56. Животът на Учителите 3-16

16

 

   Срещите продължиха така няколко дена. Реши се, че Гордън (Gordon), Уелдън и аз ще останем с групата, в която са и Учителите, докато Томас и другите ще се върнат в Даржелинг, където ще се установи командния пункт на експедицията, за да се съберат и класифицират данните, които бяхме набавили.

   След тяхното тръгване, ние създадохме един временен лагер, който да използваме до завръщането на Томас през декември. Той се намираше на гребена на един перваз, който напредва до двеста метра над нивото на долината, започвайки от една скала на главната планина. Мястото беше много добро за базов лагер, защото от там беше лесно да получим достъп до различни места, които искахме да посетим. Той се намираше в широка горичка от високи величествени дървета. Теренът беше наклонен леко от главния ръб до нашия лагер, и изглеждаше, че той се намира в центъра на огромен амфитеатър, с формата на полумесец. Отсрещната стена на долината, свързваше краищата на полумесеца като тетивата на лък. Отвъд планините, слънцето слизаше в едно море от разтопено злато. Всяка вечер, този цвят се отразяваше върху горния склон на скалния перваз, служещ като фон за нашия амфитеатър и къпеше билото в едно вълнуващо море от цветове, подобни на гигантски ореол. Когато ние стояхме там в мълчание, в момента, когато последните лъчи на слънцето бяха отрязани от хоризонта, можехме да си представим едно огромно Същество с разперени ръце, обвито в дреха от злато, която падаше в артистични гънки, и коронясано с ореол от чисто бяла светлина, излъчваща се на километри.

   Една вечер, като бяхме седнали близо до нашия лагерен огън, залязващото слънце започна да свети с изключителен блясък. Феноменът беше толкова анормален, че всичките ми другари го гледаха в екстаз. Един от тях каза на един санясин (sanyasi - отрекъл се), който тъкмо беше пристигнал, че слънцето се опитва да надмине себе си преди да ни каже добър вечер. Санясинът отговори: Това е поличба за благоприятно събитие. Една мела (шествие) на велики души, придружаваща много велико Същество, ще дойде тук след минута. Тишина, моля.

   В същият миг тишината сякаш идваща от извън пространството натежа над сцената. Внезапно един глас от небето наруши тишината. Мелодията и ритъмът на песента му бяха наистина небесни. Хиляди птички кокила направиха хор и техните високи трели се хармонизираха с гласа. Невъзможно беше да си представиш, че кантатата не идваше от небето. Скъпи читателю, ако бяхте станали свидетел на сцената, и ако бяхте чули тази музика, аз съм сигурен, че ще ми простите моите суперлативи.

   Един миг по-късно птичките млъкнаха и песента стана по-величествена от всякога. След това се появиха два женски ангелски силуета, облечени в диплите на един плат със сребърни отблясъци. Те ни дадоха бегъл поглед върху красотата на мистичните форми. Техните черти бяха толкова прекрасни, че нашата реакция беше: „Защо да ги обидим с описание?“

   Ние останахме под чара на явлението, а също така и санясинът, който беше забравил да диша няколко минути. Изведнъж, хиляди гласове се присъединиха в хор към песента, докато форми започнаха да се появяват и да заобикалят двете женски фигури. След това песента спря така внезапно, както беше започнала, и всички форми изчезнаха. Настана абсолютна тишина, след това един много голям нов силует се появи по същия начин, като предишните, но по-широко разгърнат в брилянтни цветове.

   Размерът на този силует постепенно намаля, в същото време, в което слънчевите лъчи се скриха, и ние имахме пред нас накрая един добре сложен човек, с лице с перфектни черти и вееща се коса с несравним цвят. Неговото тяло беше облечено в една блестяща бяла дреха, на която артистичните гънки падаха от раменете му на вълни. Един отпуснат сребърно бял колан, опасваше кръста му, и ръбовете на дрехата му докосваха тревата, докато той се приближаваше към нас с големи величествени крачки. Един гръцки бог не би имал по-внушителен вид.

