Контактьорство

Встъпителни инструкции по медитация

Печат

 

 

 

 

Встъпителни инструкции по медитация

 

Тибетеца чрез Алис Бейли

 

А. Въвеждащи коментари

 

Б. Някои уместни въпроси

 

В. Механиката на медитационния процес

 

Г. Няколко предварителни съвета

 

Д. Практиката на медитацията

 

Е. Медитационна техника

 

Ж. Методът на медитация на Раджа Йога

 

З. Необходимостта да се внимава при медитация

 

А. Въвеждащи коментари

 

(Текстът, който следва, съдържа адаптирани откъси от книгите на Алис Бейли ,,От интелект към интуиция” и ,,Светлината на душата”.)

 

Настоящият широко разпространен интерес към темата за медитацията е свидетелство за една световна нужда, която изисква ясно разбиране. Когато някъде се наблюдава някаква всеобща тенденция - в което и да е направление, която е еднопосочна и устойчива, би могло спокойно да се предположи, че от нея ще възникне онова, от което се нуждае човешката раса в своя ход напред.

 

Това, че медитацията се счита – от онези, които я дефинират по-свободно, за ,,форма на молитва” е, за съжаление, вярно. Но може да бъде доказано, че в правилното разбиране на медитационния процес и в неговото правилно адаптиране към нуждата на нашата съвременна цивилизация ще се открие решението на настоящата безизходица в образованието и метода, чрез който може да се установи факта на съществуването на душата – на онази жива същност, която ние наричаме ,,душа”, поради липсата на по-подходящ термин.

 

През вековете е било налице устойчиво напредване на еволюиращото човешко съзнание, устойчиво нарастване на осъзнаването на природата, на света, в който живеем, и едно нарастващо разбиране за Цялото, докато днес вече целият свят е съединен посредством радиото, телефона и телевизията. Човечеството е вездесъщо, а умът е основният фактор за осъществяването на това явно чудо.

 

,,Ние сме постигнали разбиране на законите, които управляват естествения свят, както и на някои от онези, които управляват психичния. Законите на така нареченото духовно царство предстои да бъдат научно открити и приложени. Малцина са познавали тези закони и са говорили на човечеството за тях.... Сред тези малцина, които се открояват като бележити Знаещи, са Буда, Христос, Платон, Аристотел, Питагор, Майстер Екхарт, Яков Бьоме, Спиноза – списъкът е дълъг.”

 

,,Сега ние започваме да си задаваме уместния въпрос: Възможно ли е понастоящем хиляди и хиляди хора да са на етапа, когато те са в състояние да координират мозъка, ума и душата и да преминат през портала на умственото осъзнаване към царството на светлината, на интуитивното възприятие и света на причините? Знаещите твърдят, че можем, и те ще ни посочат пътя.”

 

(Из ,, От интелект към интуиция”, стр. 180-81)

 

Б. Някои уместни въпроси

 

Какви са целите на медитацията?

 

Целта на медитацията е контакт с душата и, в крайна сметка, единение с душата; цялостното ù предназначение е да помогне на човек да се превърне във външното си проявление в онова, което той е в своята вътрешна реалност. Чрез практиката на медитацията човек става способен да се идентифицира с душевния аспект, а не просто с по-нисшите характеристики на личността.

 

Посредством медитацията,... се разгръщат силите на душата. Всяка обвивка, или носител, посредством които се проявява душата (на физическото, емоционалното и менталното ниво) носи латентни в себе си определени вродени сили, но душата, която е източникът на всички тях, ги притежава в тяхната най-чиста и сублимна форма....

 

Силите на душата се разгръщат нормално и естествено. Те правят това, не защото са желани или съзнателно развивани, а защото, когато вътрешният Бог придобие контрол над и започне да доминира Своите тела, Неговите сили стават явни на физическото поле, след което потенциите на душата ще се проявят като познати реалности....

 

Свидетелствата на мистиците и посветените от всички епохи потвърждават тяхната реалност. Фактът, че други са ги постигнали, може да ни окуражи и заинтригува, но не може да направи нищо повече, ако ние самите не предприемем някакви конкретни действия; тъй като този процес на разгръщане на разсъждаващото съзнание трябва да бъде самостоятелно приложен и самоиницииран.

 

Това включва развиването на ума като синтезиран, или здрав разум, и направляването на неговата употреба по отношение на света на светския живот, на емоциите и на мислите. Това включва също така неговото ориентиране по своя воля към света на душата, и неговата способност да действа като посредник между душата и физическия мозък.

 

Първото отношение се развива и подпомага посредством солидните методи на екзотеричното образование и обучение; второто става възможно посредством медитацията - една по-висша форма на образователния процес.

 

(Из ,, От интелект към интуиция”, стр. 83-87)

 

Може ли човек, който има желание за това, да се облагодетелства от и да овладее техниката на медитацията?

 

... Трябва да се помни, в началото на този процес, че самият подтик да се медитира може да се приеме като индикация за зова на душата да се поеме по Пътя на Знанието. Човек не бива да се въздържа да предприеме това, поради привидна липса на необходимите умения. Повечето от нас са по-израстнали и мъдри, и с повече способности, отколкото осъзнаваме. Всички можем мигновено да започнем да се концентрираме, ако решим да направим това.

 

Ние притежаваме огромно знание, умствена сила и способности, които никога не са били извеждани от царството на подсъзнателното към обективна полезност; всеки, който е наблюдавал въздействието на Медитацията върху начинаещия, ще подкрепи това твърдение ....

 

Резултатите от първия етап на Медитационната дисциплина, т.е. на Концентрацията, често са удивителни. Хората ,,откриват” себе си; откриват скрити способности и разбиране, неизползвани никога преди това; те развиват едно осъзнаване, дори на феноменалния свят, което – за тях – граничи с чудо; те внезапно регистрират факта на съществуването на ума, и че могат да го използват, като разликата между познаващия и инструмента на познанието става все по-явно очевидна.

 

Същевременно се регистрира и едно усещане за загуба. Старите съноподобни състояния на блаженство и покой, с които са ги дарявали мистическата молитва и медитация, изчезват; при което, временно, те преживяват усещане на безрадостност, липса и пустота, което често е изключително болезнено. Това се дължи на факта, че фокусът на вниманието е оттеглен от обектите на сетивата, без значение колко красиви са те.

 

Нещата, които умът знае и може да регистрира, все още не биват регистрирани, а и чувственият апарат вече не оказва познатото си въздействие върху съзнанието. Това е период на преход, който трябва да бъде поддържан дотогава, докато новият свят не започне да генерира впечатления у стремящия се. Това е една от причините за необходимостта от постоянство и последователност, особено в ранните етапи на медитационния процес.

