52. Животът на Учителите 3-12

12

 

   На следващия ден в четири сутринта, силният глас на чела ни събуди. Той пееше: „Природата се събужда. Децата на Природата трябва да се събуждат като нея. Зората на една нова сутрин се появи. Свободата на деня ви очаква. А.У.М.“

   Приближихме се до ръба, където върха на стълба се подпираше вечерта. За наше голямо учудване, стълбът беше заменен с добре конструирани стъпала. Слизайки по тях, се питахме дали не сме сънували. Челът дойде при нас в долния край на стъпалата и каза: Не, вие не сте сънували. Учителят Пуриджи е този, който сънува стълбата снощи, и я сложи тук за удобство на всички. Ето един сън, станал реалност. 

   По време на петнадесетте дена, които прекарахме в тази област, ние ядохме всеки ден топло и хранително ядене, без да видим някой да го приготвя, и въпреки това бяхме хранени обилно. 

   Челът и един от неговите другари започнаха да се изкачват към Пора-тат-Санга. Пътят започваше със стъпала, издълбани в скалата. След това трябваше да преминат върху дървени плоскости, които свързваха една с друга стените на скални пукнатини, образуващи зейнали скални пропасти под краката на пешеходците. На други места, трябваше да си помагаш с въжета, на които горният край беше закрепен в цепнатини. След два часа, катерачите не бяха минали втория ръб, който се намираше на сто седемдесет и пет метра по- нависоко от тяхната точка на тръгване. 

   Виждайки ги объркани и разбирайки трудността на позицията им, Йоги Санти им извика: “Защо не слезете?” Челът отговори: “Опитваме се, но скалите не искат да ни пуснат.” Те минаваха през добре познатия опит, че е по-лесно да се покатериш по почти гладки скали, отколкото да слезеш по тях.

   Тогава Йоги Санти се пошегува: “Е добре, защо не останете там? Ще дойдем утре с ядене и може би ще можете да се изкачите до върха.”

   Той накара двамата катерачи да останат съвършено спокойни, и грижливо ги направлява три часа, за да могат да слезнат. Когато накрая дойдоха при нас, Йогът промърмори с усмивка: “Така изчезва ентусиазма на младостта.”

   Младежите хвърляха към върха погледи, пълни с желание. Те казаха: “Ако Учителят Пуриджи остане там горе, сигурно ще имаме лошия шанс да не го видим. Изкачването е много трудно за нас.” Йогът отговори: “Не се притеснявайте. Някой по-голям от нас ще се занимае с това. Сега си починете, вие направихте отличен старт.” Ние се питахме с изумление, как е могъл да бъде построен един храм, намиращ се на такова място като Пора-тат-Санга.

   Множество гласове попитаха кога ще можем да видим Големия Учител. Йогът отговори: “Тази вечер.” И наистина, Учителят Пуриджи дойде при нас по време на вечерята. Споменахме за неуспеха при опита за изкатерването до храма. Учителят каза, че двамата мъже бяха успели изкачването, поради втория опит, който бяха направили в мислите си.

   На другия ден след обяд в четири часа, ние всички се събрахме в скалния амфитеатър, който се намира под храма. Йоги Санти беше седнал в екстаз. Трима мъже отидоха на един голям камък и седнаха в молитва. Малко след това, камъкът се издигна във въздуха и ги занесе до храма.

   Тогава Йоги Санти каза на чела и на други двама: “Готови ли сте?” Те отговориха “да с нетърпение” и седнаха на камъка до него. Камъкът започна веднага левитацията си и ги издигна на терасата на храма. След това ни поканиха да се съберем в група. Всички станаха. Тези, които бяха вече в храма, застанаха на ръба на терасата и започнаха да пеят А.У.М. За по-малко време, отколкото е необходимо да го кажем, на свой ред ние се намерихме на терасата. Бяха необходими само няколко мига, за да се съберем всички в най- високия храм на света. 

   Когато бяхме седнали, Учителят Пуриджи взе думата и каза: Много от вас никога не са присъствали на феномени като телесна левитация и ги приемат за чудо. Позволете ми да кажа, че те не съдържат никакво чудо. Те са резултат от една сила, която принадлежи на човека. Ние притежаваме това знание от античната Йога. Много са използвали тази сила в миналото, без да го приемат за чудо. Гаутама Буда е посетил много отдалечени места чрез левитация на физическото си тяло. Аз съм виждал хиляди хора да стигнат до същия резултат. Има много по- големи проявления на силата, от тези, които ще видите. Те доказват съществуването на една голяма неустоима сила. За малко, след като сме придобили пълен контрол, можем да я използваме, за да преместим планини.   

