Екологично съзнание

А ти от кои Минки си, приятелко?

Печат

А ти от кои Минки си, приятелко?

ПЪТЯТ НА БОЛЕСТТА

Обещах да ви разкажа как се случват нещата с нашите странни симптоми и трудностите на лекарите да диагностицират и лекуват правилно и навреме.

Да започнем оттам, че всяко едно бебе си идва на тоя свят със свое ДНК, в което са закодирани болестите на родата, т.е. си идва с някакви генни предразположения и те представляват неговия мъничък "товар". Запомнете тази дума, защото ще я срещнете често в текста.

Дали това бебе ще развие болестите на родата, ще зависи от бъдещия му начин на живот и среда.

Това бебе, нека бъде Минка, идва на света с един вроден имунитет и тепърва му предстои да развие т.н. придобит имунитет, като се сблъсква с болести и ги преодолява.

Още в първите дни след идването си на света, и още преди да е развило имунитета си, на бебето Минка му вкарват в кръвта омаломощени вируси, наречени ваксини, които си представляват силна чужда вибрация в неподготвен за нея организъм, т.е. увеличават "товара", с който бебето идва. Не съм против ваксините, защото са направили много за превенцията на ранната детска смъртност. Но ако ни спасяват от нея, то също така ни обричат на живот, започнал с вирусен товар и отрано провокирана имунна система.

Вероятно всички знаят, че задължителната ваксинация в България и по света е започнала през 50 -те години на миналия век. И логично бумът на хроничните болести настъпи към края на века, когато Минкината майка е предала на малката Минка и своя "товар" от бебешки ваксини.

После на Минка почват да ѝ правят попарки с хляб от супера, пълен с глутен и формалин /да, това слагат в хляба, за да издържа по три дни без мухъл/. В детската градина й мажат филийки с лютеничка, пълна с още консерванти и прясно мляко, сгъстено с лепила. Тези отровички, представляващи допълнителен товар, Минка още не ги усеща, защото организма ѝ все още е млад и има много сили да компенсира и изхвърля. Въпреки че в днешно време и деца почнаха да затлъстяват и развиват инсулинова резистентност и диабет.

Междувременно малката Минка се е разболяла няколко пъти от вируси, ангини, бронхити, отити и прочие и е увеличила още "товара" си, който все още не усеща. Божа работа е колко антибиотика са ѝ дали докторите. Преди 20 години хомеопатията беше нещо екзотично и непознато. Божа работа е и дали личния доктор на Минка е предписал и прием на пробиотици заедно с антибиотиците. Преди 20 години и това беше екзотично и нечувано. Антибиотиците се използват масово и се произвеждат промишлено от 50-те години на миналия век. В Уикипедия можете да видите, че бактериите отдавна вече са станали резистентни към антибиотици. Но друго още не е измислено. Антибиотиците избиват полезните бактерии, които отговарят за нормалната работа на червата ни, но все по-трудно избиват лошите бактерии, заради които сме ги изпили и резултата е сериозен удар по имунната ни система и работата на червата ни. Това, което много хора не знаят, е, че в червата ни се намират 90% от нашата имунна система, тоест нашия естествен щит за справяне с всичко. Точно затова Хипократ е казал, че храната е нашето лекарство. Та, на Минка естествения щит е бил избит още като дете и тя си е живяла с чревна дисбиоза и отслабена имунна система още от малка.

После в училище Минка почва да пие газирано и за нагъва кифли и банички. Понякога се събужда с главоболие и понякога почва да има проблем със запек или диария.

Като млада девойка Минка почва да приема противозачатъчни, щото нали за превенция. Естествено никой не й е обяснил, че тези таблетки правят хормоните й на каша. И е увеличила още товара си.

Минка също така е суетна и си купува всевъзможна козметика, която пък е чудесен източник на отрови, включително тежки метали. Изабела Уенц е направила проучване, което показа, че дори най-скъпите червила съдържат тежки метали 800 пъти над нормата. Голяма работа, едно червило. Всъщност се оказва, че наистина е голяма работа, защото устната лигавица е най-бързия път за усвояване. Затова всички пием витамини за смучене, за да попаднат в лигавицата и да се усвоят най-пълно. И токсичния товар се увеличава. Минка се е мазала с чудесни маркови лосиони и кожата ѝ е абсорбирала още отрова. Мъжете боледуват по-рядко от хормонални дисбаланси и автоимунни заболявания и пръст в това има и обстоятелството, че ползват три пъти по-малко козметика от нас, жените.

