Джан Бодуан - Глави за прозрение на истината

Печат

3. Част първа (продължение)

 

 

Това осемстишие въвежда в кръга терминологията на "Глави за прозрение на истината" и запознава с понятийния апарат на вътрешната алхимия. В него вече се проявяват такива важни термини, като "злато и цинобър", "чувства", "природна същност", "дракон и тигър"; "знаци", "ци", "сваха (соха)" [ритуално възклицание, обръщение към Бог - бел. пр.] и пр.

 

 

В едно от възприетите в по-късния даоизъм персонологията на безсмъртните се разделя на пет ранга (тук; и виж по-горе): "безсмъртни демони" (гуи сян), "безсмъртни хора" (жен сян), "безсмъртни" (шен сян), "земни безсмъртни" (ди сян) и "небесни безсмъртни" (тян сян), като последният ранг се смята за най-висш. 

 

По тази начин Джан Бодуан вече в самото начало на текста провъзгласява, как неговото учение има за своя цел висшата форма на безсмъртието и съдържа висша тайна. Претенциите на Джан Бодуан намерили признание в традициите, за което свидетелства и положението на неговия труд в Дао Дзан [съкровищницата на Дао (линк) - бел. пр.] (в нейния първи и най-висш раздел Дун джен бу).

После следват термини "злато и цинобър". Това са две вещества, които са високо ценени от адептите на външната алхимия, заради техните качества и са считани за най-важните компоненти на еликсира на безсмъртието, дори толкова важни, че думата "цинобър" (дан) става синоним на думата "еликсир". В тесен смисъл, дзин дан (злато и цинобър) в практиката на външната алхимия е служела абревиатурата от съчетанието на дзин с хуан дан (т.е. "златен разтвор" и "пречистен цинобър" - висши еликсири на безсмъртието, виж четвърта глава на "Бао Пудзъ" на Гъ Хун).

Тук у Джан Бодуан тези термини се приемат, като равни понятия. Златото се е ценило, както със силата на своята изключителна стойност, така и поради причината на своите особени качества и свойства, и свързаните с него символики: устойчивост на корозия, съчетание в него на качества на различните първостихии на китайската натурфилософия (така, то е меко и има жълт цвят, което за древния китаец е свидетелствало за неговото родство със стихията Земя, в която пневмите - Ин и Ян пребивават в хармония).

Цинобъра с неговия червен цвят, го прави близък със "съвършено развита Ян" (тай ян), началото на живота и израстването, а освен това, той се състоял в бъдеще, като червен по цвят, от жълтата сяра белия живак, или отново - така се поставя в някаква тайнственост - като вещество хермафродит, съединяващ в себе си качествата на мъжкото (белия цвят на спермата) и женското (червения цвят на менструалната кръв) начала, а това го превръща в зародиш на нов безсмъртен живот. При Джан Бодуан "злато и цинобър" - са символи на еликсира, или на безсмъртния зародиш (сян тай), новото тяло, сътворено от адептите от енергиите на старото.

Двете същности (дословно "двете вещи" ър у) - в макрокосмоса - Небе и Земя са тоталност на двете пневми - Ян (Небе) и Ин (Земя), също и Слънце и Луна. В човешкото тяло, микрокосмоса, точно подобие на макрокосмоса, съгласно със закона на аналогията, съществено за даоизма - това са "чувствата" (цин) и "природната същност" (син). В символиката на вътрешната алхимия те са назовават "олово" (цян, цян ша) и "живак", или "водно сребро" (хун, ин хун, шуй ин). По същество, тези две пневми, са съотносими с "природната същност" (Ян) и "чувствата" (Ин), или с "природната същност" и "жизнеността" (мин).

Основа на практиката на вътрешната алхимия се явява съединението и хармонизацията на тези полярни енергии, и стремежа от тяхното съединение да произведе еликсир - зародиш на бъдещото безсмъртно тяло.

Петте стихии - са петте стихии на древнокитайската космология: Дърво (зараждащ се Ян, изток, пролет, синьо-зелен цвят, дракон), Огън (развит Ян, юг, лято, червен цвят, феникс), Метал (зараждащ се Ин, запад, есен, бял цвят, тигър), Вода (развит Ин, север, зима, черен цвят, костенурка-змия) и Земя (баланс на Ин - Ян, център, 18 дни от всеки сезон, жълт цвят). В практиката на вътрешната алхимия особено значение имат Дървото и Метала (техните символи - дракон и тигър), а също и Земята. Затова "да съединиш дракона и тигъра" - на езика на вътрешната алхимия означава да се хармонизират пневмите Ин и Ян (т.е. природната същност и чувствата, и така нататък), да се породи от сплавта на тези пневми безсмъртния зародиш.

В тази иерогамия (израз на К. М. Скипър) при силите Ин и Ян роля на посредника-сваха (лой пин) играе стихията Земя, т.к. е "съпричастна" на всички останали стихии, или на "четирите образа" (виж сян).

Символическото обозначение на стихията Земя са цикличните знаци у дзи, т.е. обозначаването на тези 18 дена от всеки сезон, когато господства иманентния за всички - елемент Земя. Или ние имаме следния синонимен ред:

Ин - тигър - метал - запад - есен - чувства;

Ян - дракон - дърво - живак - земя - сваха - у дзи.

 

Завършека на това осемстишие е описание на блаженството и възторга на възнасящия се нагоре безсмъртен, създал у себе си одухотворено тяло, посредством единението на полярните пневми тела, "иерогамия", която е  и породила зародиша на това безсмъртно тяло.

Вълшебният меч на Лю Дунбин

Лю Дунбин (Лю Ян), един от "осемте безсмъртни" (бъ сян), е роден в епохата Тан (618 - 907), приел тайната на безсмъртието от отшелника Джунли Цюан и сам станал безсмъртен. Неговият Вълшебен меч притежавал чудесна сила, с помощта на този меч Лю Дунбин побеждавал зли духове и твари по времето на своите странствания.

 

 

Осемте безсмъртни Лю Дунбин, Ли Тъгуай, Джан Гуалао, Хъ Сиенгу, Хан Джунли, Хан Сяндзъ, Лан Цайхъ, Цао Гуодзю, изобразени с техните атрибути, в даоския вариант

 

 

Лю Дунбин с Вълшебния си меч

 

Стих 3

Да изучаваш безсмъртието - непременно значи

да изучаваш небесното безсмъртие;

Само в него е крайният предел 

на златото и цинобъра.

Две същности се срещат - в това време

природата и чувствата идват в хармония;

Всичките пет стихии (заели своите) места,

тигър и дракон се сплели.

По тази основна (причина) знаците у дзи

се превръщат в красавица - сваха (соха),

В този час мъж и жена

се сливат в едно,

Само тогава възниква постигането

на Божествения Нефритен дворец,

В сиянието на деветте небеса се ускорява

впрегнатата с феникси колесница.

 

 

Китайска живопис (тук)

 

Следва

Превод от руски език: Silviya Manuel

Източник: http://tvoyatsvyat.blogspot.com

 

Friday the 28th. Spiralata.net 2002-2017