   Вие възхвалявате свободата, вие възпявате липсата на страх. Но ако не сте забравили робството, ако не сте го простили, ще си го спомняте много добре, и свободата ще е тази, която сте забравили. Една система от чиста Йога, е едно съобщение за свобода на целия свят.

   Позволете ми да ви обясня думата А.У.М. Използваме също съкратената форма О.М., но правилната форма на индустани е А.У.М. Съответно, разглеждаме думата под тази светлина. 

   Това е един гутурален тон. Казвайки го, наблюдавате, че той тръгва от гърлото. За да произнесете У, трябва да издадете устните напред. Накрая виждате, че звукът М, се формира при затваряне на устните, като това предизвиква резонанс, приличаш на жуженето на една пчела. Свещената дума А.У.М. обхваща следователно целия вокален диапазон. Всичките звуци са включени. Тя е основна и безкрайна. Светът на нейните изражения включва всички имена и всички форми. 

   Ние знаем, че всички форми са нетрайни, но конкретната реалност, съществувала преди всички форми, и наричаща се Дух, е нетленна. Ето затова ние я обозначаваме с думата А.У.М.  Садху учат учениците си като им казват: “Таттомамуаси”. И когато след дълбоки медитации според абсолютната истина, ученикът е разбрал, той просто отговаря: “Су-хам” Учителят тогава казва на ученика: “Ти си Бог”, и ученикът отговаря: “Аз съм Су-хам”.

   Да разгледаме по-дълбоко отговорите на ученика, когато той е разбрал своята божественост “Су-хам” ( Su-ham ). Тази дума има две съгласни С и Х, и три гласни А, У и М, която е една силабична междинна буква. Не можем да произнесем съгласните, без да прибавим към тях гласните. В Полето на звуците, съгласните представят това, което е нетрайно, и гласните това, което е нетленно. С и Х значи умират, и остават А.У.М., образувайки АУМ-ът, Богът. 

   О, търсачи на истината, АУМ е великият Бог. Мъдреците достигат своята цел благодарение на подкрепата на АУМ. Този, който съзерцава А-то, гледа Бог в неговата бдителна фаза. Този, който медитира върху У-то, фаза медиатор, хвърля погледи към вътрешния свят и принадлежи на Духа. Този, който медитира върху М- то, вижда своята собствена божественост, получава просветлението, и се радва веднага на свободата. Медитацията върху А.У.М., висшият Аз, включва всичко.

   Аз гледам надалеч, в големия космос на бяла светлина. Виждам един човек, облечен в една обикновена дреха от най-чистата бяла светлина. Неговият силует излъчва благоволението на чистата светлина. Навсякъде около него резонира един глас, който каза: “Ти съществуваш от век на век”. Той все повече се приближава. Гласът каза отново: “Тази дата и час ще ви се дадат с духовенството на цялото човечество, което няма нито начало, нито край.” Еманациите от чиста бяла светлина се събират към него. Той е огнището, което показва на всички хора техният божествен произход. Той не символизира нито един орден, нито едно братство, но човечеството в чистотата на своя произход, преди започването на едно братство. Той още не е проговорил, тъй като това става много преди Земята да е взела формата на една мъглявина, поискала една орбита, или привлякла към нея това, което и принадлежи. Той е проекцията на първата човешка форма, която трябва да се представи с пълния контрол над всички сили, които да започнат да събират атомите на земната мъглявина, за да и дадат форма. 

   Слушайте. Гласът, който го обгръща говори. Той заповядва: “Да бъде Светлина!” Ослепително бели лъчи изригнаха. Човешката форма ги концентрира в едно ядро. Земната мъглявина възниква и ядрото е нейното централно слънце. Докато това централно ядро събира атомите си, те се зареждат с повече светлина. Формата, която концентрира светлинните лъчи, действа според съзнателните директиви. 

   Сега формата говори и ние чуваме нейните думи. Те са изписани с букви от чиста златиста светлина. Мога да ги чета. Ето ги: Аз идвам от великия Космос на светлината, за да се грижа за теб, о, Земя. Привличай към теб твоите частици. Проектирай във всяка една светлината на вечния живот, Светлината, която идва от великият Принцип на Живота, от Отца, от еманацията на целия живот. Аз заявявам, че “АЗ СЪМ”.

