58. Животът на Учителите 3-18

18

   Когато Риши спря да говори, ние видяхме да приближава към нашия лагер една доста голяма група, в която различихме Исус. Бяхме забелязали, че тази група се беше събрала на планинския склон, недалеч от лагера. Бяхме предположили, че това беше лична среща, тъй като такива събирания се наблюдаваха навсякъде в околностите. 

   При приближаването на групата, Уелдън стана и стисна двете ръце на Исус. Представянето беше излишно, тъй като групата беше съставена от близки приятели на Риши и Исус. Що се отнася до нас, ние се чувствахме като малки атоми, готови да се вкоренят без значение в коя пукнатина на земята. Всички се събраха около нашият лагерен огън, и Уелдън попита Исус дали би искал да ни говори за Библията. 

   Тъй като това предложение получи общо одобрение, Исус взе думата и каза: Да разгледаме молитвата на Давид в Псалм XXIII: „Бог е пастир мой, и няма да ми липсва нищо.“ Вие забелязвате, че тук не става дума за една умолителна молитва. Нейният истински смисъл означава, че Великият Единствен Принцип ни води по пътя, който трябва да следваме. Той ни предвожда и ни позволява да изправим неравностите по пътя. Той подготвя нашия път както пастира за своите доверяващи му се и послушни овце. Следователно можем да кажем: „Когато нашият Отец ни води, аз не се страхувам.“ 

   Добрият пастир познава местата, където се намират нещата, които са добри за неговите овце. Ние можем дори да повторим с Давид: „Няма да ми липсва нищо“, тъй като АЗ СЪМ е запазен от всяко зло. 

   Той се е погрижил за всички нужди на нашата физическа природа. Не само ще бъдем нахранени в зелените пасища, но ще има  изобилие и за останалото. Ние си почиваме в официалното уверение, че той се е погрижил предварително за всички наши желания. Можем да изоставим всяко чувство на умора и да кажем с Давид: „Той ме настанява на злачни пасища, той ме води на тихи води.“ Синьото на техните спокойни дълбини успокоява нашия дух и смутеното ни съзнание. 

   Когато тялото и мозъкът са в почивка, небесното вдъхновение на Висшия Принцип изпълва душите ни с чиста светлина на живот и сила. Нашата вътрешна светлина свети от блясъка на моя Господ, Законът, в който всички общуваме. Тази сияйна духовна светлина подновява нашата интелигентност. Ние се разкриваме на самите себе си, бидейки едно с Вечността. Знаем, че всеки е получил от Принципа мисията да прояви съвършенството на Принципа. В спокойния мир на душите ни, ние се намираме самите нас и опознаваме нашата завършеност. От където са и думите на стихове 3 и 4: „Той подкрепя душата ми. Дори когато ще вървя по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото.“

   От какво можем да се страхуваме в пълнотата, добротата на този Божи Принцип? В него ние полагаме нашата физическа природа, Бог успокоява мислите ни, Бог успокоява душите ни, Бог ни озарява, за да служим. С тази съвършена вътрешна подготовка, какво събитие би ни накарало да се страхуваме от проблемите на едно лошо нещо? Бог е във всеки от нас. Той е една винаги присъстваща помощ в размирни времена. В него е, където живеем, развиваме се, и съществуваме. Ние казваме в един глас: „Всичко е добре.“

   Сега всеки може да каже: „Любовта на Бога ме води направо в стадото. Показва ми се правият път и ме връщат, когато се отделя от стадото. Силата на Божията любов ме тегли към това, което е добро за мен.“ Сега всеки може да каже с Давид: „Защото ти си с мене. Твоят жезъл и твоята палица ме успокояват.“

   Първата стъпка по пътя се съдържа в това да атакуваш работата, да забележиш истините, тоест основните научни факти за целия живот, и да намериш пътя да ги реализираш. Тази крачка дава на тези, която я правят едно просветление и развитие, които дотолкова надминават предишния им опит, че те решават да продължат. Тогава съмнението, страхът и обезсърчаването започват да се появяват и изглежда, че забавят тяхното развитие. Те се борят в едно направление, после в друго, и губят почва под краката си. Битката изглежда твърде сурова, за да бъде спечелена от човека.

   Вие започвате да виждате неуспехите около вас. Можете да видите, че децата на Бога умират навсякъде, и че нито един член на вашата генерация не е реализирал моя идеал за вечен живот, за мир, хармония и съвършенство. Вие си казвате тогава, че изпълнението може да следва само след смъртта, и вие се изоставяте, намирайки много по-удобно да се оставите да се плъзнете по низходящото течение на човешката вълна. Това води до спад в расово съзнание. Отново, един човек, надарен с голяма интелигентност и духовно разбиране е пропаднал тогава, когато е можел да спечели. Расовото съзнание е затворило човечеството в една нова връзка, по- силна и по- упорите от поколение на поколение. 

   Какво ви чудно, че човешката природа отслабва и става крехка? Всеки следва примера на другите във вечната мелница на дисциплината. Слепите следват слепите, и всички потъват крачка по крачка в забравата, в големия вихър, където не само тялото се разпада и се разтваря, но където душата е смазана между безмилостните колела на възприятията и човешките грешки.

