Контактьорство

За Преображението - Орис

Печат

 

 

 

 

От Орис

 

 

 

За Преображението

 

Когато гледахме къде да садим дърветата казах, че евкалиптите растат до 45 метра височина и трябва да се подбере такова място и да се отчете, че под тях вече няма да расте нищо. Но първият въпрос, който запламтя в очите му беше колко време трябва докато те израснат – а какво ще стане с Преображението? J

 

Струва ми се, че така мислят и живеят повечето от тези, които знаят за Преображението и се доверяват на тази информация, както й се доверявам аз.

 

Но мислех, че за вас - както и за мен е ясно, че след Преображението животът на физическия план още достатъчно дълго време ще продължава, защото ще е необходим опит на формите, които не са достигнали необходимото ниво на сърдечност – нивото, което по време на най-голямата предразположеност към подобна трансмутация на формите е необходимо за трансмутация на съзнанието. Така че ще има такова време. Тези форми на нас самите – който е чел Благата вест знае защо казвам „тези форми на нас самите”, те ще продължават своето съществуване по-нататък и този Айфаар никъде няма да се дене. В него ще продължават да живеят точно такива форми на нас, за да може да повишават своето ниво на съзнателност – с ваша помощ, с помощта на преобразените, които ще работят точно така с тях, както сега работят с вас (невидимо и неосезаемо, тоест невъзприемаемо от вас лично) вашите учители, тоест по-развити форми на вас самите.

 

Тази работа ще продължава и след преображението и затова, когато нещо правим, не трябва плановете ни да се ограничават от някакви срокове – 2012, 2013 година и т.н. Каква е разликата? Не мислете за преображението, защото ако мислите за Преображението, ще поставите в своето съзнание спирачка – например си казвате: „Преображението ще стане през 12 година, а дотогава никакво преображение няма.” Така вие самите ментално поставяте спирачка пред собственото си развитие и пред процесите, които могат да ви преобразят и които още сега не само могат, а трябва да започнат, които трябва да се извършат с вашето съзнание, за да се извърши трансмутация от по-ниски качества в по-високи.

 

Трябва да знаете, че още сега върви преображение и то винаги е сега. Никога не е в бъдещето, защото бъдещето е разнопланово. И ето, когато това стане, вашите форми - формите на вас самите, се трансмутират в тези, които аз вече познавам и с които сътруднича и работя. Именно тогава ще започне главното, заради което сега строим Айфаар. Вие сега строите школата на преображението.

 

Тогава, работейки със самите себе си, работейки с тези допреображенчески форми, вие ще уравновесявате своята карма по отношение на самите себе си предвид тези форми, които до преображението не сте успели да изведете на необходимото ниво на съзнанието. Тоест ще работите със своите Арглаамуни, Свадхисхани или Инглимилиса, със своите първи нива на Орлаактор, но и навярно с някои от тези, които още не могат да се нарекат Айглилия или анахатни вибрации, защото началните нива на анахатност са достатъчно уродливи, тъй като съединявайки се с мощното его на Манипура от първо ниво те дават ефекта на фанатизъм – фанатична любов към личността. Така че има смисъл да правите стени без да мислите, че те ще останат само 6-7 години и има смисъл да садите плодоносни дръвчета, без да мислите, че те ще започнат да плодоносят тогава, когато вие няма да можете да се възползвате от плодовете на своя труд.

 

Всичко това има смисъл да се прави. Тази позиция на очакване на преображението и на седене със скръстени ръце с оглед на това, че всичко друго си губи смисъла, е много коварна и опасна позиция, която застопорява човека в неговото понататъшно развитие. Да, ние по принцип знаем, че ще умрем – но не знаем точно кога (точно така е и с преображението). Но знаейки, че непременно ще умрем, ние не скръстваме ръце или не се опитваме да се наситим на живота така, че после да не ни е жал да умрем. В такъв случай ние не бихме се посветили на живота, а на гонитба на живота.

 

Така че хайде да живеем сега. Както и да стоят нещата - това е прекрасно, затова дайте да живеем сега, а бъдещето ще дойде – едно или друго, пето или десето, стотния или милионния вариант на бъдещето – той непременно ще дойде. И трябва да знаете, че във всеки от тези варианти на бъдещето вас също винаги ви има. В някои от формите, или в някакви форми вие задължително присъствате. Вие задължително осъзнавате себе си там. Не може фокуса на съзнанието да изчезне и никъде да го няма. Задължително върви тази активност, която в най-близките по вибрации на творческата зона някъде реагират.

 

Вие веднага осъзнавате себе си в тази форма, която е най-резонансно приближена към вас. Аз знам, че ако изчезна от тази реалност, тоест ако умра, то във всеки случай аз задължително ще намеря за себе си такава форма, чието съзнание в най-голяма степен резонира с настоящото – резониране значи тъждественост, значи, че резонира на всичко онова, което сега представлява сферата на моето творчество. Каква е разликата като кой ще се осъзнавам след смъртта си – като Вася, Орис или Маня? Важното е това, че ще ме има, защото ще имам възможност творчески да се развивам и осъществявам и да се реализирам именно в избраното от мен направление – в това, което смятам за нужно да направя. Тоест ако нещо не завърша тук, а естествено аз много неща няма да завърша.

 

За умирането

 

Представяте ли си – ако това осъзнаване, ако това разбиране можеше сега да стигне изведнъж до милиони хора. До хората, които се страхуват да умрат. Вижте сега колко много хора са смъртоносно болни от рак - те съвсем не подозират, че техният живот такъв, какъвто е - с роднините си, в същия дом, при същите обстоятелства и т.н., никак няма да се измени, когато те сменят своя фокус. Изобщо няма да се измени. Тоест, те ще оздравеят. Но доколкото имат възможност да живеят 120 години, те ще попаднат в тази форма на реалността, където такава болест не съществува.