   Когато той приближи, се спря и каза: Няма нужда от представяне, формалностите са ненужни. Аз ви поздравявам като истински братя. Протягам ръка, и хващайки вашата, тя е моята, която стискам. Бих ли се двоумил да прегърна себе си? Далече съм от това, тъй като ви обичам като себе си. Съединени с Принципа на Бога, ние обичаме целия свят. Аз съм като вас, без име, без възраст, вечен. С нашето искрено смирение, ние стоим заедно в Божеството.

   Той запази мълчание за момент, и изведнъж неговата дреха беше сменена. Той беше сега облечен като нас, и един голям тигър от Ражпутана (Rajputana) се намираше до него. Това беше едно прекрасно животно, на което козината се виждаше в залеза като копринена. Нашето внимание беше дотолкова погълнато от Мъжа, че не бяхме осъзнали присъствието на тигъра. Като го видяхме, вълна от страх ни заля.

   Изведнъж животното започна да пълзи. Нашият гост му извика заповедно. Тигъра се изправи, и отиде да сложи муцуната си в протегнатите ръце на мъжа. Вълната от страх беше минала и ние си бяхме възвърнали спокойствието. Нашият гост седна пред огъня. Ние се приближихме към него. Тигърът се отдалечи на няколко крачки и се изпъна на земята.

   Нашият гост каза: Аз дойдох да ви помоля за вашето гостоприемство за известно време, и ако не ви притеснявам, ще остана с вас до Голямата Мела.

   В ентусиазма си да му пожелаем добре дошъл, всички заедно се втурнахме да му стиснем ръката. Той ни благодари и взе думата като каза: Не трябва да се страхувате от животните. Ако вие не се страхувате, те няма да ви направят нищо лошо. Вие сте видели едно неподвижно тяло да лежи на земята пред селото, за да пази обитателите му. Това е само един физически знак, направен заради хората.

   Тялото е изложено неподвижно, подвластно на животното. Макар и неподвижно, то не получава никакво увреждане, и хората забелязват това. И те спират да се страхуват от животното. След това, те вече не издават вибрации на страх. Като не получава повече тези вибрации, животното не разглежда вече хората като плячка, не повече от дърветата, тревата, или къщите, които не издават никаква вибрация на страх. Животното ще мине безвредно по средата на селото, където преди това е избрал една човешка плячка, тази, която е издавала най-силни вибрации на страх. 

   Вие сте могли да го наблюдавате. Дори сте могли да наблюдавате животното, минаващо над неподвижното тяло, лежащо на земята, да отива към селото да търси тези, които се страхуват от него. Той ще мине направо между две деца, отдалечени на шест или седем метра едно от друго, за да атакува един възрастен, който се страхува. Тъй като децата не са достатъчно големи, за да познават страха, животното не ги вижда.

   Ние си спомнихме много неща, които бяхме забелязали, и разбрахме, че не бяхме медитирали достатъчно върху страха, за да разберем дълбокия му смисъл.

   Риши (Rishi - певец и автор на ведическите химни, поет, предсказател; демиург, прогенитор (Праджапати); Патриарх, мъдрец …) продължи: Ако обичате едно животно, то задължително ви връща любовта. Ако се съпротивлява, то ще унищожи себе си, преди да ви унищожи вас. Съзнанието за тези неща е много по-ясно при животните, отколкото при човека.

   Хвърляйки един поглед върху тигъра, той каза още: Нека да представим нашата любов на този наш по-нисш брат и да наблюдаваме неговият отговор.

   Направихме най-доброто, което можахме. Веднага тигърът се обърна по гръб, скочи на крака и започна да се приближава към нас, показвайки силна радост с всичките си движения. Риши тогава завърши: Ако се приближите към едно животно като към враг, имате работа с един враг. Приближете се като към един брат, и вие ще намерите в него приятел и защитник.

