Джан Бодуан - Глави за прозрение на истината

Печат

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част първа (Продължение)

 

Стих 6

 

 

Първите две строфи от това осемстишие се явяват, като своего рода провъзгласяване на принципите на вътрешната алхимия и заявление за вътрешно- алхимическия характер на "Главите за прозрение на истината". В тези строфи, особено в първата, отново и отразено будиското влияние на Джан Бодуан (не толкова до истината, проявяваща се в характера, в съдържанието на неговите мисли, отправени към древното даоско учение за сходството с микро- и макрокосмоса, колкото до лексиката и формата на изразяване).

Всички хора в своята основа притежават глътка от отварата на дълговечността,

Но сами вървят по пътя на заблуждението, в безумието си го отхвърлят.

Сладката роса потича тогава, когато Небето е в единение със Земята;

Жълтият кълн израства там, където триграмата "Вода" се съединява с триграмата "Огън".

Дълбоководната жаба не отговаря на въпроса, къде е драконовата пещера, Пъдпъдъците зад оградата, откъде могат да знаят, къде е гнездото на феникса.

Еликсирът естествено съзрява, златото изпълва залата.

Защо непременно трябва да се търсят треви и да се изучават отварите от пирей?!!

Така фразата "Всички хора в своята основа (бън) притежават еликсира на дълговечността (чан шън яо)" явно е навеяна от будистките идеи за "същността (природата) на Буда" (фо син), тайно присъстваща във всички неща, скрито присъстваща във всички същества. Достигането до просветление - това е реализацията, осъзнаването на тази природа. Тук Джан Бодуан говори за това, че всичко нужно за приготвяне на еликсира, пневма, или енергии, вече го има във всеки човек, в същото време - както поддаващите се, болшинството от хората - за това нищо не знаят, или не желаят да знаят, и бродят по "неистинните пътища" на заблуждението.

           

 

       

 

Третата строфа от първото четиристишие се явява, като леко изменен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 32): "Когато Небе и Земя са хармонични едно с друго, тогава надолу протича сладка роса". В контекста на "Главите за прозрение на истината" - "сладка роса" (ган лу) се нарича пневма, възникваща от единението на небесния (Ян) и земния (Ин) на енергиите (на пневмите). Описаната ситуация е на графичното изображение на 11-та хексаграма в "Книгата на промените" "разцвет" (ган лу), е - както земните влияния са отправени надолу, а небесните нагоре. В практиката на вътрешната алхимия подобна ситуация възниква в процеса на обратното направление на енергиите на тялото (възходящите - надолу, и обратно). Резултатът от единението на тези пневми се оказва хармонизацията на Ин и Ян и раждането на нова пневма - сладка роса.

Следващата строфа въвежда още един термин - "жълт кълн" (хуан я). Жълт - това  е символичният цвят на стихията Земя, съответно жълт кълн - това е още една пневма, породена от хармонизацията на Ин и Ян. Ако сладката роса възниква от взаимодействието на триграмите "Небе" и "Земя" (цян и кун), т.е. Ян и Ин са в чист вид, то жълтият кълн - е следствие от единението на триграмите ли и кан (хексаграма 63 - дзи дзи), т.е. Ин и Ян са в тяхната зародишна форма. Съответно - синоними на сладката роса - се явяват такива термини, като "сок на дървото" и "живака", а синоним на жълтия кълн е "семето на метала" и "оловото".

В този вид описаната тук процедура има следния характер: в началото се приготвят съставките на еликсира на безсмъртието - живак и олово. Те се получават в резултат от съединението на пневмите Ин и Ян, в различните им степени на зрелост. Единението на оловото и живака вече дават самия еликсир (точният негов първообраз - безсмъртният зародиш). Следва да се обърне внимание на този факт, че във вътрешната алхимия значителна роля, пред тази във външната - играе създаването на единството - не по принципа на тежестта на противоположните начала, а по принципа на "симпатиите", или "сродството на видовете" (тун леи). Първият принцип си остава, но неговата роля се свежда до минимум. Мястото на традиционните съвокупляващи се противоположности (сяра и живак), все повече и повече се заема от живак и олово, родствени елементи от алхимическата доктрина, макар и полярни по знак.

Цялото второ четиристишие е посветено на критиката на непросветените, неспособни да разберат дълбочината на вътрешната алхимия, подобно на това, както жабата не може да знае за обиталището на дракона и т.н. Тук се опровергават порочните методи, отвличащи хората от идеите на истинното Дао, от способите на вътрешната алхимия. Към тях се отнасят и занятията на външната алхимия, която в очите на адептите на вътрешната алхимия все повече и повече започват да се превръщат в профанизация на истинната алхимия, а текстовете й започват да се интерпретират в духа на вътрешната алхимия, разглеждайки ги, като непонятна работа по вътрешна алхимия. От тук и пренебрежителното отношение на Джан Бодуан към хората, незнаещи, че истинният еликсир се заражда отвътре и опитващи се да овладеят безсмъртието във външните вещи, като еликсир, получен от по пътя на алхимическото претопяване на металите, и други вещества, или чрез целебни растения и треви.

Предпоследната строфа на осемстишието отново съдържа изменен и в пълнотата си преосмислен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 9): "Ако с нефрит и злато е напълнена залата, то никой не е в състояние да я охранява". У Джан Бодуан под "златото, изпълващо залата" се подразбира - еликсирът, зародишът на безсмъртието, естествено съзряващ у тялото на адепта.

 

 

(Китайска живопис - линк)

 

Следва

Превод от руски език:Silviya Manuel

Източник: http://tvoyatsvyat.blogspot.com/2014/12/blog-post.html

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2017