Поезия

Ода на любовта

Печат

 

 

 

 

Ода на любовта

Веселин Пеев - Кантор

 

 

 

 

Тишина. Фантастична мисъл из спомени бъдни се рее,

те я галят безспир с ароматния полъх на влюбен Зефир

 

очаровал с милувки и ласки богинята Флора, с която живее

 

сред цветя в долината на щастие вечно в ефирния мир.

 

 

 

 

 

 

Мисълта мигновено облита безброй светове необятни,

 

на самата любов-провидение най-съвършения дар,

 

тя прониква отвъд в измерения паметни и непонятни

 

и дори до заветния любвеобилен божествен олтар.

 

 

 

 

 

 

Оживява далечното минало трепетно и патетично

 

озарено от огнени чувства и възпламенени мечти,

 

преживяване неповторимо вълнуващо и романтично,

 

от съдбата дарените очарования и красоти.

 

 

 

 

 

 

Постепенно изгряват картини и случки от светла забрава,

 

просияват дълбоко в сърцето лъчите на сладостен блян

 

и отново възражда се на младостта несравнимата слава,

 

с тиха радост откликва прекрасният свят от любов овладян.

 

 

 

 

 

 

Епилогът незнаен развихря крилатото въображение

 

че това подсъзнателно може би било е сън затаен,

 

промеждутък застинало време по пътя на вечно съмнение,

 

ослепителен розов проблясък в зората на земния ден.

 

 

 

 

 

 

Възхитителен свят на души обладани от тайнство свещено,

 

за малцина избрани щастливци е раят с любов сътворен,

 

всеотдайните жертвено влюбени в своето царство блажено

 

в еуфория славят вълшебния празник за тях отреден.

 

 

 

 

 

 

Едновременно жив и абстрактен, отдаен и недосегаем

 

тоя свят извисен и безсмъртен, безкраен и неизмерим

 

на копнежи, надежди и вяра от извора неизчерпаем

 

просветлява простора на чувствата тайнствен и необозрим.

 

 

 

 

 

 

Импресивна фантазия, необяснима духовна вселена,

 

постижима понякога неописуемо дивна мечта,

 

тя понася духа възхитен с мелодичната си кантилена,

 

сътворява явление неустоимо красиво в нощта.

 

 

 

 

 

 

Кехлибарният лотос изплува и бавно разцъфва в небето,

 

просветлява прозрачната приказно призрачна звездна тъма,

 

развълнувано фосфоресцира могъщата гръд на морето

 

под прокобната сянка на облаци с мрачни мъхнати вълма.

 

 

 

 

 

 

Мимолетно Селена намира пролуки в покрова размътен

 

и от тях лунопадът излива потоци сребристи лъчи

 

върху морската шир сътворява светлинен шедьовър безплътен,

 

ярка сцена овална в която мелодия тиха звучи.

 

 

 

 

 

 

Неусетно лъчистите струи извайват небесно творение

 

съзерцателно проникновение, благословен феномен,

 

лъчезарно, омайно, пленително, великолепно видение,

 

Вечността в миг единствен и паметен на любовта посветен.

 

 

 

 

 

 

Чародейка от бъдните спомени там вдъхновено танцува

 

върху живата сцена сияйна с притихнали в унес вълни

 

грациозна и прелестна в самозабрава наяве сънува

 

въжделените и озарени от светли мечти бъднини.

 

 

 

 

 

 

Изключителен танц, удивително и обаятелно ярък,

 

покъртителен апотеоз в преклонение към Любовта,

 

свръхестествен, загадъчен, неоценимо възвишен подарък,

 

чудодейното предизвестено знамение за Вечността.

 

 

 

 

*** *** *** *** ***

 

 

 

В съзерцание някой понякога вижда незрими картини

 

но сърцето стаява завинаги спомена неизживян

 

и залутан из тъжния хаос от сантиментални руини

 

се потапя в светото величие на съкровения блян.

 

Още стихове на Кантор може да прочетете на http://kantor.iskri.net/index.html

 

 

 

 

Wednesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2017