 

Болковите усещания са необходимо приложение от придобивания опит, защото те са необходими не толкова на самата личност, която ги претърпява – необходими да речем за възпитаване в нея на някакви волеви аспекти и прочие, колкото за обкръжаващите ги хора - за възпитаване в тях на определени отношения към дадената личност, към страданията на дадената личност. Защото страданията на тази личност намират отражение в чувствата, в психизмите на обкръжаващите хора, на близките й. Те са необходими, за да предизвикат (или да не предизвикат) състрадание.

 

- А ако обкръжаващите хора не видят физически състрадания на друг човек?

 

- Защо да не видят. Винаги виждаш някого. Винаги някой страда. Защо толкова много хора страдат? За да може всеки да има възможност да влезе в съприкосновение с тях. Да влезе в съприкосновение и да реагира на страданията на другия човек. Да реагира. И това как реагираш определя качествената позиция на твоето самосъзнание и направлението на този волан, който завиваш със своите формотипи - определя към какви формотипи завиваш. Ако това чуждо страдание не предизвика в теб нищо освен гол цинизъм, следователно тръгваш далеч не към висококачествена страна на своето съществуване.

 

- Целта е да се изпита жалост и състрадание, така ли?

 

- Има още и разбиране. Да речем, аз мога да гледам спокойно на [смъртта на] много от вас и това ще изглежда като жестокост, цинизъм, тоест – как така, човекът умрял, а той не скърби! А за какво да скърбя – аз имам друг фокус на съзнанието, защото аз зная, че този човек не е умрял. Даже когато не знаех това – когато не знаех за този принцип, за който сега говорим, аз все едно бях сигурен, че смъртта е илюзия. Да, има ги тези периоди – три дни, девет дни и т.н. но бях сигурен, че все едно - човекът е жив. Просто самите ние така реагираме.

 

Когато мама умря, аз така възприемах тези неща и брат ми, който също е свещеник и който разбира, че след смъртта животът така или иначе продължава - даже той много се удивляваше, че аз се отнасям така спокойно към случилото се. А сега още повече - вие разбирате, че всичко, абсолютно всичко продължава и никога нито за миг не свършва и при това то продължава в това качество, в което винаги го има.

 

- А ако някой умре по време на оргазъм?

 

- Ами там, където не си умрял, при теб има усещане за невероятно силен оргазъм и преминава. Да речем достигаш кулминацията и в някакви моменти умираш (в момента на всеки оргазъм ние така или иначе умираме), защото ние поначало всеки миг умираме, но някакво инерционно изместване в някой от моментите ни извежда в ето такова развитие. И така, това най-мощно усещане губи постепенно своята сила, губи я, губи я - и постепенно вече излизаме извън оргазменото състояние.

 

Всички умират по възраст – даже когато си на 120 години, ти умираш по възраст. На 2 годинки умираш по възраст, при нещастен случай умираш по възраст, защото умира твоята форма в определена възраст. Нали така? Винаги върви умиране по възраст и винаги върви възраждане в същата тази възраст.

 

Попадаш например в катастрофа – има няколко варианта, където в резултат от нея ти си умрял, умрял, умрял, след това – поредица варианти, където в резултат от катастрофата си изгубил съзнание, изгубил съзнание, изгубил съзнание, а по-нататък – където си силно си се ударил, ударил, ударил, след това поредица варианти, където само едва-едва си се ударил, а по-нататък има друга поредица варианти, където изобщо не си попаднал в катастрофа, тоест – варианти, където ти си заобиколил този момент, в който е станала катастрофата. А по нататък има поредица варианти, при които ти просто си минал покрай това опасно място – не си натиснал спирачката, а си започнал да заобикаляш колата, понеже нещо в теб тихичко ти е било нашепнато - и в това време са се случили тези случаи, в които ти не си натиснал спирачката, а просто си започнал да заобикаляш колата и вследствие на това се врязваш в нещо край пътя, или пък само я подминаваш. Там са вариантите, където ти си умрял, умрял, умрял и там няма възможност за съществуване – там сценарият е такъв. Но това, че ти там си умрял, умрял, умрял, тук ти е продиктувало: „леко, леко, леко – спирачката леко, не бързай, не задминавай” – то е нещото вътре в теб. И в резултат - ти не бързаш, не задминаваш.

 

Ти започваш да задминаваш – колата пред теб рязко е спряла, още нищо няма. Но има моменти, където ти не си тръгнал зад тази кола, не си умрял, а продължаваш да се движиш и този момент, който настъпва, е съвкупност от много моменти – там, където ти си сменил формата или възможната опасна ситуация.

 

Ние всички сме завързани към времевата ефирна съставляваща. А цялата информация се стича в нашето подсъзнание именно по нея. И опитът от там, където ти си се врязал и си претърпял катастрофа, от там където си умрял, от там, където не си стигнал до катастрофата, а на милиметри си я избегнал, от там, където си я избягнал за два сантиметра, от там, където само си понечил да задминеш, но веднага си се върнал - всички тези варианти мигновено се отразяват в твоето съзнание. Ти сменяш, сменяш, сменяш веднага тези форми и когато след няколко секунди излезеш вече на друга част от своя живот, ти си подминал най-близкото дувуйллертно състояние и край. Тук е и твоят опит там, където си умрял и твоят опит там, където не си умрял, а си останал инвалид, и твоят опит, където ти си излязъл от себе си посредством клинична смърт и всичко това става чрез нововремевия континуум, чрез ефирната съставляваща – целия този опит веднага ти се предава. И ти го улавяш, защото този твой опит в различните реалности не съответства по време. Разбираш ли? Не съответства. Това са различни нововремеви континууми. При нас е минала секунда, но в друг нововремеви континуум – в другите реалности, където е трябвало да умреш и си умрял, секундата е равна на 1,32 секунди. А някъде е 3 секунди. А някъде е 5 секунди. Различните качества определят различните нововремеви континууми. И ние живеем в тези нововремеви континууми. И информацията за това как живеем в тези нововремеви континууми се слива в нашите подсъзнания. И затова, когато караш колата, понякога ти се иска да задминеш, но не задминаваш, защото по сценария на този свят, в който пребивава твоя фокус на съсредоточено внимание, все още не е време да умреш.