 

Обикновено един от първите резултати от медитационната работа е нарастналата ефективност в ежедневния живот, независимо дали той е съсредоточен в дома, в офиса или в която и да е друга сфера на човешка дейност. Прилагането на ума към бизнеса да се живее е само по себе си упражнение по концентрация и носи забележителни резултати. Независимо дали ще постигнем окончателно просветление или не чрез практиката на концентрацията и медитацията, ние въпреки всичко ще сме постигнали много и значително ще сме обогатили своя живот; нашата полезност и сила ще са нараснали неимоверно, а сферата ни на влияние ще се е разширила.

 

... Всеки, който не е чисто емоционална натура, който има сравнително добро образование и който желае да работи с постоянство, може да се насочи към науката за медитацията с добри изгледи за успех. Човек може да започне да организира живота си така, че да могат да бъдат предприети първите стъпки по пътя към просветлението, като тази организация е една от най-трудните стъпки. Добре е да се помни, че всички първоначални стъпки са трудни, тъй като трябва да бъдат преодолени дългогодишни навици и ритъм на живот. Но след като човек веднъж ги превземе и преодолее, работата става по-лесна.

 

В обобщение, следователно,... отговорът на нашия въпрос е следният:

 

Първо: Приемаме хипотезата, че има душа, и че тази душа може да бъде позната от човека, който е способен да обучи и подчини ума си.

 

Второ: На основата на тази хипотеза започваме да координираме трите аспекта на нисшата природа, и да обединяваме ума, емоциите и физическото тяло в едно организирано и обхванато Цяло. Това се постига чрез практиката на концентрацията.

 

Трето: С преминаването на концентрацията в медитация (която представлява акт на продължителна концентрация) налагането на волята на душата над ума става осезателно. Малко по малко душата, ума и мозъка биват приведени в тясно взаимодействие. Първо умът постига контрол над мозъка и емоционалната природа. След това душата постига контрол над ума. Първото се постига чрез концентрация. Второто – чрез медитация.

 

В резултат на тази последователност от дейности, заинтересованият изследовател ще се събуди за осъзнаването, че предстои да бъде свършена действителна работа, и че основното качество, което се изисква за това, е постоянството.... Организирането на умствения живот – по всяко време и навсякъде, и, второ, практикуването на концентрация - редовно, всеки ден, в определено време, ако е възможно, допринасят за постигането на еднонасоченост, а тези двете заедно предопределят успеха.

 

(Пак там, стр. 199-206)

 

Необходимо ли е човек да се оттегли в уединение, за да пробуди душата?

 

Повечето от нас живеят насред условия, в които пълният покой и тишина са абсолютно невъзможни; и решението в съвременния свят лежи в правилното разбиране на нашия проблем и на принадлежащата ни привилегия да демонстрираме нов аспект на една стара истина.

 

Ние, на Запад, принадлежим на една по-млада раса. На Изток, далеч назад във времето, малцината смели пионери са потърсили уединение, удостоверили са заради нас възможностите и са съхранили заради нас правилата. Те са съхранявали в безопасност техниките заради нас до настъпването на такова време, когато не един или двама, а болшинството от хората ще са готови да осъществят напредък.

 

Това време вече настъпи. Насред стреса... на съвременния живот... навсякъде има мъже и жени, които могат да и действително откриват центъра на покой в самите себе си, и те могат да и действително навлизат в това състояние на смълчана позитивна концентрация, което им дава възможност да постигнат същата цел и същото знание, и да навлязат в същата Светлина, за които са свидетелствали великите Индивиди на расата.

 

Уединеното място, където човек се оттегля, се намира в самия него; тихото място, в което се установява контакт с живота на душата, е онази точка в главата, където се съединяват душата и тялото.... Онези, които могат да обучат себе си да бъдат достатъчно еднонасочени, могат да оттеглят мислите си по всяко време и на всяко място в един център в тях самите, като в този намиращ се в главата център се провежда великата работа по един-ението.

 

(Пак там, стр. 208-10)

 

Истинската концентрация се постига чрез концентриран, направляван от мисълта живот, така че първата стъпка, която трябва да направят стремящите се, е да започнат да организират своя ежедневен живот, да регулират дейностите си и да постигнат фокусираност и еднонасоченост в начина си на живот. Това е в рамките на възможното за всички, които съумеят да положат необходимите усилия и продължат да ги осъществяват с постоянство....

 

Когато съумеем да организираме и пренаредим живота си, оставяйки зад себе си маловажните дейности, ние доказваме на какво сме способни, както и силата на нашия стремеж. ... Следователно, пренебрегването на което и да е задължение е невъзможно за еднонасочения човек. Задълженията към семейството и приятелите, както и към своя бизнес или професия, ще се изпълняват по-добре и по-ефективно....

 

(Пак там, стр. 207)

 

 

 

В. Механиката на медитационния процес

 

Хипотезата, на която се основават изложените тук теории, може да се сведе до следните положения:

 

Първо: Енергийният център, чрез който работи душата, е горната част на мозъка. По време на медитация, ако тя е ефективна, от душата се влива енергия в мозъка, която определено оказва влияние върху нервната система. Ако, обаче, умът не е под контрол и доминираща е емоционалната природа (какъвто е случаят с чистия мистик), влиянието на тази енергия се усеща най-вече в чувстващия апарат - емоционалните състояния на битие.

 

Когато умът е доминиращият фактор, тогава мисловният апарат – в горната част на мозъка, бива приведен в организирана активност. Медитиращият придобива една нова способност да мисли ясно, синтетично и мощно....

 

Второ: В областта на хипофизата се намира седалището на по-нисшите способности, когато те са координирани при по-висшия тип човешко същество. Тук те са координирани и в синтез, и, както посочват някои авторитетни школи по психология и ендокринология, сред тях са емоциите и по-конкретните аспекти на ума (развити в резултат на расови навици и вродени инстинкти, и, следователно, ненуждаещи се от упражняването на творческия, или висш ум)....

 

Трето: Когато личността – съвкупността от физически, емоционални и ментални състояния, е високо организирана, хипофизата функционира с повишена ефективност, а вибрацията на енергийния център, разположен в нейната област, става много мощна. Трябва да се отбележи, че според тази теория, когато личността е ниско организирана, когато реакциите ù са предимно инстинктивни и умът на практика не функционира, тогава активен е енергийният център в областта на слънчевия сплит, а човекът е с по-животинска природа.

 

Четвърто: Центърът в областта на епифизата и горната част на мозъка се активизират, когато човек се научи да фокусира будното си съзнание в главата....

