Дневник на писателя - Васил Пекунов

25. Смисълът на добротворчеството

Печат

Смисълът на добротворчеството

 

1.

Добротворчеството трябва да има някакъв дълбок, грандиозен, величав смисъл. Струва ми се. Изписани са морета от мастило на тази тема, но не ми изглежда да сме стигнали до еднозначен или поне до задоволяващ мнозинството отговор. Мнозинството от мислещите хора. И докато за Христовия подвиг – при цялата условност на нашето разбиране на космическите тайни – горе-долу ни е ясно, че Господ е дошъл да изкупи греховете ни, да ни даде ново начало, да ни поведе по нови пътища, то смисълът на делото на добротворците от по-нисък порядък е обвито все още в мъгла.

 

Не е ли странно – би следвало да е обратното.

 

Пък и да не би само смисълът на делото им да ни е невнятен? Да не би да осъзнаваме в пълна сила най-дълбинните им мотиви, най-съкровените им цели? За какво са се трудили и са погивали всички знайни и незнайни светци – и канонизирани, и познати от писанията за тях, и отдавна забравени? Просто за да правят добро? А майка Тереза и благословените й пчелички по цял свят? Възможно ли е да е създала ордена си само за да съхранява здравето и живота на хората, да утешава страдащите, да изпраща обречените с мир и любов към по-добрите селения?

 

Питам се…

 

Геният Чабуа Амиреджиби казва чрез героя си Дата Туташхиа: „Иначе не мога.” Но какво означава това? Понеже веднага идват въпросите: „Защо той така е създаден – да не може иначе? Защо той не може, а повечето могат иначе? Каква е целта той да не може иначе?” И още и още все в тоя ред.

 

Просто да правиш добро... Просто така да им идва отвътре. Без мотив. Без причина. Без цел. Без съзнателно да изпълняват някакъв висш промисъл.

 

Едва ли. Няма как да не са подвластни на някакъв висш промисъл.

 

Остава ни „само” да познаем този висш промисъл.

 

 

2.

А може би просто така е сътворено всичко в областта на добротворчеството. Едни правят добро. Други не го правят. И толкова. А трети правят обратното на доброто. И няма никакъв скрит смисъл. Така трябва да бъде – и толкова. За да вървим напред. Или за да стоим на място. Или за да вървим назад. И толкова. И не бива да ровим там, където всичко е на повърхността.

 

Едва ли е така? Възможно ли е да е толкова просто? Просто и някак занемарено, някак оставено единствено в нашите ръце и на нашия човешки произвол.

 

Едва ли.

 

3.

И все пак доброто винаги надделява над злото – иначе нямаше да ни има досега. И докато ни има, ще бъде така. Има ли ни – значи доброто е продължило и продължава да надделява над злото. Тоест добротворчеството е продължило и продължава да надделява над злотворчеството. Това от една страна. От друга, самото добротворчество съдейства хората да стават все по-добри, сиреч по-стойностни.

 

Ето защо си мисля с огромно упование, че пред човечеството може би стои някаква огромна, велика, съдбовна задача в по-близко или по-далечно бъдеще. И затова трябва да се направи така, затова е заложено да се направи така – и от страна на тези небесни светли сили, които ни помагат, и най-вече от самите нас, – че то, човечеството, да подходи към тази грандиозна задача във възможно най-добрия си качествен състав.

 

Вярвам, вярвам от все сърце в това.

 

http://www.readvasko.com/

Sunday the 30th. Spiralata.net 2002-2017