Дневник на писателя - Васил Пекунов

22. Осеници и проумици

Печат

 

 

 

 

Осеници и проумици

 

 

 

Не знам как е при другите с молитвите Богу, но аз често се моля някак по инерция. Не се моля добре, не се моля правилно. Разсеяно се моля. Не вниквам какво правя. Това едно. От друга страна, още по-често не осъзнавам за какво се моля и за какво благодаря. Тая бездна поне я осъзнавам – че не осъзнавам какво правя, молейки се.

 

На темата. Ето какво ме осени наскоро. Моля си се аз, сиреч благодаря. При мен молитвата е преди всичко благодарност, да не кажа изключително е благодарност. Та благодаря си аз, че Господ никога не ме е изоставял, че и сега не ме изоставя и че никога няма да ме изостави. И изведнъж благодатно проумявам! Миналото и настоящето едно на ръка, изведнъж проумявам какво действително означава Господ никога да не те изостави в бъдеще, във всичките еони на бъдещето! Да не те изостави във фикцията време, което предстои оттук нататък. Изведнъж благодатно проумявам какво действително означава винаги, ама винаги, завинаги да бъдеш в лоното на Бога, Бог завинаги да е с теб и Той никога, никога да не те изостави, защото ти си част от Него.

 

Каква велика утеха е това! Каква небесна благодат за сърцето и душата!

Та ако ще и нищо да не ме е осенило свише, та ако ще и нищо благодатно да не съм проумял и само да си внушавам разни осеници и проумици…

 

 

 

 

Sunday the 19th. Spiralata.net 2002-2017