Дневник на писателя - Васил Пекунов

11. Тъжната жена на пейката

Печат

Тъжната жена на пейката

Тъжната жена на пейката е млада. Докато минаваш няколко пъти покрай нея, бутайки бавно детската количка, срещаш очите й. Нещо те стяга за гърлото от тези очи, но изведнъж осъзнаваш, по-скоро си припомняш, че човек често се лъже. Подвежда се по външния вид. По израза на лицето. На очите. Спомняш си, че поне ти много често си се лъгал.

А може би тя е най-щастливият човек на света? Защо не? Най-щастливият човек на света, който в момента просто си почива от щастието си?

И ти се ще да поспреш и тихо да я попиташ щастлива ли е. Струва ти се за миг, че това е най-важното нещо на света – дали тази жена е щастлива. Точно сега и точно тя. Разбира се, не я питаш нищо. Отминаваш, онзи миг също е отминал. А след малко и да искаш все още да я попиташ – вече не можеш. Докато ти си бил в единия край на алеята със спящото в количката дете, жената е станала и я виждаш отдалеч как си отива вероятно със същия израз в онези очи, които крият всички тайни на света.

Или едничката тайна, може би най-важната – щастливи  ли сме или не.

Tuesday the 17th. Spiralata.net 2002-2017