   Трябва да разберете като мен, и както толкова други, че е много по- лесно да разрешите вашия проблем в само един земен опит, отколкото да акумулирате до безкрайност едно расиално съзнание за добро и зло. Това накрая заприличва на една инкрустирана черупка, която последователните преживявания удебеляват слой след слой. Накрая, трябва нечовешки усилия и един чук на ковач, за да се счупи и освободи вашето истинско АЗ. Докато вие не счупите тази черупка, вие ще продължите да бъдете смазвани в същия вихър. 

   Чрез вашите усилия, вие може достатъчно да се освободите, за да хвърлите един поглед върху « широкия хоризонт « . Там отново, вие обикновено се отказвате от борбата след първите резултати. Вашето ментално виждане остава просветлено, но вашето тяло все още остава затворник на черупката си. Разгледайте току-що роденото пиленце, което е показало главата си от черупката. Трябва да продължи борбата си и да се освободи напълно от старата си черупка, преди да може да порасне в новата си среда, която то усеща със сетивата си, още от пробиването на първата дупка. 

    Това живот ли е за човека, роден от Бога, да прекара едно кратко човешко съществуване, винаги смазван между колелата на законите, суеверията и споразуменията, установени от хората? И да се бори може би около седемдесет години, за да спечели небето и славната награда на музиката на арфите и песента на псалмите ? Нищо от това няма логично съществуване, освен в мозъците на лесно измамените нещастници, върху които се угояваше свещенството от моето време.

   Вие сте напълно слепи за факта, че от моето детство, когато работех с моя баща в неговата дърводелница, аз разбрах, че има един по- висш живот.  След това голямо събуждане, след тази вътрешна реализация, ми трябваха дълги дни и дълги нощи на борба в тишината и изолацията, в сърцето на моето вътрешно същество, за да победя моя егоизъм. Вие бихте били напълно неспособни да разберете, че след това изпитание, трябваше да мина през много по- лошото и горчиво преживяване при личния контакт с тези, които обичах, и на които исках да покажа светлината, която бях открил.  Аз знаех, че тази толкова ясна светлина осветява пътя на всички деца на Бога, които идват на света.

   Вие не сте разбрали абсолютно, че бях нападнат от голямото изкушението да продължа занаята ми на дърводелец и да живея краткия живот, отреден на човека от страна на властите и православието, вместо да се отдам на духовен живот. Макар да го бях виждал само светкавично, това ми позволи да видя през тресавището на суеверието, раздорите и неверието.

   Вие сте напълно чужди на телесната тревожност и срамните обиди, които моето собствено семейство натрупа на мен, независимо от лошотията на тези, на които правех усилия да покажа светлината. Вие не сте разбрали, че за да премина през тези изпитания, ми трябваше да бъда поддържан от една воля, по-силна от моята. Можете да знаете само една малка част от трансформацията, изкушенията и пораженията, които ме нападнаха. Не можете да си представите начина, по който продължих да водя борбата на някои моменти, със стиснати юмруци и зъби, знаейки, че светлината е там. 

   И все пак, изглеждаше, че е оцелял един последен треперещ лъч, понякога изгасен от една сянка. Дори тогава , аз пазех силното вътрешно убеждение, чувството, че зад сянката светлината грееше все още толкова силно. Аз продължих пътя си, отхвърлих сянката, и открих, че светлината грееше още по- силно, след временното си затъмнение. Дори когато сянката беше тази на кръста, аз можах да различа далеч над нея окончателното пробуждане на една триумфираща сутрин, все още неразбрана от хората, потънали в страховете, съмнението и суеверията.

   Това беше силата на това виждане, която ми трябваше, за да изпия чашата до дъно, за да мога да позная чрез опит и ефективен контакт нещата, за които аз говорех, така да се каже, че човек може да докаже съвсем сам, чрез свободата на мисълта си, и чистотата на своите мотиви, свързани със свободната воля на Бог, че Бог е божествен, и че човекът, неговият истински син, роден по негов образ и подобие, също е божествен. Тази божественост е истинският Христос, който всеки усеща и притежава в себе си. 

   Този истински Христос е светлината, която осветява всяко дете, което идва на света. Това е Христос на Бога, нашия Отец, в който и чрез който ние имаме вечния живот, светлината, любовта и истинското братство. Чрез него Бог и човекът са наистина Отец и Син.

   В светлината на тази истинска интелигентност, или така да се каже, на Истината, нямаме нужда от един крал, от една кралица, от една корона, от един папа и свещеник. Вие сте кралят, кралицата, папата, и свещеникът. Вие оставате сам с Бога. Разширете това вярно възприемане на изявените форми на цялата Вселена. Със съзидателните си способности, които Бог ви е дал, вие обграждате тези форми със съвършенството, което Бог е предназначил за тях, и с които той самият ги обгражда.

Превод Цветанка Бернард

Край

 

Wednesday the 19th. Spiralata.net 2002-2019