 

Различните пътища на сетивно възприятие се привеждат в покой. Съзнанието на истинския човек повече не се устремява навън по своите пет пътя за контакт. Петте сетива биват доминирани от шестото сетиво - ума, като цялото съзнание и възприятийната способност на стремящия се са синтезирани в ума и се насочват навътре и нагоре. Психическата природа бива, по този начин, подчинена и менталното поле се превръща в поле на човешката активност. Този процес на отдръпване, или абстрахиране, се осъществява на етапи:

 

1. Оттеглянето на физическото съзнание, или възприятие, чрез слуха, допира, виждането, вкуса и мириса. Тези способи на възприятие стават временно бездейни, като възприятието става изцяло ментално и мозъчното съзнание е всичко, което е активно на физическо ниво.

 

2. Оттеглянето на съзнанието в областта на епифизата, така че центърът на осъзнаване се централизира в областта между средата на челото и епифизата.

 

Пето: След като това е било направено и стремящият се придобива способността да се фокусира по този начин в главата, резултатът от този процес на абстрахиране е следният:

 

Петте сетива биват устойчиво синтезирани от шестото сетиво - ума. Това е координиращият фактор. По-късно се постига осъзнаването, че душата има аналогична функция. Така тройнствената личност бива приведена в директна комуникация с душата, и... с времето медитиращият става безсъзнателен за ограниченията на телесната природа, а мозъкът може да бъде директно впечатляван от душата – посредством ума. Мозъчното съзнание се държи в позитивно очакващо състояние, като всички негови реакции спрямо феноменалния свят биват напълно, макар и временно, подтиснати.

 

Шесто: Високоразвитата интелигентна личност, чийто фокус на внимание е в областта на хипофизата, започва да вибрира в унисон с по-висшия център в областта на епифизата. Тогава между позитивния душевен аспект и очакващата личност, която е приведена във възприемчиво състояние чрез процеса на фокусирано внимание, възниква магнитно поле. След което, както се твърди, бликва светлината, резултат от което е просветленото човешко същество и появата на феноменалната светлина в главата.

 

Всичко това е резултатът от един дисциплиниран живот и от фокусирането на съзнанието в главата. Това, от своя страна, се постига чрез стремежа да бъдем концентрирани в своя ежедневен живот, както и чрез специфични упражнения по концентрация. Те биват последвани от усилието да се медитира, а по-късно – доста по-късно – се проявява способността да се съзерцава.

 

Това е кратко обобщение на механиката на този процес и то по необходимост е сбито и непълно. Тези идеи, обаче, трябва да бъдат приети с изострено внимание, преди да стане възможен един интелигентен подход към медитационната работа....

 

След като сме формулирали нашата хипотеза и временно сме я приели на доверие, продължаваме със същинската работа, докато хипотезата не се окаже невярна, или докато нашето внимание повече не бива заангажирано от нея. Една хипотеза не е непременно погрешна, само защото не сме успели да установим истинността ù за интервал от време, който на нас ни се струва подходящо дълъг. Хората често се отказват от заниманията си в тази сфера на познание, тъй като им липсва необходимото постоянство, или пък интересите им се пренасочват другаде.

 

Ние, обаче, сме решени да продължим с нашето изследване и да дадем на древните техники и формули време да докажат истинността си. Ние, следователно, продължаваме да се придържаме към първоначалните изисквания и се опитваме да наложим на живота си едно по-концентрирано умонастроение, както и да практикуваме ежедневно медитация и концентрация.

 

Ако сме начинаещи, или пък умът ни е неорганизиран, непокорен, изменчив и неуравновесен, трябва да започнем с практикуването на концентрация. Ако сме обучени интелектуалци или притежаваме способността за фокусиране на вниманието, което бизнес обучението дава, трябва само да преориентираме ума си към едно ново поле на осъзнаване и да започнем истински да медитираме. Лесно е да се преподава медитация на заинтересования бизнесмен.

 

(Из ,,От интелект към интуиция”, стр. 211-16)

 

 

 

Г. Няколко предварителни съвета

 

Д. Практиката на медитацията

 

Е. Медитационна техника

 

Ж. Методът на медитация на Раджа Йога

 

 

 

Г. Няколко предварителни съвета

 

Да намерим време

 

Препоръчително е да се отдели определено време всеки ден за тази конкретна работа. В началото петнадесет минути са напълно достатъчни. Нека бъдем честни пред себе си и видим нещата такива, каквито са. Оплакването ,,Нямам време” е съвсем повърхностно и показва просто липса на интерес. Няма ли да е вярно да кажем - ако някой твърди, че не може да отдели петнадесет минути от всичките хиляда четиристотин и четиридесет минути, съставляващи един ден - че той не е действително заинтересован?

 

На първо място, трябва да се опитаме да намерим време рано сутринта за своята медитационна работа. Причината за това е, че след като сме участвали в събитията от деня и обичайните взаимоотношения от живота, умът е в състояние на буйна вибрация; това не е така, ако медитацията се провежда преди всяка друга дейност рано сутринта. Тогава наоколо е относително спокойно и умът може да бъде по-бързо настроен към по-висшите състояния на съзнание.

 

От друга страна, ако започнем деня с фокусиране на нашето внимание върху духовни неща и върху делата на душата, ще изживеем деня си по различен начин. Ако това се превърне в навик, скоро ще установим, че реакциите ни по отношение на житейските събития се променят и че започваме да мислим мислите, които душата мисли. Тогава това се превръща в процес, който отразява действието на един духовен закон - тъй като ,,човек е това, което мисли”.

 

Да намерим място за медитиране

 

След това трябва да се опитаме да намерим място, което е наистина тихо и където няма да ни безпокоят. Това не означава тихо в смисъл на отсъствие на шум, тъй като светът е пълен с шумове; имаме на предвид място, където няма да ни търсят или влизат други хора.

 

Онези, които се опитват да медитират, понякога говорят доста за опозицията, която срещат от страна на семейството и приятелите си. В болшинството от случаите грешката си е тяхна. Хората говорят твърде много. На никого не му влиза в работата какво ние правим с петнадесет минути от нашето време всяка сутрин и няма нужда да говорим за това с домашните ни или да изискваме от тях да пазят тишина, тъй като искаме да медитираме.

 

Ако е невъзможно да се отделят няколко минути за сутрешна медитация поради семейни задължения, нека намерим време за това по-късно през деня. Винаги може да се намери изход от дадено затруднение, ако искаме нещо достатъчно силно - при това изход, който не включва избягване на нашите задължения и отговорности. В най-лошия случай, винаги е възможно да ставаме петнадесет минути по-рано всяка сутрин.

 

(Из ,,От интелект към интуиция”, стр. 216-18)

 

 

 

Д. Практиката на медитацията

 

Поза

 

След като сме намерили време и място, трябва да седнем в удобен стол и да започнем да медитираме. Тогава възниква въпросът: Как трябва да седим? С кръстосани по йогийски крака ли е най-добре, или пък трябва до коленичим, да седим или да стоим прави? Най-лесното и естествено положение винаги е най-доброто.

