Дневник на писателя - Васил Пекунов

14. Феномен

Печат

 

 

 

 

Феномен

 

 

 

Не спира да ме изумява един хилядолетен феномен на човешката цивилизация. Съществуването му не бива да буди дискусия, тъй като, струва ми се, е очевиден. Феноменът е: милиарди и милиарди човеци днес (по-рано стотици и стотици милиони; още по-рано – милиони) постоянно живеят в пълно или почти пълно неведение за общоприетата от останалите хора истина за настоящето и миналото на човечеството. Феноменът е: огромната част от населението на планетата постоянно живее в пълна или почти пълна изолация от общоприетата от другите истина за фактите на настоящето и миналото човешко битие. Феноменът е: преобладаващата част от хората по земята непрекъснато и неизменно живее, без дори да подозира, че би могла по различен начин да осмисля, да анализира и оттам да променя съзнателно собствения си живот, понеже общоприетата от останалите истина за този живот им е недостъпна.

 

Би било обидно за наблюдателния разум да се привеждат доказателства. Достатъчно е да погледнем в картата на света към Африка, Азия, Централна и Латинска Америка. А защо не и към Европа? Едва ли са мнозина онези, които си дават сметка каква грамадна част от хората в Русия живеят с невярна, фалшива, крайно изкривена, абсурдна представа за общоприетата истина за настоящето и миналото на човечеството, включително за собственото им руско настояще и минало.

 

Възниква въпросът: кой формулира общоприетата от човечеството истина и кой я приема за общоприета? Несъмнено това са люде, чиито живот и в миналото, и днес няма нищо общо с пълното неведение за фактите и тенденциите на битието ни; люде, които осмислят, анализират реалните факти и тенденции на битието ни и действат съобразно тях. Накратко, това са людете, побратимени с истината за живота ни (относителната истина, разбира се: не ни е дадено да познаваме съвършената истина).

 

Малцина са били и са тези люде. Малцина и ще бъдат. Шепа народ в сравнение с масата.

 

Как тогава човечеството се е движело напред и нагоре?

 

Уж има много отговори, тоест няма еднозначен отговор. Това ако гледаме надолу в краката си.

 

Ако вдигнем глава нагоре към небето, отговорът веднага грейва от еднозначен по-еднозначен.

 

Ето един само на пръв поглед странен вариант на този еднозначен отговор. Бих препоръчал да заменим нелепия и дълбоко неблагодарен израз „Господ да ни е на помощ!” с нещо далеч по-различно, тоест с нещо разумно, вярно и адекватно: „Благодаря ти, Господи, че винаги си ни помагал, че сега ни помагаш, че вечно ще ни помагаш!”

 

 

 

 

 

 

Tuesday the 17th. Spiralata.net 2002-2017