Също така Минка си пие вода от чешмата с флуор и хлор, които са по-тежки от йода и го изместват от организма на Минка. Когато през миналия век почнаха да хлорират водата, паралелно йодираха солта, за превенция на ендемична гуша. Но пък районите в страната имат различно съдържание на йод във въздуха и водата и изкуствено се създадоха други дисбаланси. И ето още товар за Минка.

През това време, когато Минка вече е млада жена, се предполага, че се е срещала поне 100 пъти с вируси от херпесната група, които си висят в нея безсимптомно. Ще е изяла много пакетирани сьомги, пълни с живак и полуфабрикати от супера, пълни с някакви химикали, обозначени като Е-с безброй номера.

Междувременно Минка забелязва, че когато се разболее от грип, някак си не може да се изпоти дори и при високата температура, която е вдигнала. Налага ѝ се да пие Нурофен, за да се изпоти насила и да спадне температурата. Минка, разбира се, не знае, че високата температура е естествен защитен механизъм на тялото, което я използва, за да изгори старите токсини и вируса-нашественик заедно с тях и да се очисти. Обаче токсичният Минкин товар, натрупан през годините, е толкова голям, че тялото ѝ не успява да се загрее до температура, която да го изгори, без това да убие Минка.

И един ден Минка се влюбва безумно и после дълго страда за раздялата с първата си любов. И някои от спящите вируси на Минка се събуждат и ако страда по-дълго, тези вируси могат и често хронифицират. Вирусите обожават стресови хормони и се будят именно тогава. Най-често те се събуждат и хронифицират по време на бременността, защото тогава в телата ни се вихри голяма хормонална буря. Всеки месец, по време на цикъл, във всяка жена се вихри малка хормонална буря. Затова жените се разболяват много по-често от ендокринни заболявания, и особено от заболявания на щитовидната жлеза. Заради ежемесечните хормонални бури, вирусите по-често хронифицират в женското тяло, а не защото сме емоционално по-чувствителни.

Дотогава Минка ще е изяла много неизмити плодове и ще играла с много котета. Вероятно си е отгледала хронична токсоплазмоза или поне паразити, които ще усети години по-късно, когато токсичния ѝ товар вече ще е станал толкова голям, че тялото ѝ няма да успява да компенсира и ще почне да ѝ дава сигнали за помощ, под формата на странни, необясними симптоми.

После в живота на Минка се зареждат още много стресови фактори. По някаква неясна за мен причина, хората си повярваха, че щом живеем в технологичен свят и имаме достъп до много улеснения в битов план, това непременно означава, че трябва да нямаме никакви трудности в живота. Минка не е подготвена за всичко онова, което се нарича "житейски обстоятелства" и го нарича с удобната дума "стрес". Прабабата на Минка е родила 7-8 деца сама на полето посред жътва, но Минка очаква, че в наши дни всичко трябва да е лесно - и в битов и в емоционален план. И заради тази житейска нагласа, Минка преживява всичко като огромно предизвикателство и лична драма и години по-късно мъдро заключава, че щитовидната ѝ жлеза е болна, защото е по-чувствителна от другите хора. Не ѝ хрумва, че на всички хора им е трудно, но някои са са научили да гледат философски на тези неща.

Така, около 35 годишна възраст, товарът на Минка вече е станал твърде голям, на фона на онзи, който и без това е наследила по рождение. Обаче Минка това не го разбира. И търси лесно и бързо решение да си помогне за някои симптоми с някое лекарство или билка. Тя не разбира, че ако си трупал токсичен товар с години, също години трябва да употребиш, за да си върнеш баланса и да разкараш полека лека отровите, складирани около талията и ханша.

Тя не знае колко още товар си е сложила с изпитите по лекарско предписание лекарства за замазване на симптоми.

И един ден усеща, че без причина земята се люлее под краката й и диша плитко и учестено без причина. Получила е първата си паник атака и е хукнала на психиатър или психолог, който пък хабер си няма, че Минка се нуждае от проверка на витаминни и минерални дефицити и хормонални и вирусни и бактериални изследвания. Всъщност Минка не е разбрала, че паник атаката е сред първите силни алармени сигнали от тялото, че се нуждае от помощ и очистване от товара ѝ.

