Поезия

Българска сватба

Печат

Моя Българийо!...

Българска сватба

Тъпани, тъпани! Крачи женихът начело.

Сватба е. Страшно е. Сбира се цялото село.

Пукат се гайдите, тъжна е булката в бяло.

Псуват мъжете, жените кълнат на умряло.

Котки и кучета в тъмните ъгли се крият.

Сватба е, казват ни. А пък гъдулките вият.

Тропат сватбарите, блъскат се зли и неверни.

Попът е в църквата. Попът е целият в черно.

Моя Българийо, влизаш от клетка във клетка.

Пак те продадоха, пак те венчават по сметка.

Плачеш под булото. Храмът е пълен със кости.

Твойте търговчета нямат ли срама от Господ!

„Имат! Простете им!” – всичко пред Бога отричаш.

Ти си ги раждала. Ти и сега ги обичаш.

Пийте до пръсване!

Ад и небе да се кърти!

Вият гъдулките.

Мама се жени посмъртно.

Ники Комедвенска

"Кабинети за ближни"

 

Monday the 18th. Spiralata.net 2002-2017