Дневник на писателя - Васил Пекунов

26. Лъжата

Печат

Лъжата

 

Всички ние лъжем постоянно и за най-малките неща. Без смисъл. Без полза за нас. Без заплаха за нас. Без принуда. Без да съзнаваме дори – понякога и така се получава.

Защо лъжем? Защото се страхуваме, че сме сбъркали, бъркаме или ще сбъркаме. Страх ни е, че грешим. И лъжем, за да скрием, замажем, омаловажим грешките си, които много често са въображаеми.

Ако живеехме с убеждението, че няма защо да ни е страх – дори и да сме сгрешили, нямаше да лъжем. Или поне толкова много да лъжем.

Ние обаче продължаваме да живеем с убеждението, че има защо да ни е страх.

От какво ни е страх? Едва ли съществува разумен отговор на този въпрос, макар че отговорите, които сме си давали през хилядолетията, са безчет.

А може би разгадката не е в страха. Може би така сме създадени, че когато се подчиняваме на егото си, а ние го правим постоянно, съответно и лъжем постоянно, за да потулваме постоянните си грешки. Понеже (безспорно) егото ни никак не обича да живее със съзнанието, че е грешно и бидейки грешно, греши. Девизът на егото ни е: „По-добре явен лъжец, отколкото явен грешник.”

Жалка работа.

Съвсем другояче щеше да е, ако се подчинявахме на душата си. Поне от време на време.

 

http://www.readvasko.com/

Wednesday the 29th. Spiralata.net 2002-2017