Дневник на писателя - Васил Пекунов

12. Щастливец

Печат

 

 

 

 

Щастливец

 

 

 

Имам приятел, който живее по следния начин. Много пътува – и по света, гледа, вижда, размишлява. После твори. Или междувременно твори. Или постоянно твори. Говори само с интересни хора. Не говори с хората, с които не иска, освен ако не е по служебно задължение. Не е ограничен от почти нищо. Никой не го тормози със семейни ангажименти, с дребнави претенции, с глупости.

 

Мнозина биха казали – щастливец.

 

Имам негова снимка, сам му я направих. Рим, кафенето, където Гогол е написал, че най-добре твори далеч от любимата си Русия. Написаното на ръка от Гогол виси на стената в любимото римско кафене на гения. И очите на моя приятел под собственоръчното признание на Гогол, втренчени с такъв неистов болезнен копнеж в обектива на фотоапарата ми. Копнеж по нещо, което тези очи знаят, че той никога няма да постигне.

 

Ако мнозината, които смятат, че приятелят ми е щастливец, видеха тази снимка, едва ли биха продължили да се произнасят неподготвени по въпросите на щастието.

 

Снимката е в компютъра ми. Никой не я е виждал. Дори приятелят ми. И надали ще я види.

 

Приживе.

 

 

 

 

Tuesday the 26th. Spiralata.net 2002-2017