Дневник на писателя - Васил Пекунов

15. Лоялност

Печат

 

 

 

 

Лоялност

 

 

 

Задължително уточнение: в следващия абзац ще иде реч за признание, спечелено с добри дела, слова и помисли.

 

И тъй, как се постига висшето щастие и величавата отговорност да бъдеш гигант сред прочутите; да станеш световно знаменит; да придобиеш дълго незаглъхваща слава; да си широко известен; да си твърде популярен; да си добре познат?... И същевременно да бъдеш обичан, любим, понякога дори боготворен? Или пък – също нерядко и буквално пред очите ни сред нас: бидейки редови човек, да се радваш на уважението на околните ти, като при това живееш в мир и с чиста съвест?

 

Моят отговор със сигурност не изчерпва темата, но пък има предимството да е много прост: каквото и друго да е необходимо, задължително трябва да си лоялен към Божията правда. Иначе казано – лоялността към Божията правда е условие, без което не можеш да постигнеш земната слава. И да напомня: слава заради добро.

 

Всеки читател сам бива да си е наясно що е Божия правда. Виж, терминът лоялен донякъде смущава и мен. Дълго търсих друга подходяща дума, но не намерих по-точна от тази английска чуждица, която вече се наложи и у нас. Тя най-добре, най-точно и най-всеобхватно изразява личното ми възприемане на състоянието на съзнанието ни, ако щете – на битието на съзнанието ни, което битие нарекох лоялност към Божията правда. Ако не ви харесва, заменете лоялност със смирение пред; приемане на; благоразположение към; честност към; с открито сърце и душа пред... Заменете лоялност с вярност, преданост, всеотдайност... Или с нещо друго от тази благословена редица... Не допускам нещо в смисъла да се е променило.

 

А сега да изпълня писателския дълг да споделя какво е личното ми разбиране за битието на човешкото съзнание, което приемам като лоялност към Божията правда. Лоялността към Божията правда означава да не се разграничаваш от нея по никаква причина и по никакъв начин, а винаги и без всякакви изключения да се стремиш да я вписваш – ако мога така да се изразя – в себе си, в кръвта си, в дезоксирибонуклеиновата си киселина, стига само да е възможно. Сиреч – винаги и по всякакъв начин да се стремиш да станеш част от Бога.

 

Понеже Бог и правдата Му са неотделими.

 

 

 

 

Sunday the 28th. Spiralata.net 2002-2017