Дневник на писателя - Васил Пекунов

23. Смъртта

Печат

 

 

 

 

Смъртта

 

 

 

В своята хилядолетна история човекът си е изработил богат инструментариум, чрез който се ориентира както за хода на времето, така и за точното разположение на житейските събития по безкрайния път на времето. Ние притежаваме огромен арсенал от най-различни знаци, с които отбелязваме и запазваме за поколенията кога се е случило нещо и кои точно са „времевите” съседи на случилото се нещо върху необгледната магистрала на времето. Не е необходимо дори по-подробно да се споменава, че без тези знаци ние не бихме могли да съществуваме.

 

Най-безпогрешният такъв знак, репер, маркер, граничен стълб е смъртта.

 

Колко пъти всеки един от нас се е дивял как бързо изтича времето и се е питал колко ли години са минали от щастливото лято, когато бяхме еди-къде си с еди-кого си. Колко ли? Да, човекът е починал. Да, преди 15.  Е, значи оттогава има най-малко 15 години. Възможно ли е да са толкова много? Не само е възможно, сигурно е. Смъртта никога не лъже.

 

А онзи най-свиден и почти последен летен спомен с баба ми, когато си бъбрехме под асмата в най-прекрасния двор на света, където израснах на воля и сред любов? Когато тя все още осъзнаваше, че си бъбри с мене, а не Бог знае с кого. Вчера беше, не е възможно да са минали 23 години. Не само е възможно, сигурно е. Тя си отиде месец след падането на Берлинската стена. Смъртта никога не лъже.

 

Смъртта е най-верният индикатор за извънредно много извънредно важни аспекти на човешкия живот. Включително и за значимостта, за ценността на изживения човешки живот. Тя е най-верният индикатор и за всички малки и големи събития, които бележат участието ни в хода на времето.

 

 

 

 

Tuesday the 17th. Spiralata.net 2002-2017