Дневник на писателя - Васил Пекунов

24.Чистачите

Печат

Чистачите

 

Ти нито веднъж не само не изрази неудоволствие, че живееш сред полукретени, но дори и не се запита: защо си захвърлен в такава пустош? Небесата те слушаха само да благодариш за красотата, в която живееш, но никой не е чул от теб ненавист, завист или недоброжелателство. Онова, което можеше да пречи на неустойчивия, само укрепваше твоята чест. Колкото повече виждаше крадци на държавни средства, разбойници, измамници и лицемери, толкова по-твърдо ти самият разбираше честта и честността, толкова по-ясна ти ставаше ценността на всяка дума, която произнасяше, толкова повече търсеше възможност да пробудиш у ближния си разбирането на величието на Живота. Ти растеше в своята пияна, задушлива и нестабилна среда и не се разлагаше в нея. И с живия си пример ти подкрепяше и изчистваше всичко, което беше по силите ти.

Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота”, 2008, т. 3, гл. 9

 

 

Не би могло нищо да се добави към този текст, написан преди седемдесет години за съвсем различни от днешните обстоятелства – те пък отпреди двеста години. Единственото, което ни е необходимо, за да посеем тези проникновени думи в душите си, е да повярваме с цялото си сърце, че всичко това е могло да се случи.

Wednesday the 29th. Spiralata.net 2002-2017