Дневник на писателя - Васил Пекунов

16. Знаци

Печат

 

Знаци

 

Получаваш от когото трябва много и много знаци. Духовни знаци, което означава мъдри знаци. Понякога са и умозрителни в буквалния смисъл на думата, тоест виждаш ги със зрението на ума си. Знаци за всичко, за абсолютно всичко в живота ни. Знаци за ранната старост, да речем, която вече чука на вратата ти, но ти ги приемаш именно духовно, мъдро, умозрително. Сиреч единствено като знаци, като символи, като нещо ефирно и леко, дето идва във и почти винаги си отива от съзнанието ти. И си живееш постарому.

 

После настъпва ден и отгоре ти се стоварва материалният удар, потрес, гръм. Вадят ти всичките зъби, да речем, и ти слагат подвижна протеза. Или каквото и да е друго сътресение, явно и безусловно свързано с ранната старост, която вече чука на вратата ти – ако използваме същия частен пример измежду абсолютно всички области на живота ни. Материалният, физическият шок те сваля на земята, тоест заземява те, ти изтрезняваш от омаята на ефирните и леки, почти или напълно забравени знаци-символи-подсказки, осъзнаваш всичко цялостно, обмисляш го хладно и практично, пренастройваш се, започваш да живееш съобразно посланието, което е дошло като суров гръм, а не като блага мъдрост.

 

Случва се и така, нали? Често и много.

 

Ех, материални животинчета сме си ние, човечетата. Предимно и все още.

 

 

 

 

Tuesday the 17th. Spiralata.net 2002-2017