Дневник на писателя - Васил Пекунов

21. Мармот

Печат

 

 

 

 

Мармот

 

 

 

Дийпак Чопра е написал малко мъдро книжле, нарича се „Седемте духовни закона на успеха”. Популярно у нас книжле. Дори у нас. В Закона за намерението и желанието четем следните простички думи: „В програмата на природата всяко нещо е взаимосвързано и зависимо от всичко останало. Мармотът изпълзява от дупката си и ние разбираме, че идва пролет.”

 

Извън контекста простичките думи могат да се сторят някому бая простички. Вътре в контекста обаче съвсем не е така.

 

Наскоро, пак беше лято, докато четях мъдрото книжле за минимум двадесети път, простичките думи внезапно ме провокираха да се запитам: как би живял човек, ако нищо не се повтаря? Как би живял човек дори само ако си представи, че всичко е ново и нищо не се повтаря? Ама добре да си го представи и да живее поне един ден с тази жива представа!

 

Мили Боже!...

 

Слава на тебе, мили Боже! Слава Богу, че почти всичко на тоя свят се повтаря по един или друг начин в една или друга степен! Слава Богу, че на тоя свят „всяко нещо е взаимосвързано и зависимо от всичко останало”! Слава Богу, че на тоя свят едно нещо, като се повтаря, повтарят се и много и много други неща, които са свързани и зависими от него! Слава Богу, че Господ Бог е създал повторението!

 

Мармотът… Всяко лято аз съм един мармот, който изпълзява от дупката си. Щом се повтори лятото, моя милост, мармотът, всяка вечер към осем и половина изпълзява и тръгва по определени, повтарящи се ежегодно маршрути, слуша повтарящата се глъч на играещите футбол деца, спира за дълго насред люлеещия се мост и слуша как шуми попресъхналата река, вдига глава, за да проследи едва долавящото се бръмчене на поредният самолет (в определени часове и минути самолетът се движи на североизток – към Москва, да речем, след малко над долината се появява друг самолет и той лети право на север я към Варшава, я към Хелзинки, а други самолети вече са поели на северозапад към Прага, Франкфурт, Париж, Лондон), самолетите мигат в преднощния сумрак, сякаш ти казват чао, а мармотът ги гледа отдолу и също им казва чао, бъдете щастливи вие там горе, на добър път и всичко добро там, накъдето отивате или където се връщате; следват останалите постоянни и повтарящи се всяка година „пунктове”  от маршрута, най-накрая църковния двор, молитвата, благодарността към Господ, някоя и друга идея какво да напиша за човешките ни работи, погледнати откъм мармотския ми тесен хоризонт, следват щурците, звездите, Божията нощна красота…

 

Не съществува въпрос хубаво ли е да си мармот, или е лошо. За някои е хубаво, за други не съвсем. За трети просто е нормално да си мармот. Поне от време на време да си мармот. И аз съм такъв, за мен е просто нормално да съм мармот. В определено време на годината съм мармот, а иначе Господ ме знае какъв съм.

 

Ала всяка година се повтаря все едно и също – чакам лятото, за да изпълзя от дупката си и да подхвана ежевечерния си маршрут.

 

 

 

 

Thursday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017