 

Йогийската поза, при която краката са кръстосани, е била и все още е доста използвана в Ориента, и по въпроса са написани много книги. Някои от позите имат отношение към етерното тяло и онази вътрешна структура от фини нерви, наричани от индусите ,,нади”, която лежи в основата на нервната система, така както тя е позната на Запад.

 

Проблемът при такива пози е, че те могат да доведат до две съвсем нежелателни реакции; те карат човека да концентрира ума си върху механиката на процеса, а не върху неговата цел; и второ, те често водят до едно приятно чувство на превъзходство, основаващо се на това, че ние се опитваме да направим нещо, което болшинството от хората не правят и което ни откроява като потенциални знаещи. Ние биваме завладяни от формалната страна на медитацията; вниманието ни бива ангажирано с Не-аза, вместо с Аза.

 

Така че нека изберем онази поза, която ни дава възможност – по най-лесния начин – да забравим, че имаме физическо тяло. Това за западняка е най-вероятно седящото положение; основните изисквания са да седим изправени, с гръбнака в права линия; да седим отпуснати (без да се прегърбваме), така че да няма напрежение никъде в тялото, както и да отпуснем леко челюстта си, за да се освободим от всяко напрежение в задната част на врата. Медитацията е едно вътрешно действие и може да се изпълнява успешно, единствено когато тялото е отпуснато, настанено в правилна поза и след това - забравено.

 

Дишане

 

След като сме постигнали физически комфорт и релаксация и сме се оттеглили от телесното съзнание, ние трябва да обърнем внимание на своето дишане и да се уверим, че то е тихо, равномерно и ритмично.

 

Тук трябва да отправим едно предупреждение относно практикуването на дихателни упражнения, освен ако те не се практикуват от хора, които преди това са посветили години на правилна медитация и на пречистване на телесната природа. В древните учения на Изтока, контролирането на дишането е било разрешавано само след като първите три ,,средства за обединение”, както те биват наричани, са били поне в известна степен въплътени в живота; но и тогава - само под подходящо напътствие.

 

Практикуването на дихателни упражнения няма абсолютно нищо общо с духовното развитие. То обаче има много общо с психичното развитие и може да доведе до много усложнения и опасности. Само в много редки случаи - в древните времена, духовните учители са избирали някой човек за тази форма на обучение, като това е било само в допълнение към едно обучение, което вече е произвело определена степен на душевен контакт, така че душата да може да направлява енергиите, събудени чрез дишането, към по-нататъшно реализиране на нейните цели и към световно служене.

 

Ние, следователно, не бива да правим нищо повече от това да се уверим, че дишането ни е тихо и ритмично, след което трябва напълно да оттеглим мислите си от тялото и да се заемем с работата по концентрацията.

 

Визуализацията и творческата употреба на въображението

 

Следващата стъпка в практиката на медитацията е употребата на въображението; ние трябва да си представим троичния нисш човек подравнен, или в директна комуникация с душата. Има много начини, по които това може да бъде направено. Ние наричаме тази работа визуализиране. Изглежда, че визуализацията, въображението и волята са три много мощни фактора в целия креативен процес. Те са субективните причини за много от нашите обективни резултати.

 

В началото, визуализацията е до голяма степен въпрос на експериментална вяра. Ние знаем, че посредством процеса на разсъждаване сме стигнали до разбирането, че във и отвъд всеки манифестиран обект лежи един Идеален Обект, или Идеален Модел, който се стреми да се прояви на физическото поле. Счита се, че практиката на визуализиране, въображението и употребата на волята са дейности, които ускоряват проявлението на този Идеал.

 

Когато визуализираме, ние използваме своята най-висша представа относно това какъв би могъл да бъде този Идеал, като обличаме тази представа в някакъв вид материал – обикновено ментален, тъй като все още не сме в състояние да се досегнем до по-висши форми, или типове субстанция, с които да обгърнем своите Образи.

 

Когато създадем една ментална картина, менталната субстанция на нашия ум започва да вибрира с определена честота, като така привлича към себе си съответстваща ù по качество ментална субстанция, в която умът е потопен. Волята е онова, което поддържа този образ устойчив и което му придава живот. Този процес продължава, независимо дали ние сме в състояние, на този етап, да видим това с окото на ума или не. Без значение е, че не сме в състояние да го видим, тъй като творческата работа така или иначе си продължава. Навярно един ден ще бъдем в състояние да проследяваме и съзнателно да осъществяваме целия този процес.

 

Във връзка с тази работа, на етапа на начинаещия, някои хора си представят трите тела (трите аспекта на формалната природа) като свързани с едно светещо тяло от светлина, или пък визуализират три центъра на вибрираща енергия, получаващи стимулация от един по-висш и по-мощен център; други си представят душата като триъгълник от сила, към който е свързан триъгълникът на нисшата природа – свързан посредством ,,сребърната нишка”, спомената в християнската Библия, сутратма, или нишката на душата - според Източните свещени книги, или ,,нишката на живота” - според други школи на мисълта. Трети пък предпочитат да поддържат мисълта за една обединена личност, свързана с и криеща в себе си обитаващата я Божественост, Христос в нас, нашето упование за слава.

 

Сравнително маловажно е какъв точно образ ще изберем, при положение, че започнем с основната идея за Аза, стремящ се да установи контакт с и да използва Не-аза – неговия инструмент в световете на човешко проявление; и обратно – с мисълта за този Не-аз като подтикван да се обърне към своя източник на съществуване. Когато това е било направено, можем да продължим със своята медитационна работа. Физическото тяло и природата на желанията, от своя страна, потъват под прага на съзнанието; ние се центрираме в ума и се стремим да го подчиним на своята воля.

 

Концентрация

 

Едва тук ние се изправяме пред своя проблем. Умът отказва да се моделира в мислите, които ние избираме да мислим, и се впуска из целия свят в обичайното си търсене на материал. Ние започваме да мислим за това, което ще свършим през този ден, вместо да разсъждаваме върху избраната от нас ,,ключова мисъл”; спомняме си за някого, с когото трябва да успеем да се видим, или пък за някоя линия на поведение, на която трябва да обърнем внимание; започваме да мислим за някого, когото обичаме, и моментално се потапяме обратно в света на емоциите и ни се налага да извършим цялата работа отново.

 

Така че ние събираме мислите си и започваме наново с голям успех за около половин минута, след което си спомняме за някоя среща, която сме си уговорили, или за някоя работа, която някой ни върши, и ето ни отново в света на умствените реакции, а избраната от нас насока на размисъл - забравена. Ние отново събираме разпилените си идеи и подновяваме своята работа по подчиняването на отклоняващия се ум. С практиката, обаче, в крайна сметка ставаме способни да поддържаме умствена еднонасоченост с известна степен на успех.

