54. Животът на Учителите 3-14

14

 

   При приближаването ни към Хардвар, около един ден преди да стигнем до града, спряхме в дома на един Американец, който се казва Уелдон (Weldon). Той ни посрещна топло и настоя да останем у тях няколко дена. Този добре познат писател, който беше живял в Индия много години, проявяваше дълбок и мил интерес към нашата работа. На няколко пъти беше молил да се присъедини към експедицията ни, но обстоятелствата не бяха позволили да го удовлетворим. 

   На следващия ден, докато бяхме седнали в градината му и разказвахме преживяванията си, Уелдон направи забележка, че той никога не е приел за вярна историята за живота на човека, наречен Исус от Назарет. Той беше изучил внимателно предадени му документи, но те му се бяха сторили неясни и неопределени. Накрая, в отчаянието си, той беше изоставил търсенията си, тъй като в неговите мисли е имал сериозни съмнения за съществуването на този човек. Нашият шеф му каза: Ако сте лице в лице с Исус, вярвате ли, че ще го познаете, и как ще го разпознаете ?

   Уелдон отговори : Вие тъкмо докоснахте сюжета, на който отделих най-голяма част от мислите си в моя живот. Никога няма да можете разберете, с какъв страстен интерес търсих един знак, позволяващ ми да потвърдя телесното съществуване на Исус на тази земя. Моите съмнения се увеличаваха с всяка година, и накрая аз се отчаях, че ще намеря някога нещо, което да ми даде пълна вяра за това. Въпреки това, в един ъгъл на мозъка ми, една неясна задна мисъл, подобна на лъч на надежда, ме кара все още да вярвам, че ако аз срещна този човек лице в лице, без никакъв намек от вън, аз ще го разпозная със сигурност, в което и да е място, по което и да е време. Днес, моят инстинкт кара да излезе отново тази задна мисъл, и аз ви казвам това, което никога не съм произнасял : Аз знам, че ще го позная. Това е най-искреното чувство на живота ми, и се извинявам, че ще го повторя: Аз знам, че ще го позная. 

   Същата вечер, докато отивахме да спим, Томас се приближи до нас и каза: Вие всички чухте днес след обяд разговора по повод личността на Исус. Вие разпознахте искреността на Уелдон. Ако го поканим да ни придружи? Ние не знаем, и нямаме начин да разберем дали човекът, познат под името Исус от Назарет, ще се намира на мястото на нашата дестинация, тъй като ние не можем да контролираме неговите пътувания. Само знаем, че той беше там. Ако поканим Уелдон, и ако Исус не е там, това може да му донесе едно ново разочарование и от това да не се получи нищо добро. Уелдон изглежда има голямо желание да ни придружи. Тъй като никой от нас не знае дали Исус ще бъде там, аз предлагам, никой да не прави предположения нито в едната, нито в другата посока. Най-добре е да имаме вяра в бъдещето. 

   Всички бяхме съгласни, и на другия ден сутринта, Томас покани Уелдон да дойде с нас. Неговото лице се озари веднага от една предварителна надежда. Той поразмисли за момент, след което каза, че има една среща за следващата сряда и ще бъде длъжен да се върне за тази дата. Беше четвъртък. Той имаше шест дена. Томас реши, че те бяха достатъчно. Решихме да тръгнем следобеда. Всичко вървеше добре и стигнахме два дни по-късно преди обяд. 

   С пристигането, забелязахме една група от дванадесет човека, седнали в градината на хана, където трябваше да се настаним. Те станаха при нашето приближаване, и собственикът на хана се приближи, за да ни поздрави. Забелязахме Исус изправен между другите от групата. Преди някой да може да каже и една дума, или да направи едно предположение, Уелдон се беше хвърлил напред с протегнати ръце и беше хванал двете ръце на Исус в своите с едно радостно изражение, казвайки: О! Аз ви разпознах, аз ви разпознах. Това е най-божествения момент от целия ми живот.

