Екологично съзнание

Чхандогя Упанишад

Печат

Чхандогя Упанишад

 

"Моля ви, господине, кажете ми повече за Аза".

"Така да бъде, детето ми:

Както пчелите събират сокове от различните цветя и цъфтящи растения и дървета, и както тези сокове, когато се превърнат в мед, не знаят от кои растения и цветя са дошли — по същия начин, всички създания, след като се разтворят в това единно Битие, в Аза — независимо дали в дълбокия сън или при смъртта — не знаят нищо за своето минало или настоящо състояние, поради невежеството, което ги обвива; те не знаят, че са слели с Него и че пак от Него са били дошли преди това.

Каквито са били тези същества — независимо дали лъв, тигър, глиган, червей, мушица или комар — те си остават същите, когато се събудят от дълбок сън.

Всички те съществуват единствено в Него. Той е истината. Той е фината субстанция на всичко. Той е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми повече за този Аз".

"Така да бъде, сине:

Реките на изток текат на изток, реките ма запад текат на запад, и всички се вливат в морето. Те преминават от море в море, облаците ги издигат нагоре като пара и ги пращат обратно на земята като дъжд. И както тези реки, когато са се влели в морето, не знаят дали са тази или онази река, така и тези създания, които изброих, когато дойдат обратно от Брахман, не знаят откъде са дошли.

Всички тези същества имат своя аз единствено в Него. Той е истината. Той е фината същност на всичко. Той е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви господине, кажете ми нещо друго за този Аз".

"Така да бъде, детето ми:

Ако някой удари в корените на това голямо дърво, то ще кърви, но ще живее. Ако удари ствола му, то ще кърви, но ще живее. Ако някой удари върха му, то ще кърви, но ще живее. Проникнато от живия Аз, това дърво стои здраво и се храни; но ако Азът си замине от един от неговите клони, този клон ще изсъхне; ако си замине от друг, и той ще изсъхне; ако си замине от трети — той също ще изчезне. Ако си замине от цялото дърво, тогава цялото ще изсъхне.

Знай това, сине мой: когато Азът напусне това тяло, то умира по същия начин — но Азът не умира.

Всичко, което съществува има своето битие единствено в Него. Той е истината. Той е фината същност на всичко. Той е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми още нещо за този Аз".

"Така да бъде. Донеси един плод дървото нягродха.

"Ето, господине".

"Разчупи го".

"Готово, господине".

"Какво виждаш?"

"Нищо, господине".

"Не виждаш фината субстанция, но в нея се съдържа цялото дърво нягродха". Вярвай ми, синко: това, което е фината субстанция — в него съществуват всички неща. Това е истината. Това е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми още нещо за този Аз".

"Така да бъде. Сложи тази сол във вода и ела утре".

"Шветакету направил така, както му било казано. На следващата сутрин баща му го помолил да донесе солта, която бил сложил във вода. Но той не могъл, тъй като тя се била разтворила. Тогава Уддалака казал:

"Отпий от водата и ми кажи какъв е вкусът ѝ".

"Солена, господине".

"По същия начин, продължил Уддалака, въпреки, че не виждаш Брахман в тялото си — той е там. Това, което е фината субстанция — в Него съществуват всички неща. Това е истината. Това е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми още нещо за този Аз", казало отново момчето.

"Така да бъде, детето ми:

Както на някой човек, на когото са му завързали очите и когото са завели на чуждо и непознато място; и както, след като са направили това с него, той започва да се върти на всички страни, да вика и търси някого, който да му развърже очите и да му покаже пътя към дома; и както някой, след като е бил умоляван от него за това, може да му развърже очите и да го утеши; и както след като са му развързали очите, той тръгва от село на село и пита по кой път върви; и както накрая той пристига у дома си — по същия начин и онзи, който срещне просветлен учител, достига до истинското Познание.

Това, което е фината субстанция — в Него съществуват всички неща. Това е истината. Това е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми още нещо за този Аз".

"Така да бъде, детето ми:

Когато някой е болен от неизлечима болест, роднините му идват при него и го питат: "Позна ли ме? Позна ли ме?" Докато речта му не се е разтворила в ума, докато умът не се е разтворил в дъха, дъхът — в жизнената топлина, а жизнената топлина — във Върховното същество — дотогава той ги разпознава. Но когато речта му се разтвори в ума, умът — в дъха, дъхът — в жизнената топлина, а жизнената топлина — във Върховното същество: тогава той не ги познава".

Това, което е фината субстанция — в него съществуват всички неща. Това е истината. Това е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

 

https://web.facebook.com/ramakrishna1vivekananda/posts/2029450977306355

Monday the 24th. Spiralata.net 2002-2018