Екологично съзнание

Безусловната любов

Безусловната любов

Днес имам въпрос:

Какво е безусловната любов за вас?

За много хора това е – никой да не им поставя условия… Бррррр… Това често се превръща в болезнен модел на не-поемане на отговорност.

„Ако ме обичаше, нямаше да ми дуднеш непрекъснато че не изхвърлям боклука…“

„Ако наистина ме обичаше, щеше да прекарваш повече време с мен…“

„Ако любовта ти беше истинска, щеше да правиш каквото ти казвам и да ми позволиш да ти се кача на главата“…

Често хората объркват безусловната любов с липса на граници, или направо с осъждането на поставянето на такива.

Но какво е безусловната любов наистина?

Да те обичам без да ти поставям условия ли?

Ами, това е много хубаво, обаче ние всички живеем в среда, имаме различни ценностни системи и програми, които непрекъснато преработват информация на нивото на инстинктите ни и които ни дават обратна връзка за това, дали преживяването ми с „теб“ е съответно на това, което в моята емоционална банка от информация превеждам като – любов…

Хахаха! И после да не ми каже някой че не допуска в живота му да има контрол и манипулация!

Ооо, има и още как! И то от собствените ни банки с информация, където са инстинктивните, емоционални и мисловни програми, които не са наши, с които сме програмирани от момента на зачатие и с които, в нашия мозък непрекъснато правим справка за това – дали преживяванията ни са съответни на програмите ни.

С други думи – това е всичко, което другите са ни казали и са ни научили, че сме.

Така че не – няма нито едно същество на този свят, което не е подложено на постоянна манипулация и контрол… И то отвътре :)

Има и още нещо:

Ние живеем според системи от вярвания. Това не е лошо, или добро.

Просто, в момента в който осъзнаем себе си като отделна единица, отделно същество, ние заживяваме според информационни матрици, които наричаме програми, или системи от вярвания. Те стават наши платформи за себеизразяване и себепознание.

Както вече казах – в това няма нищо лошо, нито пък нищо добро. Нито една система от вярвания не е по-добра от друга.

Обаче в даден момент всички ние надрастваме чисто информационно матриците, които ни обуславят и с които се идентифицираме. Тогава те се превръщат в дисфункционален боклук за нас – хихи!

Но! В шарките на живота си Има ред. Има интегритет, който, когато счупим – боли.

Така че, когато ние използваме определена матрица като платформа за себепознание и себеизразяване, трябва да се съобразяваме с нейните ред и цялост. И това е любов.

Защото в нея има ред, който ако нарушим получаваме обратна връзка през дисхармония и болезненост… Така се учим бавно и постепенно на интегритет. Да осъзнаваме целостта на живота през малките неща, стъпка по стъпка. Защото… Само когато наистина интегрираме в нас определено ниво на информация можем да се преместим на ново.

Сега замествам думичката информация с – любов.

Само когато наистина интегрираме в нас определено ниво на любов… Можем да се преместим на ново. Извървяваме този линеен път на любовта, защото… Ами защото имаме ум. И умът ни, бавно и постепенно се отваря за любовта, която непрекъснато тъче битието и се разширява заедно с нас, преизпълвайки живота ни със смисъл – смисълът на това, кои сме. А в същността си ние сме тази любов, която непрестанно тъче битието ни. И всички програми, или системи от вярвания са просто филтрите, през които я проявяваме в света – филтрите на ума. В това няма нищо лошо, нито пък нищо добро. Ние имаме ум. Той трябва да се учи, за да може да се превърне в инструмент, който служи на живота. Проблемът идва, когато вместо да помним че в същността си ние сме любов, си мислим… Че сме ума.

В същината си всички модели на живота са породени от любовта. И когато бъдат осъзнати в целостта си – те се интегрират в нас като аспект от нашата цялост.

Изкривяването идва единствено от ума ни, който се опитва да превъзпроизведе същностния, (Божествения) модел на живота като идея, а не като преживяване. Умът ни прави това, за да ни послужи, или за да ни защити.

Така съществуват два свята – света на същността, или на любовта и света на проекцията, или ума (страха). Забелязали ли сте как, когато сме в ума си всичко е проекция и никой не вижда никого, защото всички проектираме себе си върху другите??? Ето това е свят на слепци :) мразя тази думичка…

И все пак – решението не е – да си отрежем главите :)

Решението е – да си спомним същността си. Тогава всичко си идва на мястото, защото наистина присъстваме в живота, осъзнавайки, че същността ни е любов, каквато е същността и на всичко друго.

И все пак: Какво е безусловната любов???

Според проекцията на ума, това е да не поставяме условия, то ест – да не филтрираме нищо.

За мен това е - да бъда изравнена с източника, независимо от условията.

Това означава, че когато преживявам безусловна любов, аз се идентифицирам с това, което е същността на всичко. Тогава имам абсолютен достъп до всичко, от което може да се нуждая, защото разбирам че аз го създавам!

Аз съм източника на всичко, което съществува в моя свят.

Всичко, което съществува в моя свят се поражда от мен.

Тогава условията, каквито и да са те са просто отражение на състоянието ми и тогава – познайте какво! Ако моето състояние е на любов, света и условията около мен трябва да отразят това.

ТОВА Е ЗАКОНА НА ЖИВОТА!!!

То не означава, че други хора и неща не си взаимодействат с мен.

Не означава че не правя глупости, че не ме боли и че не ме е страх.

Означава че помня, че аз, в същността си съм източник на своята реалност.

А какво е източника?

Източника е това, което поражда всичко. Любовта, която е същност на живота във всички негови проявления.

И когато аз съм изравнена с осъзнаването, че аз пораждам всичко в моя свят – тогава съм източник на собствената си реалност.

Тогава знам, че всички условия отразяват вътрешното ми състояние и единствено от мен зависи какво ще виждам в огледалото.

И понякога не мога да променя реалността. Но винаги винаги мога да променя – как я преживявам.

Ето как безусловната любов за мен означава – да бъда изравнена с източника, независимо от условията.

Но как стигам до там? Как наистина?

Като си спомня че аз в същността си съм Любовта, която е същност на живота във всички негови проявления. Като си го спомня и науча системата си да има това преживяване. Като позволя на любовта, която съм в мен и около мен да преизпълни живота ми с благодат.

Днес ще споделя с вас една практика, която много помага в този процес.

Нарича се – Дъхът на любовта.

Можете да я видите тук:

 

Мария Попова

Източник: facebook.com