Дневник на писателя - Васил Пекунов

10. Всеки текст заслужава читателите си

Печат

 

Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота”, 2008, т. 4, гл. 17:

 

Всеки текст заслужава читателите си

 

 

 

Не е необходима велика наука, за да действаш правилно за ползата и щастието на своя народ. Нужна е обаче велика любов, която учи да пазиш човека. Не Бог, а вие сте сложени да пазите хората си. Не се мъчете да стоварите върху Бога собствената си отговорност. Може да види Бога в небесата само онзи, който се е научил да вижда и обича Него в човека. Помнете какво ви казах сега и не чакайте помощ отвън. Намерете любовта само в себе си. Любовта ви ще роди енергия, а енергията ще ви открие новия път на труда.

 

 

 

За да има държавническо мислене и поведение, държавникът трябва така да изповядва споделената по-горе философия, че тя да се е превърнала в неотделима част от същността му. Да я приема така, както приема като даденост любовта към децата си.

 

Ако обаче отворим дума за нашенските „държавници”, всичко се преобръща с главата надолу, пада мъгла, пада мрак, настъпва хаос. И край. Целият текст става напълно ненужен като послание за държавните мъже. Самите благословени думи губят смисъла си. Всяка дума във всяко изречение.

 

Как – примерно – те да не се мъчат да стоварят върху Бога собствената си отговорност? Че те не познават понятието отговорност! Камо ли собствена отговорност! И как така да я стоварят върху Бога, като не вярват в Бога! И още – как така ще се мъчат! Че те не се измъчват от нищо извън личните си интереси, камо ли да ги мъчат проблемите около някаква си енигма като отговорността!

 

Всеки текст заслужава читателите си. Затова вероятно и мнозина изобщо не четат.

 

1497

 

 

 

 

 

 

Saturday the 18th. Spiralata.net 2002-2017