 

- Но ако да речем, формата умира след продължителна болест, а следващата дувуйллерртна форма, в която човека осъзнае себе си, тя също веднага умре?

 

- Да, този процес може да продължи няколко секунди или няколко минути – умираш, умираш, умираш, но в края на краищата ти винаги излизаш на тези нива – задължително излизаш там - в някакви реалности, където този процес завършва или с клинична смърт, или в реалности, в които ти изобщо не си заболял.

 

Умираш по възраст тук, а там, където се възраждаш, пак си все още стар човек на същата възраст, но може би просто се събуждаш или се осъзнаваш в който и да е от моментите. Да речем там, където умираш през деня – ти чувстваш, „ох, колко тежко ми стана – ще отида да си легна, нещо се уморих”. Тоест чувстваш някакъв упадък на силите, някаква умора и отиваш да си легнеш – а там другаде вече си умрял. Това е. Но това, че си умрял, тук ти си го почувствал като някакви моменти на слабост или на още нещо подобно.

 

- Значи получава се така, че ние във всеки момент от времето осъзнаваме себе си само като тези, които не са умрели.

 

- Да. през цялото време. Много правилно. Тоест ние никога не чувстваме себе си умрели. Никога. Ние се приближаваме към момента на умирането, но никога не биваме умрели. Не осъзнаваме себе си като умрели. Всички ние, умрелите, оставаме там, там, там - разхвърляни в нашето минало в огромно количество. Но те също не осъзнават себе си като умрели. Те се приближават до момента на умирането по сценария, но отвъд това те вече са в друга реалност. Това вече сме ние. Но ние също сме различни. Ти се движиш в едно качествено направление и разберете, че всички тези смърти, те съществуват в различни творчески направления; това, което ви казах – когато отидете в това направление (посочва по вертикала надолу) – тогава ще умирате в други сценарни условия. Когато се движите в това векторно направление (показва долу встрани) – тук има други – умиране, умиране и прочие други. Тук (посочва по вертикала нагоре) – моят живот може да продължава 5 000 години - минали сме в друга реалност. Тоест вие се движите в това направление (показва по-надолу по вертикала), но до онези реалности – до реалностите от типа „Аз съм Бог” или нещо подобно, никога няма да стигнете. Вие сте способни да стигнете само до там, до където се доближава диапазона на дадената реалност. И толкова. Вие от реалността никога не изскачате. Вие изскачате от световете, но от реалностите – никога. Другата реалност – вие там усещате себе си – това е друга реалност. В тази реалност вие можете да прескочите – можете да прескочите през някакви диапазони на реалностите и да притежавате способностите, които в своето самосъзнание в себе си вече сте започнали да усещате. Но за това трябва да притежавате много широк спектър на самосъзнание.

 

Например аз мога да избирам между огромно количество свои реализации – между огромно количество форми на собствената си реализация. Мен вече навсякъде ме има. Ето, аз съм избрал тук тази форма – тук аз съм винаги. Аз винаги съм това. Но аз винаги съм и друг и като такъв друг аз там също върша своята работа, но аз там също осъзнавам себе си и също притежавам много качества – даже там притежавам повече, отколкото притежавам тук, но тук аз съществувам вече осъзнато. Разбирате ли, формата на моето съществуване позволява осъзнато съществуване. Тоест тук аз съществувам не защото ми се налага да съществувам, а защото трябва да изпълня това, което трябва да изпълня. Различни степени на съществуване.

 

Вие съществувате, защото не можете да не съществувате тук, аз съществувам също защото не мога да не съществувам тук, но аз съществувам тук и защото ако не съществувам тук, то редом с вас няма да има някакви знания – ще се наруши връзката между реалностите.

 

Но аз знам, че тук съм такъв, а ето там съм друг и т.н. Аз навсякъде знам себе си. Едновременно съм и там, и там, и там. От това, че знам себе си, не ми става нито по-добре, нито по-зле. Просто това е моето творчество. Това е сложно да се разбере, когато вие възприемате себе си само като личност. А когато познавате себе си в множество форми на личности, то - за мен например е елементарно да възприемам вас като самия себе си. Но така още повече ще ви объркам.

 

Какво имам предвид? Когато видя, че някой реагира идиотски, или строи свои илюзии за дадена ситуация, в мен автоматично възниква мисълта „Господи, какъв съм глупак”. Макар че става дума за някой от вас – за него, за него, за нея, при мен автоматично възниква „Какъв съм глупав”. Затова не мога да ви се обиждам. Мога само да ви съжалявам. И толкова. Аз знам колко много варианти на мен има и колко много качествени избора, а вие постъпвате така, а аз знам че тя, той, той сте мен и виждам всичките ви несъвършенства и изобщо вие, със своя творчески потенциал, не бихте издържали на такава диференциация на самосъзнанието за огромното множество форми. Вие бихте се побъркали. Тоест творческият потенциал на моята форма е разчетен за това. Разчетен е така, че аз възприемам всички вас като себе си, но при все това давам свобода на всеки от тези себе си, на своите Аз, да се реализират в свойственото или в приетото за дадената форма направление.

 

А когато се извърши несанкциониран преход в друга форма, хората попадат в лудницата.

 

Има такива налагания – някой е абсолютно уверен, че е Наполеон – не знае как, но знае, че е Наполеон – ходи като него, говори – макар на руски, а не на френски, но има чувството че е Наполеон, или Сталин, или Ленин или друг. Но това в никаква степен не е свързано с онова, за което говорим. Всичко това е специфика на психиката на ЛУУ-ВВУ. Тоест, информационната обезпеченост бива, натъква се на такива възли астро и менто плазма, които отлагат своето отражение на самовъзприятието.

