Дневник на писателя - Васил Пекунов

02. Вяра и знание

Печат

 

 

 

 

Вяра и знание

 

Ние не знаем кой е създал мирозданието. Знаем, че е Бог, но кой е Бог? Не знаем.

 

Не знаем как Бог е създал мирозданието.

 

Не знаем защо го е създал.

 

Не знаем как функционира.

 

Не знаем къде отива.

 

И още мириади неща не знаем. Не само за Бог, не само за мирозданието, но и за почти всичко. Все още.

 

И въпреки незнанието си оцеляваме. Нещо неизмеримо по-важно – движим се нагоре. Напред и нагоре.  

 

Мисля си, че единственият главен инструмент да оцеляваме и да се движим нагоре е вярата ни. Вярата компенсира липсата на знание. И ни най-малко не пречи, не задържа, не отслабва стремежа ни да знаем. Вярата дори ни стимулира да знаем повече. И ние действително знаем мириади пъти повече отколкото преди хилядолетия. Отколкото преди векове дори.

 

От тази гледна точка извечният спор, противоборство, извечната вражда, извечната война между вярата и знанието ми изглежда нелепа. Нелеп изглежда и извечният проблем кое от тях е по-важно за съществуването ни. Кое какво предхожда. Кое е първичното.

Интересно какво би представлявал светът, ако вярата не ни беше помагала да оцеляваме въпреки потресаващото ни незнание за мирозданието около нас?

 

 

 

 

Sunday the 28th. Spiralata.net 2002-2017