Дневник на писателя - Васил Пекунов

35. Нови два казуса

Печат

Нови два казуса

Специално за Спиралата.нет Васил Пекунов

 

Продължавам поредицата от кратки текстове, които нарекох „казуси”. Останалите в рубриката „Есета” в:www.readvasko.com.

 

9. Докосване

Следващите редове са посветени на едно лично наблюдение. То се отнася за четирилогията на Конкордия (Кора) Евгениевна Антарова „Два живота”. Вече 6-7 години ми е предоставена възможността да следя отблизо как подхождат читателите към романа, който имах щастието да преведа.

Първи том предизвиква възторзи. Вероятно и едно на ум, понеже след него читателите намаляват, макар и почти незабележимо. Допускам, че за някои от тях втори том е дори по-интересен като фабула, но безусловно за всички е по-труден за възприемане. Читателите рязко се стопяват, а останалите са още по-възхитени. Трети том е предизвикателство и интересът продължава да се губи. Възторгът пък преминава в очарование, в преклонение. Тези, които упорстват да прочетат четирилогията до края ѝ, може би не са и половината от започналите с първи том. Четвърти том е откровение и мнозина от ценителите, запознали се с целия роман, скоро се захващат да четат отначало, сиреч от първи том, за да изживеят отново духовната радост. И добре правят. 

Сигурно е излишно да го споменавам, ала все пак да го сторя: от първи към четвърти том значимите, удивителните, гениалните – без никакво преувеличение – послания в романа се увеличават в стръмна геометрична прогресия.

Предполагам онази, с която намаляват читателите, е същата по стръмност, но надолу.

Казус:

Странно ли е всичко това? Нелепо ли е всичко това? Печално ли е всичко това?

Защо да е странно? Защо да е нелепо? Защо да е печално? И в живота е точно така. Колкото по-трудни и предизвикателни са уроците ни, толкова повече не искаме да ги учим или нямаме капацитет да ги учим. Винаги предпочитаме по-лесното, по-обикновеното, по-познатото, по-достъпното…

Винаги ли? О, не, не, разбира се, че не е винаги! Обобщението е абсолютно погрешно. Макар и рядко, изборът ни пада и върху трудното, необичайното, неизвестното, уж недостижимото…

И тогава ние едва-едва се докосваме до истинското познание какъв е смисълът на съществуването ни под Божието небе.

 

10. Благодат

Стена. Лавици. Икони по стената. Снимки навсякъде и на стената, и по лавиците. Корици на любими книги.

Казус:

Има ли нещо общо слънцето с подредбата в кабинета ви?

И още как! Ако слънцето грее върху иконите, снимките и лицевите корици на книгите, те сякаш оживяват. Буквално. Що се отнася до моята стена, зиме това се случва някъде между девет и половина до към единадесет часа. Страхотно е.

Ако е мрачно или още по-зле – мрачно и мъгливо, тогава е съвсем различно. Не, не е унило само по себе си, не е тъжно, не е безнадеждно само по себе си; просто е сиво и тази сивота попива и в иконите, снимките, кориците на книгите. И ги променя понякога до неузнаваемост. До сива неузнаваемост. И не е страхотно насаме с тази сива неузнаваемост. А е страшно, и то не само понякога.

Това е. Щеше ми се само да споделя, че заглежда ли се човек по-често към домашните си приятели по стените и лавиците, започва и по-добре да оценява каква благодат е слънчевото време.

 

Wednesday the 29th. Spiralata.net 2002-2017