 

 

 

* * *

 

 

 

Защо е дадено учението Ииссииди

 

Навярно разбрахте, чу непостижимата информация, която идва от учението Ииссииди - това, над което сега работим, по принцип е разчетено на колективно съзнание, чиято по-голяма част (чиято форма за изражение на колективното съзнание) е прескочила отвъд личностното ниво на възприятие. На мен ми се струва, че учението Ииссииди е дадено преждевременно на човечеството – на мен така ми се струва. Защо? Защото тази формула на умирането, смъртта и следсмъртното съществуване, която беше представена от нивото на планетарните творци, тя в по-голяма степен удовлетворява съзнанието на съвременния човек, отколкото това, което всъщност ние сега вече знаем. То е както във филма, в който се казваше „Всичко е вече откраднато преди нас”. Всичко вече го има в най-големи подробности и нас вече навсякъде ни има и всички ние сме самосъзнателни на всяко ниво от съществуването. Всичко вече го има и по принцип няма към какво да се стремим. И умирането по принцип нищо не ви дава, защото вие осъзнавате себе си и там, и там, и там – навсякъде, където и да си тикнеш пръста, във всеки вариант на битието и небитието. Нали всичко се възприема от позицията на личността. А останалите казват „Ами какво ще стане с мен?” Къде ще бъда аз тогава, когато няма да ме има, когато престана да бъда – ето главния въпрос, който задава пред себе си всеки от вас. Защото смъртта плаши – колкото и да пиша за това, каквото и да говоря, смъртта плаши със своята неизвестност. Плаши с това, че не може всеки човек да вземе и до смъртта си да преживее в тези състояния, с които ще се сблъска след отхвърлянето на физическата форма. На мен ми се струва, че нашите учители се престараха.

 

Вие тук сте се събрали и сте най-устремените към нещо, нали? Не мога да ви нарека постоянни жители, макар че нещо подобно във вас все още има. Но може да се каже, че вие сте най-просветената част на човечеството и възприемате нещата в този план, че всичко вече го има и се питате „какво да правя, в какво е смисъла в тази комедия, която става”? В какво е смисъла, след като нас вече навсякъде ни има – навсякъде сме изпонатикани. И не само сме изпонатикани като самосъзнателни творчески – като абсолютно самостоятелни творчески единици, но и нищо от нищо не зависи.

 

Тогава в какво е смисъла на живота и на съществуването? Къде е той, ако всичко привързваме към личностите? Какво да правим сега? Ето ви тази истина и правете с нея каквото искате. Разбирате ли – ако не се откъснете от личностното, от всичко това, което ви препълва като Коля, Ваня, Петя. Ами ако щеш се обеси, но изглежда, че животът просто губи смисъл. Къде да се денеш, ако всичко вече го има? Да, ще преживеете по-добър или по-лош живот, но това никак няма да повлияе на вашето състояние. След смъртта поне имаше надежда да се живее на алтруизъм, защото свикваш с това и то става основната фабула на твоето съзнание и ти осъзнаваш себе си ето на това ниво. Ама ти и така осъзнаваш себе си на това ниво, както и на множество други нива вече осъзнаваш себе си. Просто твоят фокус на съзнанието принадлежи на теб, а този фокус, за който ти говориш, принадлежи на теб, но в друго състояние. Може би принадлежи на това състояние, до което ти още не си стигнал.

 

Събрала се групата на Блаватска сега – преди сто години, разговарят, обсъждат нещо, не могат да разберат, не могат да се определят и изобщо не си представят, че след 100 години ето ние тук седим – нас вече ни има. За нас си нас вече ни има. Може би някои от вас там – това сте вие тук. А в повечето случаи то наистина е така. Но вие не го знаете. И вие, които сега седите там и слушате Блаватска, вие там не сте наясно, че сте тук, че сега тук седите и се опитвате да разберете съвсем нов материал в съвършено нови социални условия, в ново свое качество. Вас вече ви има и всичко това е едновременно. Но там вие осъзнавате себе си като Петя, Ваня, Коля, а тук – както сега се казвате.

 

В какво е смисъла на живота? Къде е този корен, за който трябва да се държим и от който аз ще мога да взема сили за понататъшното си съществуване, ако вече всичко до такава степен е определено? Що за насмешка е това учение Ииссииди? Що за насмешка, която лишава човека от радостта и надеждата за по-добро бъдеще? За утрешния ден? Навярно учителите са избързали с даването на това учение, защото при нас възприятието върви изключително индивидуално, изключително субективно. Защото да умира ще се наложи на всеки от нас. Не че някой ще умре и ще започне да издига някакви там лозунги от типа „Ние сме единни” и др. Не, неговата смърт си е негова смърт, нейната – нейна. Какво да правим с тази смърт? Та вие не знаете. Да допуснем, че аз знам. Но малко ли неща говоря аз? А може изобщо да съм някакъв провокатор? Може да съм някакъв диверсант, изпратен тук, за да ви объркам и да ви излъжа, а след това, когато умрете, да си кажете „Боже мой, пък аз на глупака вярвах!” Къде са корените?

 

- Може би в този творчески интерес към самореализация в настоящия свят, пък макар и засега...

 

Какво е това самореализация? Това е пак личност.

 

Да, но...

 

Докато преценяваш себе си като личност индивидуално откъсната от всичко, ти няма да се справиш с това знание. Няма да се справите с това глобално надличностно знание – между впрочем това е само третата Анахатка. Това учение е спуснато до нивото на третата Анахата. Следователно, това знание е дадено за хора от преобразената раса. Същността е в това, че то не стига по принцип до съзнанието на хората от днешната раса, която абсолютно и повсеместно е заключена на егото, на егооцеляването, на егосъществуването, на еготворчеството, на еговъзприятието, на субективизъм във всичко винаги, навсякъде, където и да се проявява личността.

