Джан Бодуан - Глави за прозрение на истината

Печат

Джан Бодуан Глави за прозрение на истината

Глави за прозрение на истината

2. Част първа

Джан Бодуан - У Джън Пян

първа страница на първа част

(ксилографическо издание)

 

 

Стих 1

 

Ако ти не търсиш Дао - Пътя,

то твоя път е неистинен;

Ако (ти) отхвърлил талант и мъдрост,

нима (ти си достоен) мъж?

Столетие, (проведено) в недеяние,

подобно искра, e изсечено (от

кремък);

Тяло, (в продължение на) един живот,

(подобно на) мехур, плуващ по 

вода. 

Само жаждата за изгода и щастие

(заставя) хората да търсят слава.

Не осъзнавайки, че телесният облик

повяхва и загива в тъма,

(Всички) се стремят да събират купчини злато,

(Подобно на) планински била,

(Но тъй, като те) придобиват само

непостоянно, то (те)

няма да постигнат отсъствие.

 

Първите два стиха от "Главите за прозрение на истината" представляват сами по себе си въвеждане в текста и са посветени на обосноваване важността от търсенето на безсмъртие. Аргументацията използвана от Джан Бодуан в първото осемстишие е достатъчно традиционна за даоските текстове: това е указание за крехкостта на мирския живот и всички негови блага, и тяхната незначителност в сравнение със смъртта - участта, на което и да било същество, неследващо Дао. Много традиционна е и лексиката на осемстишията. 

Правят впечатление използваните от Джан Бодуан будистки образи и термини, свидетелстващи за силното влияние на Будизма върху автора. В първото осемстишие животът на човека и се сравнява с мехурче, носещо се по повърхността на водата. Този образ е характерен и разпространен в будистката литература.

(Виж, например, последната строфа от Ваджрачедика Пражняпарамита Сутра - Диамантената Сутра.)

 

[„Така ти казвам:

Ето как да съзерцаваме нашето обусловено съществуване в този блуждаещ свят:

'Като дребна капчица роса или мехурче, плуващо в потока, Като проблясък на светкавица в летен облак, Като мъждукаща лампа, илюзия, фантом или сън.' Така трябва цялото обусловено съществуване да се разбира.”

Така каза Буда.

Диамантената Сутра

- пълен текст на български език

бел. пр.]

 

Обаче не може да не се забележи сега и тук разликата между даоския подход към проблема за живота и смъртта, и този в будизма. Джан Бодуан изобщо не говори за преходността и безсмислието на живота, като такъв. Напротив, необмислено прекараното време е така лошо, че отвличайки хората от търсенията на Дао, неминуемо води към смърт. Следователно - тук животът по-скоро е уподобен на крехка драгоценност, така леко разрушим, както и мехурчето на повърхността на водата.

На способите за неговото "укрепване" или "поддържане" (ян шен) е посветено съчинението на Джан Бодуан. Любопитно е и това че състоянието, водещо към безсмъртие, Джан Бодуан нарича "отсъствие" (у). Това не е небитие, или смърт, а обозначение на особен онтологически статус в Дао, като различен от този на реалното съществуване в материалния свят. Състояние на естествено съществуване - на свръхбитие, в разбирателство и мир в себе си. В едно с това, това отсъствие се явява източник на битието и живота. [В Будизма крайната цел е Нирвана, която се постига с концентрация и постоянство, докато при Дао крайна цел няма, защото Великият Път не е ограничен, а безпределен. Следващият Дао живее в хармония в себе си и с всичко във Вселената. бел. пр.]

 

Самото разбиране на онтологическия първоизточник, като източник на телесна жизненост, а връщането към тази основа - като централен пункт за постигане на безсмъртие (тъй като именно от нейното небитие, от нищо, от покоя, от мрака, адепта ще твори ново битие, от нея се ражда "просветленост" - мин), още веднъж потвърждава различието на средновековния Даоизъм от Будизма, без да се гледа на цялото влиянието на второто. Работата е в това, че в общите направления на еволюцията на Даоизма бил ръста на неговата "спиритуализация" и "психологизация", при което не последна роля е изиграл Будизмът. И така всички медитативни методики в Даоизма, насочени към постигане на вечната истина на Дао, в крайна сметка са такива, че възгледите на последователите на Даоизма са одухотворяване на физическото, и след постигнатото обновление, преобразеният адепт отново се завръща в своя сакрален космос, опирайки се на тази тайнствена първооснова, блестящ във всички цветове, и по никакъв начин нежелаещ да загуби своето многообразие и да изчезне в името на някаква по-висша цел на реалността. В тази връзка е уместно да си спомним една от легендите, свързани с името на Джан Бодуан.

 

Съгласно "Пълен сборник жития на безсмъртните" ("Ле сян цюан джуан", виж : Дейвис Т. Л., Джао Юнцун, 1939-1999г.), Джан Бодуан бил приятел с будиския монах на име Дин Хуей ("Съсредоточеният в мъдростта"), който притежавал чудната способност за няколко мига да преодолява гигантски разстояния. Джан Бодуан също овладял това изкуство.

Един път приятелите заспорили, кой от тях е преуспял повече. Те решили да се отправят на хиляда ли в Янджоу, за да се полюбуват на цъфтящите  "Ясписови хортензии" (цюн хуа) и да откъснат по едно цветче за спомен. Потъвайки в медитация, те в миг преодолели разстоянието, поразходили се в парка и се върнали обратно, като Дин Хуей изпреварил Джан Бодуан. Но не ликувал дълго: в неговите ръце нямало нищо, а Джан Бодуан цветче донесъл.

Учениците попитали даоса за причината. Джан Бодуан отвърнал: "Когато аз изучавах пътя на златото и цинобъра, усъвършенствах и природната същност (син) и жизненост (мин). Като се събирам (цялостен) в едно, тогава имам материално тяло (син), като се разсейвам, тогава оставам пневма (Ци). Когато отидох (в Янджоу), тогава бях истинен дух. Но там придобих материално тяло. Такъв дух е Ян. Монахът, благодарение на своята тренировка, достигнал бързо резултата: но не се е виждало неговото материално тяло или сянка. Такъв дух е Ин. Дух, който не може да пренася вещи."

В такъв дух и средновековният даоизъм съхранил телесните физически настройки и определен натурализъм.

Тук, във втори стих, се появява мотив, който постоянно се повтаря по продължение на целия текст - за необходимостта от упорит труд, без който е невъзможно намирането на "великата целебна отвара безсмъртие!" (даяо).

 

Стих 2

Макар и животът на човека

да представлява вековен план,

Никой не е в състояние да знае,

дали изчерпва (той годините) в дълголетие,

или в преждевременна смърт.

Вчерашният ден (още) по улицата

яздил на гърба на коня.

А днешното утро лежи в гроба труп,

(потопен в смъртен) сън.

Изоставили (някакви) съпруга и благосъстояние,

за тях (повече) няма господар.

В действителност, последствията от глупави дела,

няма да закъснеят да дойдат,

трудно е да заблудиш себе си,

(Ако) не търсиш ли великата целебна отвара,

то, как ще се срещнеш с него?

(Този, който се надява) не е осветлен да го срещне,

той просто е безмозъчен глупак.

Диамантената сутра (санскр. वज्रच्छेदिकाप्रज्ञापारमितासूत्र) печат 868 година, архив наБританскатабиблиотека

 

Превод от руски език: Silviya Manuel

http://tvoyatsvyat.blogspot.com/2014/06/blog-post.html 

Monday the 26th. Spiralata.net 2002-2017