   Докато ние наблюдавахме радостта на нашия приятел, едно чувство, близо до божествената радост ни обхвана всички. Приближихме се и си разменихме поздрави, като представихме и Уелдон на групата. 

   След като се нахранихме, седнахме в градината и Уелдон каза на Исус: Приемате ли да ни поговорите малко? Аз очаквах този момент цял един живот. 

   Имаше няколко мига на тишина, след това Исус все думата и каза: В спокойствието на този час, бих искал да знаете, че Отец, на когото аз говоря и който се намира в мен, е този същият, който се намира във вас. Всеки може да му говори и да го опознае така интимно, както мен. Един дъх на прекрасен блясък минава през струните на мистичната арфа, и я кара да вибрира от чиста и божествена любов. Тази любов е така чиста, че дори внимателната тишина изглежда, че се спира да слуша.

   Голямото ви Духовно Същество ви докосна ръката с пръстите си ценители с нежна сладост, и гласът му все още ви говори за безкрайната и славна любов на Отца. Вашият глас ви казва: „Аз знам, че ти си тук с мен. Ти и аз заедно сме Бог.“ В този момент, Божественият Христос е там. 

   Не искате ли да премахнете всякакво ограничение и да сте с мен в духа? Никога света не е получил по-издигнати мисли от тези, които ви давам. Няма значение, че хората твърдят, че те са неосъществими. Всеки един от вас се представя като божествен Майстор, победител в пълнотата на неговото царуването, точно такъв, какъвто сте ме видели. Часът е дошъл. Мисълта за постижение, която изпратихте към Божествения Майстор, е узряла в собственото ви тяло, и вашата душа взе лостовете на командването. Вие се издигате с мен в небесни височини. Повдигаме телата си дотогава, докато тяхното блестящо лъчение се превърне в блясък от чисто бяла светлина. Тогава сме се върнали в Отца, откъдето всеки един е произлязъл. Бог, Отец наш, е еманация от чиста светлина, и във вибрацията на неговите еманации, целият смъртен спомен е пометен. Ние виждаме съществата, проектирани във форма от безформеното, и всички неща да се подновяват във всеки момент. 

   Всички неща съществуват в Космоса на произхода, в Божественото Вещество наречено „етер“ И понеже те съществуват, техните вибрации са толкова високи, че никой не може да ги почувства, единствено ако не се е издигнал в духа си на нашето ниво. Когато вибрациите на тялото са духовни, може да различим продължителния процес на създаването. То е причинено от излъчването на вибрациите на космическата светлина, генерирана в големия Космоса. Това излъчване е целият Живот, или светлинна енергия, която служи за подкрепа на всичко, което наричаме Отец на излъчването или на вибрациите. Универсалният живот заслужава името си, тъй като неговото излъчване дава на всички други. В действителност, той отдалечава другите, за да даде възможност на нови форми да заемат тяхното място.

   Когато нашето тяло вибрира в унисон с духа, ние сме вибрация от светлина, най-високите вибрации, Бог, Отца на цялата вибрация. Отговарящите космически лъчи произлизат от извора на цялата енергия, от Отца на всичките елементи. Много скоро ще се демонстрира, че тяхното бомбардиране предизвиква ужасни последици. Сякаш че то унищожава материята. В действителност, то превръща това, което наричаме материя, в една форма на духа.

   Ние скоро ще признаем,че огромната проникваща сила на космическите лъчи, им позволява да преминат всяка материя, унищожавайки, изглежда, сърцето или ядрото на атомите, те ги трансформират в тези на друго вещество, и генерират елементи от по-висок порядък. Творението прогресира по този начин към по-висока еманация на чиста светлина, към самия живот. 

   Космическите лъчи се различават лесно от всички други лъчения, произлизащи от земята или от слънчевата галактика. Те доминират напълно над всички други излъчвания или вибрации. Скоро ще се разбере, че те произлизат от един универсален невидим източник. Земята е постоянен обект на тяхното ужасно бомбардиране. Когато те ударят ядрото на един атом, те го фрагментират на малки частици от едно друго вещество. Те не унищожават материята, те я преобразуват в по-високи радиационни елементи, те превръщат материалния свят в духовен свят.