 

Невъзможно е да разберете това учение, докато се чувствате личности. Единственото спасение тук – казвам „спасение”, защото практически се получава така, че вас с това знание са ви притиснали в ъгъла и в този ъгъл имате две алтернативи: да плюете на това знание и да го обявите за глупост. Или да се запитате – „какъв е смисъла да живея по-нататък?”, да си кажете „никакъв”, да решите, че всичко, към което сте се стремили излиза, че е нещо като някаква пелена. Или да станете надличностни. Да станете това, което ви отделя от всички останали. Да се опитате да си намерите нещо, което да ви обедини, а това е страшно трудно. Това е неимоверно трудно – за това трябва да мобилизирате в себе си такива резерви, да се откажете от нещо свое – от честолюбието си, от това, което ви е подхранвало в живота като основа на вашето творчество на съществуване, от вашето разбиране на света, за себе си, за хората, за всичко.

 

Представяте ли си? Всичко трябва да отместите и една тогава – само от позицията на третата и втора Анахата – от това надличностно алтруистично ниво, ще разберете и ще си кажете: „Боже мой, значи ето в какво е същността, ето в какво е благото, ето в какво е целта.” А преди това – огледало, огледало, огледало – ще виждате само себе си като личност, личност, личност. Навсякъде, където и да погледнете, ще виждате само свое, свое, свое. Аз мисля, че навярно именно това е този стимул, който ясно и мощно ще определи готов ли е човека за творчество на по-високо ниво, за възприемане на себе си на по-високо ниво, или не. Защото да, във всички дуплекс-сфери ние се намираме вече, във всички реалности ние се намираме вече – но някой е готов за тези реалности, а някой не е готов.

 

По принцип не става въпрос за никого от вас в тези реалности. Разберете – вие там не съществуват за вие тук. Точно както вие тук не съществувате за никого от тях там. От тези вас в другите дуплекс-сфери, които подхранват вашето творчество. Вие не съществувате за тях. Всеки от тях съществува само сам за себе си. За собствената си реализация. Реализирайки се чрез вас, той изобщо вас не ви възприема. Ако някакво действие се извършва от вас, то се извършва от него и в същото време не се извършва от него, защото вие не се спускате до нивото на такива манипулации, каквито вие там позволявате тук на себе си да правите. Повярвайте ми, там вие се занимавате със значително по-сериозни неща. Там вие сте значително по-целеустремени в някакво качество, в някакво състояние, в по-стабилни състояния и изобщо не ви е до това, че някой си там Воостриус решава някакви си земни проблеми. Та те изобщо нищо не знаят за Земята. Точно така, както вие не знаете за тях. Затова да, всичко съществува сега. Да, всичко вече го има, но повярвайте ми, те се намират точно в такава ситуация, в каквато сте и вие. Независимо от това, че тяхното съзнание е по-високо, че те осъзнават себе си значително по-високо, но пред тях стои същия проблем – какво ще стане с мен? Да, в значително по-широко възприятие, но пак го има това: „Какво ще стане с мен?” – мисли си някой си Воостриус, някъде там в някакви анахатни високочестотни вибрации, съвършено не разбирайки, че в този момент него вече го има и там, и там, и там и че навсякъде е изпонатикан.
Всичко онова, за което се говори в Ииссиидите, това е механизъм. Това е механизъм. Да, вас ви има, но на вас от това не ви става по-леко – лично на вас. Не ви е по-леко, защото вие определяте собствения си живот именно посредством своите собствени решения. И това, че съвпадате с някого от себе си някъде там, вече съществуващите, това нищо не говори, това за вас изобщо нищо не означава. Вие винаги възприемате себе си като себе си, а не като някого другиго, който живее някъде си там и прави нещо непонятно за вас.

 

Поради това на мен ми се струва, че учението Ииссииди е дадено навреме от нашите учители, защото е дошъл момента, в което е необходима стиковка на всичко. Стиковка на всичко, което до сега е било твърде разединено. И ето – тази стиковка може в пограничните области на разбиране на това, че всичко останало също принадлежи на всеки от вас, че също го има, приближава като магнит тези съществувания към себе си. Вашите съществувания и тези съществувания приближава към себе си. Вие вече се стремите към тези свои по-добри състояния. Не се стремите към някакви по-лоши светове на проявление. Вие вече знаете, че вие сте този в по-доброто качество. Той ви привлича и вие искате да станете него. Вие искате да станете него, разбирате ли, вие създавате вътре в себе си мисъл-форми за себе си, за това, че и на това вас вече ви има, ето – страхотно! Ами на това – и на това ме има! Ами на това, това и това – на най-високо ниво? Ами да. Ой! Ами на ниво Бог? Ами и на ниво Бог, да. Там също те има.

 

Да, има ме, а защо не чувствам себе си Бог? И в тези по-ниските и още по-ниските? Ами защото не се стремиш към това! Стреми се и ще бъдеш – ти вече си там. Точно така, както вие сте седели край Блаватска и сте размишлявали, а ние вече сме тук. Ако ви кажат, че след 100 години вие ще седите там и там и ще правите еди какво си и някой нещо ще ви разказва. Вече го има това. Нали няма да започнете да отричате и да твърдите, че ние сега не седим тук? Точно така вас ви има и там, но вас ви има благодарение на това, че има някакви вътрешни ваши позиции, които постепенно ви извеждат в по-добри състояния. Тогава в какво е смисъла на живота?

 

- В стремежите.

 

А към какво да се стремиш, ако вече всичко го има? J

 

- За да може към голямото да отидеш от малкото, да се приближиш от личността, макар и ограничена личност, ..

 

Каква е разликата – теб вече те има?

 

- Интересът. Там вероятно те има, защото тук се стремиш.

 

Не, можеш и да не се стремиш – все едно там вече те има.

 

Интересно е да познаеш себе си в по-качествени ..