 

Как се постига това състояние? Като следваме определена форма, или рамка, в нашата медитационна работа, която автоматично установява един ограничителен кръг около ума и му казва ,,дотук можеш да отидеш, но не и по-нататък.” Ние съзнателно и с интелигентно намерение поставяме граници на своята умствена активност под такава форма, че сме принудени да разберем кога се отклоняваме отвъд тези граници. Тогава знаем, че трябва отново да се върнем зад убежищната стена, която сме си очертали.

 

Искреният изследовател ще намери изложена по-долу една медитационна форма, която ще му помогне да развие концентрация.

 

(Из ,,От интелект към интуиция”, стр. 118-27)

 

 

 

Е. Медитационна техника

 

Етапи

 

1. Постигане на физически комфорт и контрол.

 

2. Проверка на ритмичността и равномерността на дишането.

 

3. Визуализиране на троичния нисш аз (физически, емоционален и ментален) като

 

a. намиращ се в контакт с душата;

 

b. канал за душевната енергия, чрез посредничеството на ума, директно към мозъка. От там физическият механизъм може да бъде контролиран.

 

4. Следва определен акт на концентрация, с необходимото прилагане на волята. Това включва усилието да удържим ума неотклонно фокусиран върху определена словесна форма, така че значението на думите да бъде ясно в нашето съзнание, а не самите думи или фактът, че се опитваме да медитираме.

 

5. След това произнасяме – с фокусирано внимание:

 

,,По-ярък от слънцето, по-чист от снега, по-фин от етера е ,,Азът”, Духът в мен. Аз съм този ,,Аз”. Този ,,Аз” съм аз.”

 

6. Концентрирайте се върху думите: ,,Ти, Боже, ме виждаш.” На ума не е позволено да се отклонява от своята концентрация върху значението, смисъла на тези слова и подразбиращото се от тях.

 

7. След това умишлено сложете край на концентрацията и изречете – с ум, отново фокусиран върху идеите, изразявани чрез тези слова – следното заключително утвърждение:

 

,,Съществува покой, който надхвърля всяко разбиране: той пребивава в сърцата на онези, които живеят във Вечността. Съществува сила, която обновява всички неща; тя живее и действа в онези, които познават Аза като единен.”

 

Това определено е медитация за начинаещи. Тя съдържа в себе си няколко фокусни точки, в които се прилагат процес на припомняне и метод на повторно фокусиране.

 

(Пак там, стр. 228-29)

 

Това следване на определена медитационна форма е необходимо в продължение на няколко години, освен ако човек не е имал предишна практика, като обикновено дори тези, които са стигнали до етапа на съзерцанието, често проверяват себе си чрез използването на медитационна форма, за да се уверят, че не изпадат обратно в негативно състояние на емоционален покой.

 

(Пак там, стр. 227)

 

Има много други медитационни форми, които могат да донесат същите резултати, както и много други, които са за напредналия ученик. Съществуват медитационни форми, които се създават с цел да се постигнат определени резултати при определени хора, но е ясно, че те не могат да бъдат включени в брошура като тази. Всичко, което може да се даде тук, е една безопасна и по-обща медитационна форма.

 

При всички тях, обаче, основното, което трябва да се има на предвид, е, че умът трябва да бъде активно зает с идеи, а не с усилието да бъде концентриран. Зад всяка изречена дума и зад всеки етап, който следваме, трябва да е налице волята за разбиране и умствена дейност с еднонасочена природа.

 

На шестия етап, където се прави усилие да се медитира определено върху дадена словесна форма, обгръщаща някаква истина, в процеса не бива да има нищо автоматично. Твърде лесно е човек да предизвика у себе си хипнотично състояние чрез ритмичното повтаряне на някакви думи. Казвали са ни, че Тенисон е предизвиквал у себе си състояние на повишено съзнание чрез повтаряне на собственото си име. Това не е нашата цел. Трансът, или автоматичното състояние, е опасен.

 

Безопасният начин е този на напрегнатата умствена активност, ограничена в кръга на идеите, въведени посредством която и да било конкретна ,,ключова мисъл” или обект на медитация. Тази дейност изключва всякакви странични мисли, с изключение на онези, които ,,ключовата мисъл” поражда у нас.

 

За озадачения начинаещ, който е обезкуражен от неспособността си да мисли по този начин, Алис Бейли дава следния съвет:

 

,,Представете си, че трябва да изнесете лекция върху тези слова пред някаква публика. Представете си как формулирате бележките, върху които по-късно ще направите изказването си. Преминавайте в ума си от етап на етап и ще откриете, че са изтекли пет минути без вниманието ви да се е отклонило – толкова голям ще е бил интересът ви.”

 

Поетапният метод, предложен по-горе, е безопасен път за начинаещия. Има и други, за които интелигентният ученик ще се сети. Отварят се цели светове на мисълта, из които умът може да броди на воля (обърнете внимание на тези думи) при положение, че те имат връзка с ,,ключовата мисъл” и определено отношение към избраната идея, върху която се стремим да се концентрираме. Явно е, че всеки човек ще следва уклона на собствения си ум – бил той артистичен, научен или философски, и за него това ще бъде линията на най-малко съпротивление.

 

(Пак там, стр. 229-32) адаптирано

 

 

 

Ж. Методът на медитация на Раджа Йога

 

(Предварителни съвети за онези, които искат да изследват етапи отвъд този на начинаещия.)

 

Патанджали е съставител на едно учение, което, до времето на неговата поява, се е предавало устно в продължение на много векове. Той е бил първият, който е изложил учението в писмена форма за използване от учениците, поради което той се счита за основател на школата на Раджа Йога.

 

Рождената дата на Патанджали е неизвестна и по този въпрос съществуват много противоречиви възгледи. Болшинството от западните авторитети отнасят годината на раждането му към периода 820 - 300 г. преди Христа, макар че един-двама я отнасят към периода след Христа. Самите индуски авторитети, обаче, за които може да се предположи, че знаят нещо по въпроса, отнасят раждането му към една много по-ранна дата – дори толкова назад като 10000 г. преди Христа...

 

Йога Сутрите съставляват основното учение на Транс-Хималайската школа, към която принадлежат много от Учителите на Мъдростта, и много ученици считат, че Есеите и други школи на мистическо обучение и мисъл, тясно свързани с основателя на християнството и ранните християни, се основават върху същата система и че техните учители са били обучавани във великата Транс-Хималайска школа.

