Джан Бодуан - Глави за прозрение на истината

Печат

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

17. Част втора

Стих 17

Чжан Бо-дуань, «Учжэньпянь»

первая страница второй части (ксилографическое издание)

 

В началото Циен - "Небе", и "Земя" - Кун в триножника - съд преобръщай;

След това в отварата постави в нея заек и врана, свари ги,

После тези двете вещи ги изгони назад, към Жълтия Дао-Път;

Така нима златото и цинобъра не могат да се родят тогава?

 

С този стих започва ІІ част на "Главите за прозрение на истината", състояща се от шестдесет и четири стиха Дзюе Дзюи, "Оборваных строк" [Се Тяо (464 - 499) и Сюй Лин (507 - 583) въвели практиката в Китай, в така наречения нов стил (дзинти ши) стихове, подчинени на правилото на четирите тона. Впоследствие от тях се отделили три форми дзюедзюй ("оборванных строк"), люйши и пайлюй. Дзюедзюи - това са пет- или седемсловни четиристишия, с определена система на римуване и обезателно строго изразяване в композицията: 1-ва строфа - завръзка, 2-ра строфа - развитие, 3-та строфа - обрат на темата, 4-та строфа - заключение. Люйши ("уставние стихи") е осемстишие, на което са присъщи тези правила, но в композиционно отношение е значително по-свободно. И пайлюй - също уставни стихове, но без ограничение в количеството строфи. бел. пр.], т.е. четиристишие, в което се римуват всички строфи, с изключение на третата.

Всеки стих символизира една от хексаграмите от "Книгата на Промените" ("И Дзин") и съответно - една от фазите на алхимическия процес, описан в терминологията на "И Дзин". Първата хексаграма "Небе" (в превод на К. Щуцкий - "творчество"), - се състои от едни положителни (Ян) черти. Затова, неслучайно е, че това название вече се среща в първата строфа на на стиха 17 (1). Както и навсякъде в "Главите за прозрение на истината", "Небе" и "Земя" - Циен и Кун означават чисти преднебесни пневми Ин и Ян, които е длъжно да се използват за създаване на триножника, съдината на вътрешноалхимическото действие, разположено в долното "цинобърно поле" (Дан Тиен) на тялото. Локализацията и размерите му са указани още от Гъ Хун (283/284 - 343/363г. н. е.). Гъ Хун указва, къде е долния Дан Тиен при мъжете и при жените (виж Гъ Хун. Баопу-дзъ, глава 18-та "вътрешни" части). 

 

[Разположението на трите дантиена на български език, линк: - https://tiandenow.wordpress.com/2014/04/18/525/

 

Долен дантиен (ся дантиен) – корен на Дзин и източник на Ци

Долният дантиен е разположен в долната част на корема, на пресечната точка на линиите, прекарани навътре в тялото от точките хуей ин (VG 1) и ци хай (VC 6). Оттук тръгват трите чудесни канала” (ду, жън, джун) и тук се събират всички останали меридиани. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Ци. Долният дантиен има особено значение в редица практики, свързани с удължаването на живота.

Ако съединим върховете на палците си на пъпа и протегнем надолу съединените върхове на показалците си, в полученото “сърчице” е долният дантиен с точката ци хай в средата.

Предната “врата” на долния дантиен е точката ци хай (океан от ци).

Задната “врата” на долния дантиен е областта на кръста с център точката мин мън (вратата на живота). Местоположението на мин мън можем да определим като прекараме въображаема хоризонтална линия към гръбнака. Долната “врата” на долния дантиен е хуей ин (срещата на ин) – най-ниската точка на тялото, намираща се между половия орган и ануса.

 

Среден дантиен (джон дантиен) – корен на духа

Средният дантиен е разположен в средата на гърдите на нивото на четвъртото междуребрие с център точката тан джун. Неподготвени хора не трябва да се съсредоточават в тази област, тъй като лесно може да се стигне до отрицателни последствия.

 

Горен дантиен (шан дантиен) – корен на мъдростта

Горният дантиен се намира между точките бай хуей (сто срещи). Това е най-високата точка на главата, разположена на пресечната точка на средната линия на главата и линията, свързващс върховете на ушите. Ин тан (залата на печата) се намира между веждите. Концентрацията в тази област е полезна за лечение на болести на главата, мозъчна анемия, ниско кръвно и обща слабост." бел. прев.].

 

Строго погледнато, този център се явява съда във вътрешната алхимия, но адепта е все пак длъжен предварително да го подготви за тази роля: да почувства неговото местонахождение, да го очисти посредством дихателна гимнастика и съзерцание.

Заекът и враната - са нови синоними на недоразвитите Ин Ци (заек) и Ян Ци (врана), синоними на тигър и дракон. В древнокитайската митология (и по-късно в народната култура) заекът е вземан, като символ на луната, като нейно животно, а враната - символ на слънцето, което понякога се е разглеждало, като врана (последното е характерно и за много други народи). В алхимическата традиция тази символика се е оказала преосмислена: слънцето - Ян, но неразвито, таящо вътре Ин (врана); луната - Ин, но скриваща Ян (заек). В символиката на "Книгата на Промените" на това състояние съответстват триграмите Кан (вода - заек) и Ли (огън - врана). В такъв образ, ако съдът се създава от адепта от зрели отбрани пневми Ин - Ян (символи: Кун и Циен, стихии - "Вода" и "Огън"), то отварата се изготвя от незрели пневми Ин - Ян (символи: Кан и Ли, стихии "Метал" и "Дърво").

Двете вещи - това са заека и враната. "Жълтият път" (Хуан До) - тук е способа на активността, на деятелността Ин Ци и Ян Ци, техният хармоничен среден път (жълтото - това е цвета на стихията "Земя", стихията на средата, на центъра). Така заекът и враната съответстват също така на луната и слънцето, то в мистическата топонимика на вътрешната алхимия те съответстват и се aсоциират с пневмата на очите, тяхната бляскавост (дясно - слънце, ляво - луна). Общият смисъл на строфата: алхимическият процес е длъжен да върви естествено, като се вземат предвид вътрешните тенденции на развитието на самите пневми, в период на растящ Ян (от зимното до лятното слънцестоене, знак Дзъ У) с развиващи се скоци, като в частично съвпадащият с тях период - от пролетното до есенното равноденствие (знак Мао 70) те се очистват и отмиват. Тези знаци се употребяват също и като символи на развитата Ин - Дзъ, развития Ян - У, неразвитата Ин - Ю и неразвития Ян - Мао; такава е символиката и деленията на денонощието.

Накратко ще кажа, определянето на стадиите на алхимическите процеси са длъжни да съответстват на конкретното състояние на пневмите. Заключителната строфа на четиристишието говори за целта на процеса - създаването на еликсира, безсмъртният зародиш, към който са длъжни да доведат правилно извършените алхимически процедури.

 

Нефритована флейта на Хан Сяндзъ

Хан Сяндзъ - е едни от осемте безсмъртни, племенник на знаменития хански поет и учен Хан Юя (768 - 824). Увличал се по даоизма и алхимията, постигнал безсмъртието. Много легенди разказват за опитите на Хан Сяндзъ да убеди Хан Юя в съществуването на свръхестествени сили, чудеса и знамения.

 

 

Следва

Превод от руски език:Silviya Manuel

Източник: http://tvoyatsvyat.blogspot.com/2015/04/blog-post_14.html

Friday the 28th. Spiralata.net 2002-2017