 

Може ли да се нарече интереса двигател на творчеството?

 

Да, разбира се.

 

Следователно, в какво е смисъла на живота?

 

В творчеството, така ли? Но творчеството може да бъде различно. Ето аз например мога да те ударя по главата с тази чашка творчески, а мога и просто така. J В какво е избора тук?

 

- Във всички вероятности на това ниво. Кой към каквото се стреми, на това ниво и твори. На някого му харесва своето ниво на възприятие и той именно с това живее. А някой иска да познае себе си в нещо друго, не в нещо по-качествено, а в нещо друго, различно от това, което е бил преди това. И всеки си избира тези парченца – и така полека лека строим своята стълба, по която се добираме все по-високо, по-високо и по-високо.

 

Ти не я строиш – нея вече я има.

 

- Има я, но ти все едно си избрал за себе си стъпало, на което би искал да се качиш, но като се качиш виждаш, че има още едно стъпало и още едно. И този, който си бил преди това, е просто едно от стъпалата, което ти е било необходимо и така постепенно..

 

Аз ще ви кажа, че и аз така скачах по тези стъпала. И скачах, скачах, докато не доскачах до другите светове. И сега всичко това, което представлява за вас проблем, за мен не е проблем, защото аз познах. Познах себе си в други качества, познах вас в други качества. Познах този свят в други качества. И сега за мен тези проблеми изобщо не съществуват. Кого да бъда, какво да бъда. Защото аз за себе си определих зоните на своя интерес. Да, дори в тази форма аз се стремя към нещо. Но в момента на излизането от тази форма аз мога точно да се определя. Например мога да остана тук и да продължа по-нататък да бъда. Нека, така да се каже субективно – чрез други форми на възприятие, или да бъда в друга реалност и също субективна реалност – това, за което говоря, където вие сте други, това също са субекти. Там вие също представлявате така да се каже промеждутъчен резултат от творчеството на чакрамните личности в дуплекс сферите.

 

Аз изобщо ще ви кажа, че не съществуват никакви вас извън това субективно възприятие. Понякога може да ви се струва, че вас като такива ви няма. Защото по принцип във всеки момент от времето, във всеки миг, вие отразявате със себе си качествата на някои от вас, обитаващи и самоосъзнаващи себе си в други качествени светове. Тоест вас практически ви няма. Но ако се съди по творчеството, тези вие – това именно са аспекти на качества. Аспекти на качества. Да, те в по-голяма степен някак са зациклени на някакви много тесни диапазони на творчеството. Но главният елемент на творчеството сте вие в реалностите. Вие, осъзнаващите себе си вече в реалностите. Вие – като съвкупни личности, като съвкупни съзнания, като реализация на качества на съвкупни съзнания; това е значително повече за творчеството на вселената, за колективното творчество от онова, което е зафиксирано в много тесен диапазон.

 

Механизмът е такъв, че вие сте в много тесен диапазон, но това е като да вземете мозайката и да я разхвърляте на масата – огромен куп от такива различни хартийки. Красиви са – цветни, различни. Ето огромен куп от тях. Това сте вие – вашите чакрамни личности. А какво правите вие? Вземате ги и започвате да създавате някаква картина от тази мозайка. Всяка мозайка носи своето. Тя има своето място, има своето предназначение. Тя е нужна за нещо, за някакво конкретно творческо деяние. И когато сте събрали тази картина от мозайката – ето кога ще се прояви истинската красота. Това е много важно, като което усещате себе си там. Да, момчета, но там вие нищо освен себе си не знаете. Вие сте в пълно неведение относно себе си в този малко по-друг диапазон.

 

Ще се опитам малко да ви поуспокоя по отношение на Ииссииди. Ето, в тези дуплекс-сфери вие възприемате себе си както такива, каквито ви има. Не сте прави.

 

При моята среща с мама – беше ли това реалност или беше някаква дуплекс сфера, или нещо друго. Това беше дуплекс-сфера – един от световете, анахатна дуплекс-сфера. И тя (мама) нищо не знаеше, нищо не помнеше, нищо не можеше да възприема – нито лошо, и т.н. Тя попита – отнякъде й дойде памет за леля Зина. По принцип тази леля Зина съществува някъде и там, в този момент, в тази реалност има двадесетгодишно момиче, което тя възприема като леля Зина, но тя там не я познава. Откъде знае тя това, което е станало тук? Откъде изобщо тя възприема мен като собствен свой син? С какъв опит се е занимавала там. Оказа се, че тя има там свой ансамбъл, както и тези хора – и тя ги познава, които са с нея в тази реалност и са участвали във Великата отечествена война.

 

- Но ако в този момент ти си част от тази реалност, целият твой опит и цялата информация, то тази реалност притежава тази информация, която имаш ти.

 

Досети се. Правилно. Когато аз посещавам Алджелис, той и представа си няма какво творим ние тук - всичко снема от моето съзнание. Точно така, както аз узнавам за другите, когато Орис узнае анахатното име на някого. Какво правя? Запомням вибрациите от снимката или по телефона на този, чийто анахатен код трябва да узная. Какво правя след това? Срещам се с Алджелис и чрез него, чрез неговото съзнание, се настройвам на това, което тук ме интересува – и както изглежда, се появява този човек, който притежава тази вибрация. Аз не знам как се казва, но щом се появи и влезе в някакъв контакт, аз определям този тип човек: той може да не си казва името – аз просто зная. Аз снемам от него тази информация, както и всичко останало – с какво се занимава, в какво се състоят взаимоотношенията между Алджелис и тази личност и т.н.

 

Същността е в това, че когато там общуваме, ние ставаме един друг в много по-голяма степен, отколкото можете да си представите, но без да губим своята индивидуалност. Когато бях напълно уверен, че се срещам с мама, тя в този момент ставаше такава – приемаше такъв образ, който на мен ми е удобен, изгоден, привичен. Макар че преди идването на този образ аз не бях срещал тази икона. Тя дойде след време.