 

(Из ,,Светлината на душата”, п. xiii)

 

Първата стъпка към разгръщането е концентрацията, или способността да се задържа ума устойчиво и без отклоняване върху онова, което стремящият се избере. Тази първа стъпка е един от най-трудните етапи от медитационния процес и включва едно непрестанно усилие да се връща ума обратно към онзи ,,обект”, върху който стремящият се е избрал да се концентрира. Етапите на концентрацията са сами по себе си добре откроени и могат да се изброят както следва:

 

1. Избор на ,,обект”, върху който да се концентрираме.

 

2. Отдръпване на умственото съзнание от периферията на тялото, така че пътищата за външно възприятие и контакт (петте сетива) да бъдат успокоени и съзнанието повече да не се устремява навън.

 

3. Центриране и закрепване на съзнанието вътре в главата в точката, която се намира между веждите.

 

4. Прилагане на ума върху, или отдаване на задълбочено внимание на обекта, който сме избрали за концентрация.

 

5. Визуализиране на този обект, неговото въображаемо възприемане и логическо разсъждаване върху него.

 

6. Разпростиране на умствените концепции, които са били сформирани, от специфичното и частното към общото и универсалното, или космичното.

 

7. Опит да се схване онова, което лежи в основата на разглежданата форма, т.е. да се схване идеята, която е причина за формата.

 

Този процес постепенно издига съзнанието и дава възможност на стремящия се да достигне до жизнената страна на проявлението, вместо до формалната страна. Тръгва се, обаче, от някаква форма, или ,,обект”. Обектите, върху които можем да се концентрираме, са от четири вида:

 

1. Външни обекти, като например изображения на божеството, образи или природни форми.

 

2. Вътрешни обекти, като например центровете на етерното тяло.

 

3. Качества, като например различните добродетели, с намерението да се събуди стремеж към тези добродетели, като така те бъдат вградени в съдържанието на личния ни живот.

 

4. Умствени концепции или онези идеи, които въплъщават идеалите, лежащи в основата на всички оживотворени форми. Тези могат да възприемат формата на символи или слова.

 

(Пак там, стр. 243-45)

 

Именно осъзнаването на необходимостта от ,,обекти” при концентрацията дава началото на създаването на образи, свещени скулптури и изображения. Всички тези обекти налагат използването на нисшия конкретен ум и това е необходимият предварителен етап. Тяхната употреба привежда ума в контролирано състояние, така че стремящият се да може да го накара да прави това, което той самият избере.

 

Четирите типа обекти, споменати по-горе, постепенно пренасят стремящия се навътре, като правят възможно преместването на съзнанието от физическото поле към етерното царство, оттам - към света на желанията, или на емоциите, а оттам – към света на умствените идеи, или концепции.

 

Този процес, който се осъществява в мозъка, привежда цялата нисша природа в състояние на еднонасочено, съгласувано внимание, което води до концентриране на всички умствени способности. Тогава умът вече не е блуждаещ, нестабилен и насочен навън, а с напълно ,,фиксирано внимание.”... Това ясно, еднонасочено, устойчиво възприятие на даден обект, при което никакъв друг обект или мисъл не навлизат в съзнанието на човека, е най-трудно за постигане, и когато то може да бъде осъществено в продължение на дванадесет секунди, е постигната истинска концентрация....

 

Медитацията представлява просто удължаване на концентрацията и израства от постигнатото умение да се ,,фиксира ума” по желание върху който и да е обект. Тя се подчинява на същите правила и условия като концентрацията, като единствената разлика между двете е времевият елемент.

 

(Пак там, стр. 246-47)

 

 

 

З. Необходимостта да се внимава при медитация

 

Енергията следва мисълта

 

Фундаменталният закон, управляващ цялата медитационна работа, е древният закон, формулиран от мъдреците на Индия векове назад, който гласи, че ,,енергията следва мисълта”. От царството на идеите (или знанието на душата) се влива енергията; ... тя малко по малко се процежда в плътните умове на мъжете и жените, и до нея могат да бъдат проследени обратно всички напредничави движения от днешно време, всички организации за всеобщо благосъстояние и групов напредък, всички религиозни концепции и цялото обективно познание за Причините, които създават обективността....

 

Всяка форма, било то формата на една шевна машина, на социален ред или на слънчева система, може да се разглежда като материализация на мисълта на някой мислител, или на група мислители. Това е форма на креативна работа..., като цялата работа е била концентрирана с енергия от един или друг тип. Обучаващият се на медитация трябва, следователно, да помни, че той винаги работи с енергии, и че тези различни енергии ще имат определен ефект върху формалната природа.

 

Става явно, следователно, че тези, които се учат да медитират, трябва да се стремят да направят две неща:

 

Първо: Те трябва да се научат да ,,довеждат мисълта” в ума, после правилно да тълкуват онова, ... което е било видяно и досегнато, а след това – да го предават правилно и точно на внимаващия и впечатлителен мозък.

 

Второ: Те трябва да изучат природата на енергиите, ... с които влизат в контакт, и да се обучат да ги използват правилно. Тук можем да дадем една практическа илюстрация на това. Да си представим, че сме били завладени от гняв или раздразнение. Ние инстинктивно започваме да крещим. Защо? Защото емоционалната енергия ни е завладяла. Научавайки се да контролираме енергията на изреченото слово, ние можем да започнем да контролираме този конкретен вид емоционална енергия.

 

В тези две идеи за правилното тълкуване и правилното предаване и за правилната употреба на енергията, е сумирана цялата същност на медитационната работа. Става очевидно също така, какъв е проблемът, пред който се изправя ученикът, и защо всички мъдри преподаватели на техниката на медитацията подтикват учениците си да бъдат внимателни и да напредват бавно.

 

(Из ,,От интелект към интуиция”, стр. 240-42)

 

Необходимостта от разграничаване

 

... Учениците трябва да се научат да правят разлика между полетата на съзнание, които могат да се разтворят пред тях с нарастването на тяхната чувствителност и впечатлителност. Нека се спрем накратко на някои от феномените на нисшия ум, които учениците толкова често тълкуват погрешно.

 

Те могат да възприемат, например, вълнуваща среща с Христос или с някоя Велика Душа, която им се е появила по време на медитация, усмихнала им се е и им е казала ,,Дерзай. Напредваш добре. Ти си избран работник и истината ще ти бъде разкрита” или нещо подобно.... Какво се е случило всъщност? Ученикът наистина ли е видял Христос?

 

Тук трябва да си припомним труизма, че ,,мислите са неща” и че всички мисли приемат форма.... Силата на творческото въображение едва е започнала да се усеща, така че е напълно възможно да видим точно това, което желаем да видим, дори ако то изобщо не е там. Стремежът и ревностното усилие на стремящия се да напредне отварят пред него психичното поле - полето на празното въобразяване, на желанията и на тяхното илюзорно удовлетворяване....

