Дневник на писателя - Васил Пекунов

19. Чудо

Печат

 

 

 

 

Чудо

 

 

 

Какво се случва, след като си се насладил на наистина хубав филм, книга, платно, музика... Чудо се случва! Гледаш надписите на филма, затваряш последната страница, зазвучават последните акорди, а ти вече не си същият. Срещнал си се с измислено, нереално, създадено от тленен човешки ум творение, за да съществува то в онази нереална сфера, която наричаме изкуство. Ала там ли остава творбата? В нереалното? Разбира се, че не! Нещо тръпне у теб отвътре. Нещо се е изляло у теб, нещо извира, блести, полита нагоре – ти вече не си същият.

 

Ала чудото не спира дотук и именно това – че не спира – е изумителното, върховното, Божието чудо. Поглеждаш през прозореца след току-що прочетената книга, излизаш от концертната зала насред шумната, насред уж безличната улица, разхождаш се из парка след току-що гледания филм – и светът не е същият. Да, именно така е: не само ти, а и светът е променен. Чудо, чудо! Може би още не знаеш какво точно се е променило у теб и в света, но усещането ти е съвършено вярно, правилно, истинно. А съвсем скоро, ако се самонаблюдаваш и наблюдаваш наоколо, ако си искрен, правдив и безпощаден в разсъжденията си, ще знаеш и точно какво се е променило у теб и в света. Няма да те отмине това познание, ще бъдеш осенен с него, ще бъдеш благословен с него – само търпение, смирение и безпощадна правдивост са ти нужни.

 

Ще възрази някой: ти може и да се променяш след всеки истинен филм, след всяка истинна музика и след всяка истинна книга, рисунка, скулптура, пиеса... Ала реалната действителност или както мъдро ни учеха разни брадати, плешиви и мустакати чичковци – „обективната действителност”, тя не се е променила от твоите жалки лични емоции. Или още по-точно, както мъдро ни учеха онези брадати, плешиви и мустакати чичковци –  от твоите субективни емоции.

 

О, няма да се изкуша да споря! Толкова е нелепо дори да се опитваш да спориш! Че какво друго променя и движи напред реалния свят, ако не нашите свещени, благословени, емоционални и – слава Богу! – дълбоко лични възторзи и падения!

 

 

 

 

Saturday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017