Поезия

Стихове на Радея

Печат

Стихове на Радея

Проникновение

 

Когато слънцето сутрин изгрява

Земята се къпе в поток от лъчи,

стъпва на пръсти, снага разлюлява

усещам, че гледа с моите очи.

 

В часа на новото раждане

дишам с нейната гръд,

магичната сила на чудно съграждане

надежда ми дава за бъдния път.

 

Аз съм прашинка от земна скала

и цвете с поглед утринно чист,

аз съм онази далечна звезда

и  птица литнала в небесната вис.

 

Влизам в одеждите на нощ лекокрила

с любов ме омайва величествен ден,

коленича смирено в почуда открила,

че в Тебе съм, Боже, и Ти си във мен.

 

Безусловната Любов

     Сърцето ми е топло, душата ми е свежа,

умът ми е светъл, духът ми е крепък,

защото живея в Закона на Любовта

 безгранична, в която няма измяна.

                                               Учителя

 

Моя мила, моя свидна любов,

порив чист на сърцето човешко,

 Сила творяща и Дух вездесъщ ,

 за Твоята святосттърся съкровени слова;

за мига просветлен  от Твоята сила,

за неповторимото утрона крехка мечта

и Светлината на деня,който Ти си родила!

Моя мила,моя свидна любов,

откривам те  в нежното стръкче тревица,

в пролетно цвете и есенен ден,

в детски смях и устрем на птица!

Моя мила, моя свидна любов,

Светлина и Живот за сърцето човешко,

Ти премина през годините с мен,

като дъга пъстроцветна,

като топла длан на приятел,

като надежда за идния ден –

дарила ми Вяра и Сила,

Ти създаде човека у мен!

 

 ВЪЛШЕБЕН МИГ

 

Тиха вечерна омая –

песен на славей и звездно небе!

Как се получи не зная,

но в този миг бях просто дете.

 

Погали ме полъх на вятър,

целуна ме нежно звезда,

като във вълшебен театър

оживя пред мене Света.

 

Видях как се ражда  Живота –

създаде го лъч Светлина,

но му помогна Земята

и го дари с добрина.

 

Събраха се хора от всичките раси -

бяха с грейнали, щастливи очи

и шептяха молитвено като монаси

славослов за светлите човешки мечти.

 

В тази вечерна омая,

чух  и песента на горите. . .

Как се получи не зная –

знам само, че бяхме аз, Бог и звездите.

 

Моята мечта

 

Като дъх на новородено,

като радостна детска сълза –

толкова чиста и облагородена

живее в мене мечта!

 

Ще кажеш: остаря този цветен балон,

макар, че прилича на нов!

Кога според твоя еталон

човекът ще живее само с любов!?

 

Но моята мечта вече ходи,

видях я да спира при други души.

Не! Като призрак не броди –

тя ме гледа с човешки очи.

 

Видях душите как стават различни –

с някаква ангелска кротост във тях.

Все още неуки, безлични,

но в погледа благост съзрях.

 

Моята жива мечта има вяра в човека –

знае, че вяра и воля променят света;

всеки ден за нея е светла пътека -

с  любовта си дарява  всяка душа.

 

В БЕЗКРАЯ

 

Когато нощта звездите запали

бях лъч от малка звездица,

когато вятърът ме погали

запях като пойна птица.

 

В малкото нежно цвете

открих моя светъл копнеж:

в ранното утро да бъда и двете –

капка роса и въздух свеж.

 

Да докосвам зората,

да бъда за нея небе,

с живот да дарявам полята,

да съм вълна в бурно море.               

 

В миг съзрях великата Вечност

вложила в едно човешко сърце,

буен стремеж и топла човечност ,

които даряват душата с криле.

 

 Медитативно

 

Тази ефирна кротка милувка,

с която звездната нощ ме дари –

тази ефирна кротка милувка

нов живот пред мене разкри.

 

Като зов на светла душа

тя ми каза без глас

колко е силен живота,

как се събужда у нас.

 

Тази ефирна кротка милувка

беше любов, беше нежност –

неповторима като първа целувка,

повей от светла безбрежност.

 

Предчувствие

 

Продават сърца – на килограм,

разфасовани, опаковани,

подредени в хладилни витрини –

от човешка ръка сложени там.

Продават сърца – сърцата на птици,

на четириноги –

панирани, овкусени,

включени в ресторантско меню

като деликатесна храна

за човека.

Мисля си: сърце като сърце,

като моето и твоето –

със същия вид

и анатомичен строеж –

сърце, живяло

със своята мъничка радост,

туптяло със пулса

дарен му от Бог.

Гледам го – стока

от хладилна витрина

и потръпвам от страшно предчувствие.

Заменят сърца – сърцата на хора .

С вещина ги преместват

от човек на човек –

туптящи и силни,

с Божествен огън и Дух.

Човешкият ум

създава

нова наука

и чрез нея

 бърза към

 святата тайна

Живот.

Умът, който вече

разпродава Луната,

умът, който

събира в едно

политика, власт и пари;

умът,

който  за късче злато

преобръща Земята -

Господи,

този ум

с изкривено

от алчност лице,

ще превърне ли

в стока

безпомощното човешко

сърце?

.

Пробуждане

 

Детето у мен се пробуди.

Беше съвсем неочаквано.

Затича след две пеперуди

напук на всичко натрапено:

скрупули за възраст и приличие,

болка от хорска завист родена,

тежки мисли за безпаричие.

Детето у мен се пробуди

само за няколко минути,

а аз жената смутена

побързах да го затворя

дълбоко вътре в сърцето

и дори го смъмрих да не бърбори.

Сега, когато говоря,

тайничко се надявам

сърцето някак да се отвори

и безгрижното малко момиче

с весел вик да изтича

в оназисветла посока,

където все още живеят мечтите.

 

КАТО НЕСТИНАРКА

 

Думите злостни

от въглени повече

парят.

В спомените ни

дори, нови рани

отварят.

Думите злостни

са думи горещи –

като жива жарава

огън разпалват.

В душата ми този огън

не веднъж

е горял.

Още помня дните,

в които животът за мене

бе спрял.

Сега вече зная,

че не всяка болка

убива,

а само тази,

която приемеш

със страх.

Силата `и – жестока

и диваразбрах!

Разбрах,

че болката може

живот да роди,

но само когато

на злостните думи

откликнеш с

любов и мечти.

И нищо, че  по пътя ми

думи горещи

разстилат жарава –

аз вече зная,

сега  вече мога,

като нестинарка

по въглени да ходя.

 

Дъга

 

Имало е днес дъга –

хората говореха за нея,

с колко хубост, с красота

този миг е греел.

 

Разказа ми една жена

как от светлината засияла,

хубавата пролетна дъга

в очите им изгряла.

 

Те се гледали щастливи –

родени като че ли от дъжда,

а край тях лъчи игриви

танцували в дъждовната вода.

 

Утринно

 

Облак бял и бухнал

като мечтата на дете,

танцуваше безгрижно

по ширналото се небе.

 

Птица долетя от нейде

и във танца заигра,

гмурна се във синевата,

после с вятъра запя.

 

Утринно усмихна се полето

окъпано от свежест и роса,

дишаше в едно с небето,

блеснало от капчици – слънца.

 

Радея

Wednesday the 20th. Spiralata.net 2002-2019