  Производството на по- висши елементи, се подчинява на заповедите на човека. Тези елементи са толкова по- висши, колкото хората ги определят, или ги използват за една по-висока цел. Когато човек присъства в духовни вибрации, той притежава абсолютното майсторство да може да променя космическите лъчи и да коригира действието им. Духовният човек, следователно, вижда преобразуването да се извършва вечно около него. Това е творението в неговият най-висш смисъл. Всеки един следователно е сътворен там, където се намира. Творението е постоянно, непрекъснато и безкрайно.

   Космическите радиации са ярки. Те се състоят от светлинни снаряди, които извират от Космоса. Този последният е сферичен. Той включва и обхваща всички вселени. Той притежава едно Централно Слънце. Слънцата на вселените усвояват всички енергии, които вселените не използват. Те ги запазват, концентрират, трансформират, и ги изпращат към Централното Слънце, което се зарежда с вибриращата и пулсираща енергия. Тази енергия е концентрирана до такава степен, че тя изхвърля снаряди от светлина, и те имат такава сила, че удрят атомните ядра, които срещат, но без да ги унищожават. Получените частици са трансформирани в други елементи, и накрая се приобщават към елементите, на които принадлежат. Този елемент следователно става жив. 

   Животът е освободената енергия, получена при бомбардирането на снарядите от светлина. Частта, на абсорбираната от раздробените частици, енергия, се казва живот на елемента. Частта, която не е абсорбирана за живота на елемента, е привлечена към Космоса, връща се при него, концентрира се и се кондензира, докато може отново да бъде изхвърлена като светлинни снаряди, за да може да удари и разцепи други атоми, създавайки по този начин нови частички, които ще послужат да се формират атомите на един нов елемент.

   Творението е непрекъснато и вечно: разширяване, концентрация, кондензация във форма чрез намаляване на вибрациите. Тази интелигентна енергия е Бог, командващ на вселената, която ни обгръща, командващ също вселената на нашите тела, които не са материални, а духовни. 

   Преобразуването не е равно на разпадане. Всевишният интелект управлява движението на светлинните снаряди според един ритъм. Пропорционално на техния брой и време, много малко от тях се сблъскват с атомни ядра, и те правят това в пълно съответствие със закон, според който няма проявление, което да не е балансирано.

   В общуването с висшата интелигентност, човек може да ускори ритъма на тези срещи по такъв начин, че моментално да задоволи нуждите си. По този начин той прави по-бърз бавният процес на природата. Той не пречи на природата, той си сътрудничи с нея върху един ритъм на по-висока вибрация от този, на който тя функционира според материалния контакт. „Повдигнете очи и вижте нивите, тъй като те вече са побелели за жетва.“ Всичко е вибрация и отговаря на плана, или полето, върху което вибрацията реагира. 

   Плановете или полетата, за които аз говоря, нямат нищо общо със сферите, или концентричните обвивки, които обграждат Земята.Тези последните са йонизирани пластове, които обгръщат Земята и отразяват към нея вибрациите, които я напускат. Йонизираните пластове не пречат на преминаването на лъчите на космическата светлина, чрез които трансмутацията или творението става без спиране. Самите наши тела са преобразувани от по-ниско състояние, към едно по-високо. Ние можем да направляваме съзнателно тези изменения, като задържаме съзнателно мислите си - следователно, нашите тела - в унисон с висшите вибрации. Когато нашето тяло е добре акордирано, ние сме станали тези вибрации. 

   В това състояние, под тази форма, Учителите очакват. Такива, каквито сте, вие сте майстори, вие имате надмощие над всички условия на живот. Вие знаете сега, че величието на едно съзнателно божествено творение,  далеч надминава всякаква материална мисъл.