 

Светът на илюзията е пълен с тези мисъл-форми, създадени от любящата мисъл на хората през вековете. Медитиращият, който работи посредством психичната природа (явяваща се линия на най-малкото съпротивление за болшинството стремящи се), влиза в досег с някоя такава мисъл-форма, приема я погрешно за реална и си въобразява, че тя му казва всички онези неща, които той иска да чуе.... Всички ние сме застрашени от това да изпаднем в абсолютно същата заблуда, когато започнем да медитираме, ако нашият разграничаващ ум не е нащрек, ако тайно копнеем да изпъкнем духовно, или ако страдаме от комплекс за малоценност, който трябва да бъде компенсиран....

 

Онова, което всеки ученик по медитация трябва винаги да има на предвид, е, че всички знания и указания се предават на ума и мозъка от собствената му душа; душата е тази, която осветява пътя. Учителите на расата работят посредством душите.... Следователно, основното задължение на всеки стремящ се трябва да бъде съвършеното медитиране, служенето и дисциплината, а не осъществяването на контакт с някоя велика Душа. Това е по-малко интересно, но предпазва от илюзии. Ако човек прави това, по-висшите резултати сами ще се появят.

 

Така че, ако му се яви някакво видение и започне да му говори банални неща, ученикът трябва да го прецени по същия начин, както би направил в бизнеса или в обикновения живот по отношение на някой, който дойде и му каже... ,,Чакат те велики дела, справяш се добре. Ние виждаме и знаем, и т.н. и т.н.”. При подобен случай ученикът вероятно би се изсмял и би продължил с дейността или задължението, с които се е занимавал в този момент.

 

(Пак там, стр. 243-48)

 

... Първият свят, с който стремящият се влиза в контакт, изглежда обикновено е психичният свят, а това е светът на илюзията. Този свят на илюзиите предоставя някои възможности, така че навлизането в него е едно изключително ценно преживяване, при положение, че се спазва правилото за любов и безкористност, и че всички установени контакти се подлагат на разграничаващия ум и на здравия разум.... Полезно е да се водят бележки за видяното и чутото, след което да се забрави за това, докато не дойде времето, когато ще сме започнали да функционираме в царството на душата; тогава обаче вече няма да ни е интересно да си го спомняме.

 

(Пак там, стр. 253-54)

 

Вдъхновени писания

 

Друг резултат от медитацията, и то доста разпространен в наши дни, е пороят от т.нар. вдъхновени писания, които се появяват - придружени от големи претенции - навсякъде.... Те произлизат от много и най-различни вътрешни източници. Те са странно еднакви; индикатор са за един чудесен, устремен дух; не казват нищо ново, а повтарят неща, които са били често казвани преди това; пълни са с изречения или фрази, които ги отнасят към писанията на мистиците или към християнското учение; могат да съдържат предсказания за бъдещи събития (обикновено мрачни и зловещи, и рядко – ако изобщо има такива – от щастливо естество)....

 

Как - би могло уместно да се попита - човек може да разграничи истински вдъхновените писания на истинския знаещ от тази маса от литература, която наводнява умовете на хората в днешно време?

 

... В истински вдъхновеното писание няма да се крие никаква корист; от него ще струи любов и то няма да всява омраза и расови предразсъдъци; то ще носи определено знание и ще звучи авторитетно, благодарение на това, че ще събужда интуитивен отклик; то ще отговаря на закона за съответствията и ще се вписва в световната картина; и най-вече - то ще носи печата на Божествената Мъдрост и ще изведе расата още малко напред в нейното развитие....

 

Служителите на расата и онези, които са установили контакт със света на душата, посредством медитация, нямат време за баналности; ... те не се интересуват от доброто мнение на който и да било човек – бил той въплътен или развъплътен; те се интересуват единствено от одобрението на своята собствена душа и са живо заинтересовани от пионерската работа в света. Те не биха направили нищо, което би подхранило омразата и разделението или би всяло страх.... Те ще разпалват пламъка на любовта, където и да отидат; ще учат хората на братство в неговата истинска всеобхватност и не ще проповядват някоя мисловна система, която ще учи на братство само към малцина, а ще оставя другите отвън.

 

Те ще гледат на всички хора като на синове на Бога... ;те няма да считат никоя раса за по-висша от друга, въпреки че може да разбират еволюционния план и работата, които всяка раса трябва да осъществи. Те, на кратко, ще се занимават с развиването на характера на хората и няма да си губят времето в очерняне на отделни личности и в занимаване със следствията, или резултатите. Те работят в света на причините и формулират принципи.

 

(Пак там, стр. 248-53)

 

Проблеми на прекомерната стимулация

 

Учениците често се оплакват от прекомерна стимулация и от толкова нараснала енергия, че се оказват неспособни да се справят с нея. Те споделят с нас, че, когато се опитват да медитират, у тях възниква желание да плачат или пък стават необичайно неспокойни; появяват се периоди на усилена активност, през които те се втурват насам натам да служат, говорят, пишат и работят.... Други се оплакват от болки в главата, от главоболие, което се появява непосредствено след медитация, или от неприятна вибрация в областта на челото или гърлото. Случва им се също така да не могат да спят така добре, както преди.

 

При тях, на практика, се е получила прекомерна стимулация.... Тези проблеми са проблемите на начинаещия в науката на медитацията и те трябва да се третират внимателно. Правилно третирани, те скоро ще изчезнат, но, ако бъдат игнорирани, могат да доведат до сериозни неприятности. Искреният и заинтересован стремящ се, на този етап,... така усилено се старае да овладее техниката на медитацията, че пренебрегва дадените правила,... независимо от казаното от учителя или от получените предупреждения.

 

Вместо да се придържа към петнадесет минутното предписание..., стремящият се се опитва да ускори крачката и медитира по тридесет минути; вместо да следва медитационната форма, която е така съставена, че изпълнението ù да отнема петнадесет минути, той прави усилие да задържи или продължи концентрацията възможно най-дълго,... като забравя, че на този етап от обучението целта е той да се научи да се концентрира, а не да медитира. Резултатът от това е нервен срив или пристъп на безсъние, след което започва да се вини учителя, а науката за медитацията започва да се счита за опасна. Истината, обаче, е, че през цялото време медитиращият е този, който е грешил. Когато се появи някой от тези първоначални проблеми, медитационната работа трябва временно да бъде прекратена или темповете ù - забавени....

 

При менталните типове хора, или в случая на онези, които вече имат някаква способност да ,,центрират съзнанието” в главата, онова, което получава прекомерна стимулация, са мозъчните клетки. Това води до главоболие, безсъние, усещане за цялостност или до неприятна вибрация между очите или на самия връх на главата. Понякога се появява усещане за ослепителна светлина, като внезапно проблясване на светкавица или електричество, което се регистрира при затворени очи, независимо дали наоколо е тъмно или светло.

