Поезия

Светлината

Печат

 

 

 

 

Светлината
Валди Тотев

Колко път до сега извървях,
колко още остана?…
Колко много надежди видях…
И не една разпиляна…
Сякаш в някакъв луд кръговрат
се въртяха нещата,
Често сменяха цвят подир цвят.
И течеше водата…

Разни хора с неясни лица
обясняваха нещо…
Обещаваха жива вода,
определяха срещи.
И така всеки ден подир ден
отминаваха дните,
Със надежда стаена във мен
и сълза във очите…

Припев:
Вече знам, че така са нещата –
Има Ад, Чистилище, Рай...
Но аз съм тук, да руша тишината
сега… И утре… До край…

Аз съм малкият, днешен човек,
който кръста си носи…
Ще се срещнем във новия век,
ще задавам въпроси…
А когато се спусне мъгла
и пълзи към душата,
със кибритена клечка една
ще ви дам светлината…

Припев:
Вече знам, че така са нещата –
Има Ад, Чистилище, Рай...
Но аз съм тук, да ви дам светлината
сега… И утре… До край…

 

 

 

 

Wednesday the 29th. Spiralata.net 2002-2017