Дневник на писателя - Васил Пекунов

20. Стълба към небето

Печат

 

 

 

 

Стълба към небето

 

 

 

Конкретният повод за тези няколко реда не е великият хит на Лед Цепелин „Стълба към небето” (Led Zepellin, Stairway to Heaven), а великият хит на Пинк Флойд „Комфортно вцепенен” (Pink Floyd, Comfortably Numb). Поводът би могъл да е и съвсем друг, понеже поне тридесетина поп и блус балади  – лично за мен – вършат същата работа като Comfortably Numb. Както и няколко шедьовъра от класическата музика.

 

Та докато слушах за Бог знае кой път Comfortably Numb, си мислех за пореден път колко просто е да се пренесеш духом на небето. Или поне да почувстваш (включително физически) единението си с небето. При всеки човек е различно и всеки си има своя си начин, метод, своя си „съединител” с небето. Интимна е тази материя. При мен работи най-вече музиката. И няма да сгреша, струва ми се, ако предположа, че при повечето хора е така. Музиката сякаш има най-пряка връзка с душата ни. Тя сякаш въздейства най-непосредствено. А и в чисто практически план е най-лесна, най-достъпна, най-бърза, ако щете, когато имаме нужда от възстановяване на душевната си чистота, на душевния си баланс. Ако не усещаме небесната благодат, ако ни липсва небесната подкрепа, ако сме потънали в духовна изолация от лелеяния свят на любовта и покоя, не ни трябва кой знае колко – просто трябва да послушаме любимата си музика. И веднага чувстваме със сърцето си, и веднага проумяваме с разума си, че небето е било възможно най-близо до нас – в самите нас. Където винаги е, макар и често да не забелязваме присъствието му.

 

Музиката… Каквито и да са останалите, може би най-точният критерий за гениалността на една музикална творба е именно способността й да бъде стълба към небето за душите ни.

 

 

 

 

Saturday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017