Дневник на писателя - Васил Пекунов

13. Словото на утехата

Печат

 

 

 

 

Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота”, 2008, т. 4, гл. 29:

 

Словото на утехата

 

В срещите на сивия ден не е важно словото на човешката философия. Важно е словото на утехата, за да може човекът да намери в себе си пътя към Мене. Аз не съм съдия, Аз не съм предопределение, Аз не съм неизбежна карма. Аз съм Светлината в човека, неговата Радост. Към Мен няма път чрез помощта на другите, а само чрез мира в самия себе си.

 

 

 

Главните букви подсказват Същност от какъв порядък говори. Не това е важното обаче, а какво ни се казва.

 

Един възможен прочит на посланието: мирът в самите нас можем да постигнем единствено ако се пропием с увереността, че всичко е едно, тоест че сме неотделима част от едно неразделимо цяло. Тогава вече ще сме способни да подадем на ближния си „словото на утехата”. И когато той, утешен, „намери в себе си” пътя към небето, това ще означава, че сме го намерили и ние. Защото сме едно – и с ближния, и с небето.

 

 

 

 

Monday the 24th. Spiralata.net 2002-2017