   Първата стъпка се състои в това, да притежавате пълно господство върху всичките ви външни действия на мисълта, душата, тялото, с доминиращата идея, че вие култивирате навика на съвършенството, навика на Бога, на Божествения Христос. Където и да се намирате, мислете за съвършенството, за Бог, всеки път, когато идеята ви дойде, както в работата ви, така и когато си почивате. Възприемете във вас това съвършено присъствие. Нека да ви стане навик да разглеждате като ваш истински Аз присъствието на Божия Христос. 

   Направете след това още една крачка. Възприемете една божествена бяла светлина, блестяща от чистота, излъчвана от самия център на тялото ви. Вижте я да изригва с една такава яркост и един такъв блясък, че тя започва да струи от всичките клетки на вашето тяло, от всичките тъкани, мускули, или органи. 

   След това вижте истинския Божи Христос, който се представя победител, чист, съвършен, вечен. Не моят Христос, а вашият истински Божи Христос, единственият истински Божи син, божествеността, която побеждава над всичко. Идете по-напред и прокламирайте, че тя ви принадлежи по божествено право. Тя ще бъде ваша веднага. 

   Всеки път като казвате „Бог“, знайте много добре, че вие представяте Бог на света. Правейки го, вие му правите повече услуги, отколкото когато представяте мен като Божи Христос, тъй като е много по-велико и по-благородно да се видите себе си като Божи Христос и да представите вие самите Бог пред хората. Но вие ходите отстъпвайки назад и ми изпращате молитви, че аз да се застъпвам за вас. Докато не правите от мен един образ или един идол, на който да се молите, вие признавате качествата на Бог, които се проявяват чрез мен. Но веднага, като ме представите като един кумир, вие ме опозорявате и се презирате. Добре е да възприемете идеала, който аз представям, и напълно да го възприемете във вас. Тогава ние не сме разделени нито едни от други, нито разделени от Бога. Така човек триумфира над света. 

   Не възприемате ли вие големите неща, които могат да се реализират чрез нашето общение с Бога? Ако се култивира с любов, преданост, уважение и преклонение, то се превръща в навик, който напълно поглъща ежедневния ви живот. За много малко време, вие ще сте проявили Божествеността, вие отново ще се превърнете в Божествения Христос, първородния на Бога. Вие ще бъдете едно с първичния Дух, с жизнената Енергия. Чувствайте, възприемайте, насладете се пълно на тази голяма светлина. Приемете я, провъзгласете я и знайте позитивно, че тя е ваша. След един къс период, вашето тяло наистина ще излъчи тази светлина. Тя винаги е съществувала, при всички обстоятелства, в необятността на Вселената. Тя е животът. 

   Когато нещо ни е обяснено, светлината блести в нашата съзнателна интелигентност. СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА скоро ще заблести за зоркото ви око, какъвто беше случаят с всички Велики Същества. Много от тях са представени в образи в средата на едно голямо просветление. Тази светлина е реална, макар вие да не я виждате, може би. Тя е животът, който се излъчва от вашето тяло. 

   Тук Уелдон попита дали можем да задълбочим някои учения от Библията, и Исус прие с радост. Ние станахме и излязохме заедно от градината. Уелдон се провикна: Представяте ли си, че вие сте намерили Учителите, докато аз съм живял в съседство с тях, без да ги опозная като такива. Този ден наистина ми донесе едно откровение. Един нов свят, една нова светлина, един нов живот се разкриха пред мен.

   Ние го попитахме как е разпознал Исус. Той отговори: Вие се учудвате, че аз разпознах мъжа като Исус. Не знам как аз знам, че е той, но го знам, и нищо няма да може да разклати убеждението ми.

   Ние му припомнихме, че ако не иска да изпусне срещата си, той е принуден да тръгне следващия понеделник. Тъй като двама члена от нашата експедиция заминаваха този ден за Даржелинг, те можеха да го придружат. 

   Оставете това, аз вече изпратих един пратеник, за да отложа срещата. Аз оставам тук. Може винаги да се опитате да ме отпратите.

 

Превод Цветанка Бернард

Следва

Wednesday the 19th. Spiralata.net 2002-2019