 

Когато случаят е такъв, медитационният период трябва да се намали от петнадесет на пет минути, или пък медитацията трябва да се практикува през определен брой дни дотогава, докато мозъчните клетки се адаптират към новия ритъм и нарасналата стимулация. Няма никаква нужда от тревога, ако се преценява мъдро....

 

При емоционалните типове хора, проблемът се усеща първоначално в областта на слънчевия сплит. Ученикът става склонен към раздразнителност, безпокойство и тревожност; също така, особено при жените, може да възникне предразположение към лесно разплакване. Понякога възниква тенденция към гадене, тъй като съществува тясна връзка между емоционалната природа и стомаха, което се доказва от честите случаи на повръщане при шок, уплаха или силна емоция. Тук важат същите правила, както и при първите случаи: здрав разум и внимателно и по-забавено практикуване на медитационния процес.

 

Прекомерна чувствителност

 

Може да се спомене и още една последица от прекомерната стимулация. Хората откриват, че стават свръхчувствителни. Сетивата им работят извънредно и всичките им реакции са по-изострени. Те започват да ,,улавят” състоянието – физическо или психическо – на хората, с които живеят; откриват себе си ,,широко отворени” за мислите и настроенията на другите хора.

 

Лекът за това е не да се скъсят медитационните периоди – те трябва да бъдат продължени според графика, а човек да развие по-голям умствен интерес към живота, към мисловния свят, или към някой предмет, който ще му помогне да развие умствените си способности.... Фокусирането на вниманието върху живота и неговите проблеми, както и някакво усилено умствено занимание, ще донесат решение на проблема.... Винаги е необходимо човек да развива всички свои аспекти, така че духовният напредък трябва да се съпътства от един развит ум.

 

(Пак там, стр. 254-57)

 

Сексуална стимулация

 

... Толкова много хора, и особено мъжете, откриват, че животинската природа изисква внимание, когато започнат да медитират. Те откриват у себе си неконтролируеми желания, плюс физиологични ефекти, които им причиняват остри неприятности и обезкуражаване. Човек може да има високи стремежи и силен подтик към духовен живот, но при все това да има аспекти от природата му, които все още не са под контрол.

 

Енергията, която навлиза в човека по време на медитация, се влива надолу по механизма и стимулира целия сексуален апарат. Слабите места винаги биват открити и стимулирани. Лекът за тази ситуация може да бъде обобщен в следните думи: контрол на мисловния живот и преобразуване....

 

Източните учения ни казват, че енергията, която обикновено бива насочвана към функционирането на сексуалния живот, трябва да бъде издигната и пренесена към главата и гърлото, особено към последното, тъй като гърлото, както се твърди, е центърът на творческата работа. Изразено в западна терминология, това означава, че ние се научаваме да преобразуваме енергията, използвана в процеса на продължаване на рода или за сексуални мисли, и я използваме за творческо писане, артистични усилия или някакви други изяви на групова дейност....

 

Преобразуването не означава непременно замиране на дадена активност или прекъсване на функционирането на което и да е ниво на съзнание за сметка на някое по-висше ниво. То представлява правилна употреба на различните аспекти на енергията, в зависимост от това къде Азът усеща, че те трябва да бъдат използвани, за да бъдат придвижени целите на еволюцията и за да се подпомогне Плана....

 

Стремящият се към живот в духа се съобразява не само със законите на духовното царство, но и с утвърдените обичаи на своята епоха и време. Физическият ежедневен живот, следователно, трябва да бъде урегулиран, така че другите да станат свидетели на моралността, праведността и коректността на начина, по който стремящият се се представя пред света. Един дом, който се основава върху честните и щастливи отношения между мъжа и жената, върху взаимно доверие, взаимопомощ и разбирателство, и в който се поставя ударение върху принципите на духовния живот, е една от най-добрите форми на помощ, които могат да бъдат предоставени на света в наше време.

 

(Пак там, стр. 259-61)

 

Медитиране върху центровете

 

Може би е добре също така... да се споменат опасностите, на които мнозина се излагат, като откликват на призива на определени учители към учениците да ,,се явят на изпит за развитие”. Те биват след това обучавани да медитират върху някой енергиен център – обикновено слънчевия сплит, а понякога сърцето, но странно – никога главата.

 

Медитирането върху даден център се основава на закона, че енергията следва мисълта, и води до прякото стимулиране на този център и последващата проява на специфичните характеристики, за които са отговорни тези разпръснати из цялото човешко тяло фокусни точки. Тъй като болшинството от хората функционират предимно посредством обединените енергии, които се намират под диафрагмата (сексуалната и емоционалната енергия), тяхното стимулиране е най-опасно.

 

С оглед на това, заслужава ли си да се поема този риск?... Защо вместо това да не се научим да функционираме – подобно на духовния човек – от онзи център, така чудновато описван от ориенталските автори, като ,,трона между веждите”, и от това високо място да контролираме всички аспекти на нисшата природа и да направляваме ежедневния си живот според Божиите закони.

 

(Пак там, стр. 261-62)

 

Необходимостта от здрав разум

 

Опасностите на медитацията са до голяма степен опасности на нашите достойнства, и именно в това се състои голяма част от проблема. Те са до голяма степен опасностите на едно изтънчено умствено възприятие, което изпреварва възможностите на по-нисшите носители, особено на плътното физическо тяло... Абсолютно необходимо е окултният ученик да има - като едно от основните си качества - силно развит здрав разум, съчетан с добро чувство за пропорция, което води до проява на необходимата предпазливост и до прилагане на подходящия метод към непосредствените нужди. Към онзи, следователно, който предприема с цялото си сърце процеса на окултната медитация, отправяме следния призив:

 

а. Познай себе си.

 

б. Напредвай бавно и предпазливо.

 

в. Изучавай резултатите.

 

г. Култивирай съзнанието, че вечността е дълга и че онова, което е изградено бавно, трае вечно.

 

д. Стреми се към регулярност.

 

е. Съзнавай винаги, че истинските духовни резултати се проявяват в екзотеричния живот на служене.

 

ж. Помни също така, че психичните феномени не са показател за успешно следване на медитацията.

 

Светът ще види резултатите и ще бъде по-добър съдник от самия ученик. И най-вече - Учителят ще знае, тъй като резултатите на каузално ниво ще бъдат очевидни за Него, дълго преди самият човек да осъзнае, че е осъществил някакъв напредък.

 

(Из ,,Писма за окултната медитация”, стр. 93-94)

 

Източник: http://triangles-bg.fateback.com/Introductory%20remarks%201.htm

 

 

 

 

Thursday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017