Радостта,

 

като безкраен празник,

 

защото всичко, до което се докосваш,

 

започва да излъчва светлина, любов...

 

Ако обичаш Бога!

 

 

 

18

 

Когато Бог е далеч от теб

 

ти е нужна вяра.

 

И колкото е по-далеч

 

от толкова повече вяра се нуждаеш,

 

защото тя те извисява до Него,

 

докато се припокриете и станете едно.

 

След това вече не ти е нужна вяра -

 

вярата предполага външен обект,

 

а Бог е станал твоя същност.

 

Сега дори и Той не ти е нужен -

 

да вярваш, че съществува някъде на небето,

 

след като знаеш, че е вътре във теб.

 

Не ти е нужна и молитва -

 

не е ли глупост да се молиш на самия себе си?

 

Когато станеш божествен (а ти си!)

 

Когато осъзнаеш своята божественост,

 

тогава тя убива всички богове и идоли.

 

Всички външни неща намират смъртта си,

 

за да възкръсне целият космос във теб.

 

 

 

19

 

Всяка сутрин рано

 

във времето на Брама

 

светлината слиза на порции.

 

Тя съблича нашите нощници,

 

за да ни облече дневните дрехи.

 

Но у повечето от нас

 

денят продължава да бъде само гост,

 

а нощта - вечен домакин.

 

Докога?

 

Докога ще продължаваме да спим,

 

въпреки че будилникът - Живот

 

продължава да звъни?

 

Кой ще ни освободи

 

от нашите сънища?

 

Кога?

 

Или сънят е за предпочитане

 

пред Реалността?

 

 

 

20

 

Пред вратата на Царството Божие

 

много хора чакаха на опашка.

 

Но вратата беше заключена,

 

а никой нямаше ключ.

 

Тогава дойде Спасителят,

 

но когато пристъпи да отключи,

 

се случи нещо неочаквано -

 

кандидатите за Царството Небесно

 

се нахвърлиха върху Него

 

като хиени жадни, за да го разкъсат.

 

Те бяха чакали дълго, прекалено дълго.

 

Бяха свикнали да чакат.

 

И изведнъж този странен човек,

 

който наричаше себе си „син человечески",

 

се появи ненадейно,

 

за да им отнеме очакването,

 

а заедно с него и сладостта на надеждата.

 

Толкова дълго бяха чакали,

 

че бяха забравили за какво чакат.

 

И когато Спасителят дойде да им напомни,

 

Го приеха на нож, а не със хляб и сол.

 

Приеха Го като заплаха, а не като спасение.

 

И Го разпънаха на кръст, а ключа скриха.

 

И тази история се повтаря винаги,

 

когато се появи Спасителят.

 

Винаги той идва с желание да спаси хората

 

и винаги (задължително!)

 

в знак на благодарност

 

те Го разпъват на кръст.

 

И Го разпъват точно тези,

 

които най-много са Го чакали.

 

Така че следващия път, Спасителю,

 

преди да дойдеш пак,

 

си помисли добре дали си струва?

 

Но Ти си безнадежден.

 

Ти си неспасяем, Спасителю!

 

И въпреки всичко,

 

и въпреки всички кръстове

 

специално приготвени от нас за Теб,

 

и въпреки всички Голготи и трънни венци,

 

Ти все ще идваш и ще идваш

 

със надеждата, че нещо ще се промени,

 

че поне един няма да отвори уста,

 

за да Те похули,

 

че поне един няма да вдигне ръката си,

 

за да хвърли камък по Теб,

 

че поне един ще Те помилва...

 

Помилвай ни, Господи!

 

 

 

21

 

Никой не може да ти помогне,

 

не си ли помогнеш сам.

 

Колкото и велик да е един Учител,

 

не може да ти помогне,

 

не си ли помогнеш сам.

 

Колкото и велика да е една книга,

 

не може да ти помогне,

 

не си ли помогнеш сам.

 

Затова престани, глупчо,

 

да се взираш тук или там,

 

в този или в онзи,

 

а се вгледай единствено в себе си,

 

защото спасението е в теб -

 

друго спасение няма.

 

Спасението е винаги нещо вътрешно,

 

нещо съкровено, интимно,

 

предназначено за теб

 

и никой друг няма достъп до него.

 

И всички Учители, запомни, са в теб.

 

И всички книги и свещени писания са в теб.

 

Цялата мъдрост на Битието е в теб.

 

Затова никой не може да ти помогне,

 

не си ли помогнеш сам.

 

 

 

22

 

Когато няма мисъл,

 

лежаща между теб и мен,

 

разделението изчезва.

 

Тогава няма „ти".

 

Тогава няма „аз" –

 

има само единение –

 

ти преливаш в мен

 

и аз преливам в теб.

 

Ти изчезваш в мен

 

и аз изчезвам в теб.

 

Двойствеността умира.

 

Вече няма земя и небе,

 

а земята става небе.

 

Брегът се превръща в море...

 

Когато няма мисъл,

 

лежаща между теб и мен.

 

 

 

23

 

Любовта към някого или към нещо

 

е любов към цялото, любов към всичко.

 

Камъкът може да се превърне в повод,

 

красотата на синьото небе,

 

полетът на птицата,

 

нечии очи...

 

Всичко може да се превърне

 

в повод, в извинение,

 

за да се разгърне любовта

 

от свойта фрагментарност

 

и да обхване не отделно нещо,

 

а цялото съществуване.

 

Любовта е истинска само тогава,

 

когато Битието обича и се радва

 

на самото себе си!

 

 

 

24

 

Когато водата от твоя извор прелива,

 

сподели я с някой жаден,

 

за да не пресъхне изворът.

 

 

 

Когато твоята любов прелива,

 

сподели я с някой жадуващ за любов,

 

за да не спре песента на сърцето.

 

 

 

Когато твоето същество прелива в екстаз,

 

сподели го с някой нещастен бедняк,

 

за да не скърби светът.

 

 

 

Животът дарява щедро даряващия и имащия.

 

На нямащия и стиснатия затворената шепа си остава празна!

 

 

 

25

 

Угасна пламъкът на желанията.

 

Като невярна съпруга ТРИШНА – жаждата за живот ме напусна.

 

И с единия крак съм вече отвъд.

 

Все още някак си тялото ми се държи за мен,

 

но аз вече съм го пуснал

 

и то пътува към земята. Като сухо есенно листо

 

ще се върне там, откъдето е дошло.

 

Колелото на живото САМСАРА

 

прави последните си затихващи кръгове,

 

но вече няма кой да го върти

 

и неизбежно е неговото спиране.

 

Така че, приятелю, побързай,

 

ако любовта ми е докоснала сърцето ти!

 

Още малко съм тук.

 

Който и да си! Където и да си!

 

Мъж или жена, бял или черен,

 

добър или лош, мюсюлманин или индуист,

 

християнин или будист – няма значение!

 

Ела при мен, докато все още Колелото се върти!

 

Аз мога да ти дам вкуса на това, което търсиш –

 

аромата на разцъфтялото в любов сърце.

 

Все още ли не си разбрал?

 

Макар да стъпвам по земята

 

и да изглеждам като нейно дете,

 

стъпките ми отекват високо в небесата,

в Земята на Девите!

 

 

 

 

Tuesday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017