   Мунът, който ни беше придружил от Храма на Кръста с формата на „Т“ до Тибет, стана, казвайки, че трябва да ни напусне, тъй като е длъжен да се върне в Хардвар, за да служи на поклонниците, които ще се съберат за Мелата. Той ни напусна след размяна на поздрави. Макар че беше много мълчалив, бяхме се радвали на неговото присъствие отвъд всякакъв израз. Има много подобни на него хора в тази прекрасна страна. Без да е необходимо да кажат и дума, имаме усещането за тяхното величие. 

 

След тръгването на Мунът, седнахме, но едвам имахме времето да се съвземем, когато Емил, Джаст и Чандър Сен влязоха в лагера. След като се поздравихме, седнахме да подготвим един маршрут, който да ни позволи да посетим една по-голяма част от страната. След като беше направено, Емил ни разказа много интересни легенди, тясно свързани с местата, които трябваше да посетим. Аз ще разкажа само една, защото тя се отнася до областта, където бяхме на лагер, и е свързана по един особено тесен и интересен начин с Мелата на Маха - Кумба (Maha - Kumba), която се събира на всеки дванадесет години. Поклонниците идват много повече на това голямо събиране, и на местата за поклонение в областта, отколкото при всяка друга Мела. Понякога има събрани петстотин хиляди човека. Тъй като Мелата за този сезон беше много важна, се очакваше, че дори този брой ще бъде увеличен с няколко стотици хиляди. Наченките за събитието вече проникваха в атмосферата. Храната е дадена безплатно на всички поклонници по времето на цялата Мела.

   Хардвар е познат като великото свято място. Шри Кришна (Sri Krishna) е живял в Бриндаван (Brindavan), и неговото юношество е преминало в тази долина. Тази област е почти като рай. Това е мястото, което са избрали птиците кокила с изящното си пеене. Също в тази област се намират находища за скъпоценни камъни, които са се зародили на мястото, където са паднали капки от вечният нектар, паднал от гърнето на Амри. Този нектар е бил изваден от морето след битката на Деватос (Бог) с Асура (Демон), или, така да се каже, след борбата на духовността против грубия материализъм, битка, която е отбелязала епохата, в която Индия се е събудила за голямата важност на духовния живот. Това гърне с нектар е било толкова скъпоценно, че е имало втора битка заради неговото притежание. Богът е бързал толкова да се отдалечи от демона, че капки паднали от гърнето. Находищата за скъпоценни камъни се образували на местата на тяхното падане. 

   Ето една легенда, която крие дълбоко духовно значение. По-късно ще стане ясно, че значенията на тези легенди са с постоянен характер и много голям обхват. Ние се разходихме в тази област и посетихме многобройни храмове, придружавайки великият Риши. Томас се присъедини към нас през декември и ние пътувахме на юг до Връх Абу (Mont Abou). От там се върнахме в Бриндаван и Хардвар. Посетихме още много храмове, където ни позволиха да се смесим с техния живот по най-интимен и сърдечен начин.

   Подробният разказ за тези посещения и ученията, които получихме, не може да бъде публикуван. Ученията ни бяха дадени само при едно условие, че ако някой иска да ги научи, да го направим устно на определени групи. Учителите помолиха тяхното учение да не бъде написано, а да бъде предавано само устно и само на тези, които го поискат. 

   Събирането на това множество от святи и религиозни хора, ни остави един незабравим спомен. Нямаше нито бързане, нито объркване, нито блъскане в тази огромна тълпа, която пътува направо по пътя си към една единствена точка и една единствена цел. От всички страни се демонстрираше доверие и доброта. Името на Всевишния и на Всемогъщия се произнася от всички устни с най-голямо уважение, което образува едно духовно еко по дължината на безкрайния коридор, който западняците наричат време. Времето е без значение в необятността на изтока. Човек трудно може да си представи, една голяма среща от четири или петстотин хиляди души. Няма начин да се преброи тълпата.

Превод Цветанка Бернард

Следва

Sunday the 30th. Spiralata.net 2002-2017