Дневник на писателя - Васил Пекунов

03. Небе

Печат

 

 

 

 

Небе

 

 

 

Цялото небе в индигови облаци, синьо-черни. Като килим с тъмни кръпки тук-там. Килимът стига до антената на някой от кабелните оператори, зад която залязва слънцето. Това е мираж, разбира се. Блокът с антената е на километър-два най-много, а облаците са легнали много по-надалеч. Точно там е дупката. На края на хоризонта, на града, на света. Не е дупка, а напречен процеп, широк колкото небето. Светъл, златен, оранжево-топъл такъв, прекрасен. Вероятно там, при антената, е същото като тук, в центъра на града под килима. Не знам. Сигурно ако яхнеш антената, на запад се открива подобна гледка с килима от облаци и ивицата светло небе в края му. Не знам. Аз гледам оттук. Гледам процепа и имам чувството, че там е входът към безкрайно широка ниска пещера, входът за Царството небесно, за друго измерение, за друг план, за друг тип живот.

Там е истината. Там е хубавото. Там е раят. Там е Христос.

 

И нищо не може да ме принуди да не вярвам в тази магия. Поне в момента. Докато златното не потъмнее, не покафенее и не се превърне бързо-бързо в нощно черно небе.

 

 

 

 

Wednesday the 29th. Spiralata.net 2002-2017