Екологично съзнание

За Пътят Нагоре

Печат

За Пътят Нагоре

Ако можем да оприличим Бог с висок планински връх, то подстъпите към Върха, трасетата и пътеките към него, са отделните религии. Както знаем, към един връх може да има 10, 20, 100 и повече пътеки. Някои от тях стръмни – за хора със специални катерачески умения, а други полегати – за най-обикновени хора. Някои от тях от изток, други – от запад, от север, от юг – от вси страни и посоки пътеки нагоре. И всяка пътека – специална, съобразно качествата и способностите за катерене на изкачващите се по нея. Коя тогава е най-правилната? Няма най-правилна, всички пътеки са правилни. А коя е най-правилната религия? Няма такава, всички религии са правилни. И най-добре е да изберем онази, която най-точно съответства на собствените ни катерачески умения.

 

Какво става с изкачващите се, обаче? Колкото на по-високо са стигнали те, толкова повече взаимно се приближават един към друг – просто такава е формата на върха. Толкова повече и самите пътеки се приближават една към друга, докато най-горе всички се съединяват в Едно. Така, че колкото по-нависоко са стигнали изкачващите се, толкова повече споровете и противоречията помежду им намаляват, тъй също споровете и противоречията и между самите религии намаляват, а накрая – напълно изчезват. И обратното – колкото на по-ниско са те, толкова разстоянието помежду им е по-голямо, толкова повече споровете и противоречията им са по-големи. Или иначе казано: само на най-ниското ниво от пътищата нагоре – религиите – има спорове и остри противоречия, има религиозни войни и стълкновения.

Ако религиите са като пътеки, то големите световни религии са като огромни магистрали с много платна, по които се движат не милиони, а милиарди. Само че такава една огромна магистрала може ли да стигне до висок планински връх? Това е абсолютно невъзможно. Най-много да стигне до подстъпите към него. Затуй за големите световни религии е невъзможно да стигнат до Бог, те само могат да загатнат за него и да оставят изкачващите се в Неговото подножие. До висок планински Връх и до Бог се стига само по-тесни и стръмни пътеки, чрез преодоляване на най-трудно проходими, понякога и отвесни участъци. Затова като по правило до най-Високото се добират малцина – тези, които умеят да преодоляват такива участъци. И никога движещите се по широките и удобни магистрали на големите световни религии.

Николай Радев-Алдебаран

Източник: http://tayni.net/?p=7277

Tuesday the 17th. Spiralata.net 2002-2019