Поезия

Стълбата

Печат

 

 

 

 

 

Стълбата

 

Една безкрайна вита стълба...

 

          Цял живот

 

катеря се стъпало след стъпало,

 

препъвам се,

 

            подхлъзвам се

 

                         и падам...

 

И впила нокти в Твоята ръка,

 

със сетни сили

 

            се измъквам от калта

 

и пак нагоре и нагоре продължавам,

 

решена твърдо

 

            да достигна до целта...

 

Това упорство в мене ли видя

 

и ми повярва,

 

            та ръката Си подаваш

 

да се изправя

 

            и напред да продължа?

 

О, Боже, Моля Те,

            не спирай в мен да вярваш!...

 

Румяна Илиева

Saturday the 19th. Spiralata.net 2002-2017