Джан Бодуан - Глави за прозрение на истината

Печат

11. Част Втора (Продължение)

Стих 27

 

Тай

 

Сън ми се присъни, че съм посетил Градина на Запад, Деветте Небеса;

Връчих на съвършения човек "Указващите Съкровеното" мои глави.

Тяхното съдържание е просто, и леко и думите са така малко в тях;

Те само ни учат нас, хората, как от живака и оловото да се приготви еликсир.

 

С това четиристишие, сякаш завършва един раздел от цикъла на ІІ част и започва нов. В символиката на "Глави за прозрение на истината", то съответства на 11 хексаграма от "Книгата на Промените" (Тай - "разцвет"), състояща се от триграмите Циен и Кун.

 

Деветте Небеса - това са деветте участъка, на които древните китайци делят небесния свод: страните на света и центъра. Даоската религия нанесла на небето висшите безсмъртни (небесните безсмъртни - виж коментара към 3-то осемстишие на Първа част) и божествата. Основанията за тази, или друга даоска традиции често се приписва на безсмъртните или божествата, явяващи се в сън, или по време на съзерцание от този, или друг адепт на даоизма и предава последния текст на откровението, който и лежи в основата на новата традиция (явлението Лао Дзъ, основател на Школата на "Небесните Наставници" - Джан Даолин, ІІ в., откровение, което придобило изключителна значимост за всички направления на даоизма, даже и непризнаващо наследствената приемственост на "Небесните Наставници" от рода Джан) [линк - бел. прев.].

 

Тук Джан Бодуан вероятно свързва написаните "Глави за прозрение на истината" с подобни откровения. Истината е такава, че текстът е назван "Глави, указващи Съкровеното" ("У Джън Пян"). Един от коментарите на "Главите за прозрение на истината" впрочем предполага, че тук става въпрос за друг стихотворен текст, изгубен през ХV в. (Дай Цидзун), а други (например Дун Дънин) го отъждествяват с "Песен за [възнасяне] към безсмъртие в съновидение" ("Мън Сян Гъ"), написана от някой си Гао Сянсян и също описващ "Пътешествието към безсмъртие".

 

Градината на Запад (или "Цветята на Запад", Си Хуа) - е още един епитет Ин Ци, за оловото. 

 

В последното четиристишие Джан Бодуан още веднъж говори за главната тема на своето съчинение - учението за вътрешната алхимия и извличането на еликсира на безсмъртието от пневмите Ин и Ян, за оловото и живака.

 

Следва

Превод от руски език: Silviya Manuel

Източник: http://tvoyatsvyat.blogspot.com/2015/05/blog-post.html

Friday the 20th. Spiralata.net 2002-2017