Минка не знае, че депресията е защитен механизъм на тялото и ума ѝ, чрез който се забавят оборотите, за да се пестят сили за справяне с нещо, което ни трови.

По същата причина, когато имаме вирусна инфекция, падат нивата на щитовидните хормони, които отговарят за доставянето на енергия. Те падат, за да се пренасочи енергията за справяне с хроничен вирус или друг силен външен дразнител, който вече е пряко сили. И затова много хора имат явна или скрита хипофункция, за която не предполагат, че е принудителна и цели отклоняване на енергия в друга посока.

Минка хуква по доктори, защото с времето ѝ става все по-зле. Докторите и казват, че всичко е в главата ѝ и пак я пращат на психиатър. Защото докторите не знаят, че всичко в тялото на Минка работи свързано и че тя не е Франкенщайн, зашит удобно от отделни органи, според докторските специалности. Дотогава обаче, в тялото на Минка вече има тотален дисбаланс, защото тя не знае, че до някое време, въпреки натрупания товар и умора, бедното ѝ тяло се е мъчило да компенсира и да пази баланса, т.нар. хомеостаза.

Тя се чувства все по-зле, примирява се и почва антидепресанти, защото почва вече да вярва на докторите, че всичко е "бръм" в собствената и глава. Преструва се пред колеги и близки, че всичко и е наред, защото да си луд е голяма "стигма" и звучи заразно или най-малкото всеки гледа да страни от психически нестабилни хора и внимава да няма такива в обкръжението си. Хората търсят за компания весели и здрави хора, а Минка тихо понася болката си, защото вярва, че всички други са добре и само тя откача. Това, което Минка не знае, е, че и другите се прикриват умело като нея. Така Минка прекарва години, през които страда, лута се, мисли, че е сама и луда, и не вижда решение.

Минка ще прекара години, и вероятно ще изгуби най-хубавите, защото докторите психиатри не са разбрали, че Минка си има ендокринен проблем, най-често с щитовидната жлеза /възли и разбутани хормони/, или с панкреаса /инсулинова резистентност/ и качени килограми или с половите жлези /миоми и кисти/ и всичко това гарнирано с хронични вируси и бактерии, които са се възползвали в удобен момент от отслабения Минкин имунитет в резултат на токсичния товар, който Минка си е трупала с години. Минка ще се е примирила, че в разцвета на своята женственост си ходи вяла, посърнала, със суха кожа и чупеща се коса, със или без косопад, торбички под очите, вечно уморена като пребито куче, без усмивка на лицето, с едра талия и доста токсични сланинки около таза, където е най-безопасното място за тялото й да складира токсините, без да се засегнат жизнено важни органи.

Състоянието на Минка е резултат от онова, което си носи от родата по рождение и от онова, което си е причинила поради незнание.

И сега развръзката: половината Минки на планетата ще я карат така, ще си кажат, че остаряват, че това е от менопаузата, че с възрастта е нормално да отслабват по-трудно. Тези Минки ще си останат в зоната на комфорт, който не е чак толкова комфортен, но поне не изисква особени усилия.

Има и други Минки обаче! Минки, които искат да се чувстват добре и да изглеждат добре, така както сменя сезоните една французойка или една италианка, с усмивка, с прическа и с елегантно фишу. И най-важното, да живеят без болка и с усещане за вътрешен баланс и вътрешна усмивка, които си личат като ги погледнат отвън. Все пак животът не е измислен да го търпим. Можем да намерим чаша ледено шампанско в него със или без сладкишче.

Аз избрах да съм от вторите Минки. И открих, че има начин. С много четене и ровене. И ентусиазъм.

Никога не съм употребявала воля и усилия за това. Употребявам единственото, което работи при мен - страст и вдъхновение.

Изабела Уенц нарича вторите Минки "бунтовници".

Не се броя за бунтовник. Смятам себе си за "променящата се Минка". А вие?

 

NB! Текстът е копиран и зает от групата "Здрави деца - щастливи семейства", който пък е копиран и зает от група "Хашимото и причини". Не зная името на автора, но уважавам него и публикацията и я заемам, спазвайки минималната информация, с която разполагам, при липса на явна забрана за използване и разпространяване. Единствено добавих въвеждащото изречение и снимка, за да привлека вниманието ти.

 

Източник: https://web.facebook.com/katya.bogdanova1/posts/10211870776479407

Wednesday the 17th. Spiralata.net 2002-2019