   Сега виждам формата да прави знаци. Други форми я придружават, и измежду тях някой говори и казва: “Кой е любимият, роден от Отца, Светлината на Космоса?” Обгръщащият го глас отново се чува като шепот и отговаря: “Това съм аз, взел форма за да доминира, тъй като имам силата, и царството ми се проявява чрез мен.” Ето, това е Кришна, Кристос и Христос, тримата в ЕДИН. (le Krishna, le Christos, le Christ)

   Формата отговори на свой ред: “АЗ СЪМ, и вие всички сте ТОВА, КОЕТО АЗ СЪМ.” Обгръщащият глас започва отново: “Погледнете отвъд мен, гласът на Бога говори чрез мен. АЗ СЪМ Бог и вие сте Бог. Всяка душа в своя чист произход е Бог. Наблюдателите, седнали в тишина, чуват гласа, който говори чрез формата и казва: “Ето, човекът е Бог. Божественият Христос излиза отново от големия Космос.”

   Всичко това не притежава нито сантиментализъм, нито пристрастеност. Това е една ясна и спокойна визия за човека, произлезнал от Бог, с пълната си сила и контрол, контролът, който принадлежи на цялото човечество, и от който никой не е изключен. При подготвянето на формата, има еманации на ослепително бялата светлина, чиста като кристал. Човекът е произлязъл и направен от нея. Съответно той е ЧИСТА БЯЛА СВЕТЛИНА. Тя е живота на Бог, и нейните лъчите се проявяват само чрез човека. 

   Докато наблюдаваме нашия идеал, и нашето съзерцание направи едно ядро, образът оживява, представя се и се приближава все повече и повече, и се съединява накрая с формата. Резултатът от сливането сме ние. Ние ставаме ТОВА, и можем да кажем на цялото човечество: „АЗ СЪМ ТИ, изразяващ Бога.“ 

   Когато една истинска майка види това по време на зачатието, се получава непорочно зачатие. Тогава няма повече нови раждания за детето. Такава е ролята на жената в човешката си пълнота. Тази роля е Бог, истинската божественост на хората. Това е Атма, поставянето на душата в мъжа и жената.

   Истинското царство на жената съществува съвместно с образа, той е координиран с нея. Единственият Син събира мъжкия идеал и женския идеал. Заедно, те образуват Дарупати, гордостта на майката, идеала на жената, човешката вечна искра, представена като спасител и другар. Погледнати в перспектива, те изглеждат разделени един от друг, но в целостта на големия космичен план, те са в един ненарушим съюз. 

   Жената, в своя пълен контрол, предлага тялото си на олтара на раждането, като го предопределя да храни детето, да представи детето-Христос на света. Такова е истинското зачатие, идващо от Непорочността. 

   Когато то е извършено по начин, наистина свят в мислите, в думите и в действията, роденото дете не е заченато в грях, нито е родено в беззаконие. То е чисто, свещено, заченато от Бог, родено от Бог. То е образът, Божият Христос. Едно такова дете не минава през процеса на следващи животи. 

   Само физическите мисли правят едно дете да се роди във физическия свят и е длъжно да приеме физическите мисли за грях и раздор на родителите си. Това е единствената причина, поради която е необходимо едно ново прераждане. 

   Когато жената позволи на Христос да се изяви, не само тя е Христос, но и детето е Христос и прилича на Исус. Тя вижда тогава Божия Христос лице в лице. Когато съпругата, събирайки мъжкия и женски принцип, изпрати своя истински повик, безупречното й тяло е готово за това безупречно нещо: зачатието на детето Христос, предопределен да бъде представен пред света. Предопределеното за жената тяло е било подготвено и формирано много преди света да приеме форма. 

   Учителя Пуриджи спря да говори и ни покани да го придружим в едно голямо подземие, където голям брой Йоги бяха седнали в екстаз. Ние живяхме в храма и това подземие девет дена. Много йоги са живели там години, и когато те изоставят тази самота, те изпълняват прекрасна работа между народа си.

   Информираха ни, че след асамблеята голям брой Учители ще се върнат в Индия по пътя на езерото Сансравар (Sansrawar) и Муктинах (Mouktinah). От Муктинах можехме много лесно да отидем до Даржелинг. Това бяха добри новини, и перспективата да пътуваме с тези велики същества ни правеше горди.

   Ние ходехме от подземие в подземие и говорихме с много Йоги и Садху. За наша изненада, открихме, че много от тях стоят там както през лятото, така и през зимата. Попитахме ги дали снега им пречеше. Те отговориха, че снегът не падаше наоколо и че никога нямаше нито мъгли, нито бури. 

   Времето беше отлетяло, и ние бяхме в навечерието на нашето тръгване. 

Превод Цветанка Бернард

Следва

Sunday the 18th. Spiralata.net 2002-2019