 

Става дума за това, че макар всичко навсякъде да го има, но вие там не се явявате към творчество в такъв обширен диапазон. Работата в тесен диапазон много ви ограничава. Както в низшите сфери – в това, което наричаме груби енергии или негативни вибрации, макар че те изобщо не са негативни. Просто има такъв свят и толкова. Освен това свое качество, носители на което те се явяват, ние с вас никак не разбираме себе си. Особени състояния, ада и прочие - фокуса съзнанието пум – и се е изместил на тези дуплекс сфери. И край. Чрез субективното възприятие личността се възприема и така и така и така. А тук вие сте в по-голяма степен творци, отколкото са тези, които сте в дуплекс сферите.

 

И тук е задачата на вашето въплъщение – да станете творец от по-високо качество. Ето, това е друга реалност, където сте творец, но интересно е да се доберете до будхичния план - изведнъж хоп – и изскачаш на будхичния план и накрая осъзнаваш това, което изобщо е невъзможно да се осъзнае, по-точно - да се предаде. Да се осъзнае може, но да се предаде е невъзможно.

 

Аз преминах през множество реалности – точно така и ние вървим преди да станем Бог, преди да станем творец на нивото на Бога, трябва да се приближим към това състояние. И ние вървим по стълбата, познавайки себе си ето такива, такива, такива. Да, всичко вече го има, но вие – лично вие, няма да можете да познаете себе си в по-високо качество, в следващите реалности, ако не се стремите да се приближите към нея, ако не се стремите да пристъпите прага на нещо неизследвано, отвъдпределно. А именно това е пътят към вас, който ще определи понататъшния ви път – пътят на вашето самосъзнание. Но за това е нужно разбиране на себе си извън личността. Тогава именно това, което сте вие, на всички нива, но в това число и на по-качествени, това ще ви помогне по-лесно и по-бързо да изстреляте себе си от плена на някакви личностни ограничения на такова лично възприятие.

 

Да, вие виждате, че все още не сте съвършени, да, виждате, че във вас все още много е намесено и прочие, но знанието за това, че вече ви има в по-високо качество и че това също сте вие – такъв вие, толкова реален, това знание трябва да помогне на тези, които се стремят към това, на които това е нужно. А на когото не е нужно, той учението Ииссииди даже изобщо няма да го забележи, то за него няма да съществува. А дори ако му попадне – ще каже „Пфу, това са някакви глупости, от това нищо не се разбира”.

 

„Приемай като награда всеки осъзнат миг” – можеш ли да ни обясниш по-подробно как да разбираме състоянието на осъзнатост?

 

Често ние вземаме някакви решения, избираме автоматически между някакви варианти на своето поведение какво да кажем, без да се замислим за това, че даденото решение може би не е най-доброто в този случай. Тоест, можем да постъпим така, така и така, и от това ти автоматически приемаш в зависимост от степента на егоистичното състояние, от зациклеността си на себе си, вземаш решение, което в най-голяма степен те устройва. Тоест най-лекия вариант. Това означава, че ти към мига се отнасяш неосъзнато. Просто вървиш по своята направляваща и може би да, може би се опитваш да живееш осъзнато, но при теб се получава провал. Когато извършваш такива неосъзнати постъпки, ти се проваляш в бездната на собствения си егоизъм. Когато имаш възможност да направиш по-качествена постъпка, която ще наруши някакви твои егоистични притежания, интереси, или за която трябва да се изразходва повече време, или повече усилия, от която в по-малка степен ще имаш нещо – да имаш според твоите представи. Обикновено това решение е на последно място или изобщо не го забелязваш. Макар че със съвестта си чувстваш, че можеш и така да постъпиш, а после си казваш „Абе какво ще постъпвам така” и започва изреждане на доводи против и хоп – всичко се разсейва – фокуса, - и всичко изчезва. Можела си да го направиш, но не си го направила. Можела си да постъпиш така – правилно, по-правилно, най-правилно, но всичко си пропуснала само за това, защото няма кога да се спираш, струва ти се, че тук нищо такова няма.

 

Разберете, най-простите ситуации са най-сложните изпити в живота - но в зависимост от това дали вие ще приемете този миг в осъзнато състояние. Какво означава осъзнато състояние? – Това е на какво ниво от космическото съществуване вие осъзнавате себе си. Дали се осъзнавате просто като някакво човече, което си казва – ето, слава Богу, съм на Айфаар. И на това се зацикля и свършва всичко. Или се осъзнавате като същност, която е дошла на Айфаар не само за да разкрие себе си в пълна степен и заради другите хора и заради себе си – за повишаване нивото на собственото си самосъзнание, а и като същност, носеща някакви по-висококачествени тенденции, знания по-висококачествени, традиции по-висококачествени – и по-безгранични. Не замърсени от неща, които паразитират на вашето самосъзнание – незамърсени от възгледи, традиции или кой знае какво, а разширени в цялата мощ на нашето космическо самосъзнание. Ето това е осъзнат миг. И когато в даден момент от взетото от вас решение ставате осъзнати, това е щастие, защото това може да стане стъпало във вашето самосъзнание. Стъпало, защото когато правите неосъзнато избора, той не може да се превърне в стъпало, понеже вие не го осъзнавате нито с душата си, нито с ума си, нито с чувствата си – не осъзнавате как постъпвате.

