Дневник на писателя - Васил Пекунов

27. Красота

Печат

Красота

 

Какво е необходимо на един писател?

Разбира се, на първо място, стойностни идеи. Същото, каквото е необходимо и на писача на есета (http://www.readvasko.com/index.php/essays/99-prilichno-ese, само дето писателят трябва и да облича идеите си в сюжети. При това адекватни, съпоставими със значимостта на идеите сюжети.

Разбира се, на второ място, талант да изразява в художествена форма идеите си. Прекрасни идеи без талант предизвикват често уважение, понякога дори възхищение, но и досада, скука. Естествено, в такъв случай не може да се говори и за художествена литература.

Комай идеите и талантът са достатъчни. Ала не са. Историята на човеците е преизпълнена с трагични, а и комични нерядко свидетелства: прекрасни хора с възвишени идеи и безспорен талант – и с литературни амбиции, разбира се, – не са успявали да станат писатели. Защо? Не знам. Имам редица догадки. За някои съм почти сигурен, че макар и едва-едва, но напипват част от отговора, който е многолик и дяволски труден.

Исках да кажа – божествено труден е.

Ще спомена само едно от многото лица на загадката, което аз виждам, но не бих могъл да гарантирам, че това лице е истинско. Не гарантирам дори, че то съществува!

И тъй, идеи, талант и още нещо. Как да го обрисувам това нещо?

Не, това не е шеговито-правдивата предпоставка да си писател – че трябва да си луд. О, за нея толкова пъти остроумно е писано!

Не, това не е основателното вътрешно убеждение, че имаш някаква важна мисия сред хората.

Не, това не е абсолютно задължителното качество за всеки писател да е добър психолог, да се отнася с разбиране и съпричастие към събратята си. И с обич дори – бих добавил.

Да, тези и доста други са част от многото лица на третата съставка – освен идеите и таланта, – за да бъдеш писател. Но не са те в ума ми.

Ето какво имам предвид. Освен да притежава идеи и талант, писателят трябва да умее дълбоко в сърцето си да повярва, че онова, което пише, е съвършено равностойно като материален продукт, като материално дело, като плод, като творение – равностойно е на онова, което съществува около него. Иначе казано: писателят трябва да умее дълбоко в сърцето си да вярва, и то не само докато пише, че онова, което сътворява, е абсолютно реална действителност, реален живот, какъвто е и животът около него. (Апропо, независимо дали създава научна фантастика, ненаучна фантастика, сатира, романи, детски приказки – жанрът няма никакво значение.) С други думи: той трябва да вярва, че онова, което твори, е напълно равностойно като същност, като структура, като най-висша енергия, ако щете – на истинския, на реалния живот около него. Тоест: писателят трябва искрено да вярва, че неговата рожба е от един порядък с Божията рожба. Накратко: писателят трябва дълбоко да вярва, че неговата рожба живее свой собствен реален живот – досущ като Божията рожба.

Ако той не вярва в това, а постоянно живее със съзнанието, че написаното от него е само продукт на мозъка му, че е измислица, че то е художествена форма на претворяване на Божията рожба – живота, тогава той не може да постигне нищо значимо. И никак не е от значение дали писателят осъзнава тази своя исполинска вяра. Убеден съм, че нека даже да е само на подсъзнателно ниво, но той, истинският писател, живее с тази увереност, че резултатът от неговото творчество е абсолютно равноценен на резултата от Божието творчество. Вероятно е излишно да уточнявам, но все пак да уточня: разбира се, равноценно е не като стойност, не като качество, естествено – не като мащаби. Разликата е точно като между Бога и човека. Рожбите на Твореца-Бог и твореца-човек са равнозначни – нека го повторя – като тип енергия, от един порядък са, част са от една грандиозна система. Нашето човешко творчество е съпоставимо с Божието, то е аналог на Божието творчество, защото ние сме част от Бога и сме едно с Бога. Макар и да сме толкова несръчни все още като творци.

Да привършвам. Съзнателно или не, писателят трябва да носи в себе си вярата, че твори своето малко лично мироздание, точно както Господ е сътворил и все още твори Неговото велико мироздание.

Освен ако не греша.

Ала е толкова красиво дори и да греша!

 

 

http://www.readvasko.com/

 

Monday the 24th. Spiralata.net 2002-2017