 

А когато постъпвате някак, а след това си казвате Ах, какво правя? и хоп, хоп, хоп – развивате всичко наобратно – разбрали сте, че не сте прави и даже не разбирате точно в какво не сте прави, но те разбрали, че това не е Айфааровско решение и спирате. И си казвате – абе аз трябваше да постъпя така, така, така – и започва верига от осъзнати мигове. Това е тази верига, която може буквално за броени минути да ви доведе до по-високите нива на самосъзнание. До такива, към които можете да се движите с месеци и години. А когато сте в осъзнато състояние, вие действате и вземате решения, които в колкото по-голяма степен противоречат на вашия егоизъм, на вашата изгода – когато постъпвате против собствената си изгода, макар че всичко във вас крещи Не, не, това не е така, така не трябва! Но втората част от вас подсказва, че „Не, това ще бъде изгодно за другите, това е страхотно, отлично. Да, мога нещо за изгубя, нещо да не получа, нещо да пропусна от материалното, но грижата за главното а кое е главното – другите – всички други.” Особено когато това не са просто другите, а тези, които смяташ за по-достойни, равни на себе си, че да изгубиш за тях някакви усилия. Може би намиращи се в по-малка степен на самоосъзнаване, но при все това движещи се напред редом с теб. Ако вие вървите по пътя и някой си изкълчи крака – нима ще го оставите и ще си продължите сам? Никога, нали? Да, ще се върнете и ще вземете този човек, тоест – ще пренебрегнете целта, към която преди това сте вървели и всичките си грижи ще отдадете на този, който се е спънал, който е направил нещо не така, който е стъпил не там, където е трябвало, който нещо не е разбрал така и хоп – получил си го е. Ама какво общо има това с вас? Та нали това е за него. Но вие няма да можете и крачка да направите, защото съвестта във вас ще започне „Къде отиваш, как ще го оставиш, и т.н. Ето какво означава осъзнат миг – ето кога настъпва той. И вземате решение. Принасяте в жертва своите цели, но в замяна придобивате възможности. Тези възможности обаче, които принасяте в жертва, десетократно ви се връщат винаги. Всичко, което принасяте в жертва, своя егоизъм, той винаги се обръща в мощен поток от някакви по-важни чувства, по-важни способности, по-важни резултати. И това са осъзнати мигове.

 

Но в осъзнатия миг вие можете да постъпите и егоистично, тоест – разбрали сте ситуацията и сте претеглили – ако постъпя така, то ще бъде духовно, но ще изгубя това, това и това. И в резултат постъпвате така, както ви диктува вашия егоизъм. И губите сто пъти повече. Защото такъв е закона. Ако сте стъпили на пътя на духовното развитие, ако сте избрали да отдадете приоритет на ценностите, то всяко направление на вашите мисли, чувства, избори, което не съответства на този приоритет, дотолкова ще деструктурира вашето самосъзнание, а именно от състоянието на вашето самосъзнание зависят ситуациите, в които изпадаме, нашето постигане на целите, разбирането, изобщо много, много жизнени моменти, които наричаме съдба. И всичко това започва да работи против нас.

 

„Приемай като награда всеки осъзнат миг”. И разберете, че във всеки момент трябва да принасяте жертва и да принасяте себе си като жертва в плана на егоистичната личност.

 

Тук много важен е и друг момент. Често става такава ситуация. Принасяте жертва, а нещо във вас започва да ви говори: „жертвах това и това, значи трябва нещо да получа в замяна”. Много сложна ситуация. Егото започва да преиначава ситуацията по своему и вие правите това като превъзмогвате себе си, знаете, че такъв избор ще бъде по-правилен, превъзмогвате себе си, но в ума ви сработват такива неща: „да, ще постъпя така и за това ще получа нещо.”

 

Това е най-разпространеното нещо на първите етапи, което точно така удря – удря по всичко егоистично, удря по всичко това, с което е свързана личността като индивид – именно удря. Защо? За да разбие тази личност, тази черупка, в която човекът е зазидал собственото си самосъзнание, за да я освободи. Да я освободиш може по различни начини. Ако става дума за алчност, трябва тази черупка да се разбие, за да може тази алчност да си отиде и човека да разшири своето самосъзнание до нива извън алчността. Ако това е честолюбие, обидчивост и прочие, трябва да разбиеш тази черупка, за да може това честолюбие да се разсее, да си отиде, да се дематериализира. Каквото щете – но всичко това е възможно на база изборите, които изцяло противоречат на егоизма, на собствените ви избори. Ето в какво е сложността на този закон. Но това е работа именно с осъзнатия миг. Това е състояние на осъзнаване на мига и на това, че трябва да вземате ето такова решение. И тогава ще получиш награда. „Приемай като награда – и тогава ще получиш награда. Тоест най-правилното решение е награда за теб. Защото неутрализира някакви моменти, които ти пречат по пътя. Неутрализират някакви твои товари, от които ти не можеш да се избавиш и ето – вземаш някакво решение, правиш някакъв избор – и въздъхваш с облекчение, изправяш рамене и си казваш „Страхотно. Аз можах да постъпя така. Мога!”. Не сте знаели, че можете да постъпите така, не сте познавали себе си в този план, а след това – хоп, направили сте така и си казвате „Аз мога! Страхотно!” Трудно вземаш такова решение, но после – ох, въздъхваш облекчено. И с всеки път ти става все по-леко, по-леко, защото товарът спада, спада, вече не се чувстваш такава тясна единица на битието, а се чувстваш даващ.

 

Щом веднъж съм почувствал себе си в този план, ти разбираш – да, животът ти не е преминал напразно. Това е единствената награда – този скок на твоето самосъзнание. Тоест този, който си бил преди година – е останал в миналото и вече връщане към това няма. Тук вече е друга личност. Този, който е бил в осъзнат миг и този, който си бил преди това – о, това са съвсем различни хора. Да, можете да седите на една маса, да пиете бира или нещо друго, да беседвате, но вие сте различни хора – хора, които разбират живота по различен начин. Това е. И ви разделят само година или две. Това е наградата. Станали сте по-висши. Този, който сте били преди е тук, а вие сте на цяло стъпало над него макар да не правите нищо от това, но по качества сте по-високо. Само защото сте се отнасяли осъзнато със своя избор.

 

 

Подбрано и преведено от Еми Манолова

 

 

 

 

Thursday the 29th. Spiralata.net 2002-2017