50. Животът на Учителите 3-10

10

 

   На другата сутрин, докато очаквахме абата, един пратеник дойде да ни съобщи, че Далай-Лама ще ни приеме в два часа след обяд. След което тръгнахме да търсим абата и го намерихме на излизане от залата на приемите. Лицето му светеше, тъй като държеше в ръка разрешението да обикаляме свободно в страната.

   След като прочете съобщението, което ни донесе пратеникът, абатът каза: Това повикване не е една заповед, а едно искане. Срещата ще има за цел да ви се даде официално документа за влизането ви в страната. 

   Тъй като бяхме събрани всички, някой предложи да отидем веднага в залата на архивите. Отидохме цялата група. При пристигането, ни очакваше голяма изненада. Имаше хиляди таблетки от глина и документи, които бяха гравирани върху мед и върху бронз, а също така и тънки таблетки от бял мрамор, много фино гравирани. Това беше първата възможност, която ни се даваше, да изучим от близо такъв тип документи. Ние решихме да ги проучим веднага. 

   Абатът ни каза, че таблетките не са му познати, но са му казали, че са с персийски произход. Той предложи да потърси един лама, който беше запознат по-добре с тях. Замина да търси ламата, а ние започнахме да ги разглеждаме. Никой от нас не познаваше написаните знаци. Таблетките бяха направени от две плоскости от чист бял мрамор, всяка една от тях  от 6 до 7 милиметра дебелина, залепени с помощта на един вид цимент, който не можехме да идентифицираме. Ръбовете бяха скосени красиво и имаше около всяка таблетка едно разстояние от пет сантиметра с изображения, издълбани в релеф. Много от тези изображения бяха направени с инкрустации от чисто злато, докато другите също бяха от чисто злато, но не релефни. Таблетките бяха грижливо номерирани по групи, и всяка група имаше сериен номер.

   Датите бяха представени с гирлянди от цветя, преплетени от лози и листа. Ако, например, ставаше дума да се напише една дата като 1-ви януари 1894, първият месец от годината беше представен от стеблото на едно цвете, на което пъпката още не беше отворена, с инкрустации от нефрит. Първият ден от месеца беше представен от стебло с една започнала да се отваря пъпка, и с инкрустации от злато. Цифрата 1 от 1894 беше представена от стебло с пъпка, достатъчно отворена, че да може да се забележи плодника на цветето. Венчелистчетата на цветето бяха направени от инкрустиран лапис лазули. Плодникът беше от злато, завършващ с един малък диамант, разположен в златото.

   Цифрата 8 беше представена от цвете в пълния си разцвет, с осем тичинки, с инкрустации в злато, заобикалящи плодника, и всяка една от тях завършваше с малък диамант, по-малък от този на плодника, и също поставен в злато. Числото 9 беше представено от една роза, с девет разцъфнали венчелистчета, първото в инкрустация от лапис лазули, второто от нефрит, и третото от халцедон. Този ред се повтаряше три пъти, показващ, че сме достигнали края на серията от пръсти.Това означаваше, че занаятчиите използват номериране от нула до девет и си запазваха първата цифра за после. 

   Числото 4 е лилия в процес на отваряне, на която вече са се появили плодника и три тичинки. Чашката на цветето е направена от инкрустация от блед нефрит. Тичинките са от опушен опал, в който са поставени четири малки диаманта. Плодникът е направен от инкрустация от лапис лазули, и украсен също от четири малки диаманта. 

   Мястото, запазено за текста е обградено с нишковидна лоза, инкрустирани със злато, с листа от зелен нефрит. Всеки детайл е изработен съвършено, и всяка таблетка е сама по себе си едно бижу. Видът на таблетките и методът, използван да бъдат датирани, изглежда показваше, че са изработени в началото на епохата на Атлантида. Ако ги сложехме за продан, за всяка една бихме получили царски откуп. 

    Докато бяхме загубени в мечтите си, абатът и свещеникът дойдоха придружени от стария лама, който се занимаваше с документите. Той ни разказа тяхната история и тя толкова ни хареса, че абатът трябваше да ни напомни срещата с великия лама. Часът наближаваше, и трябваше преди това да се облечем с официалните дрехи. 

   Отидохме в стаите си, където намерихме за всеки един приготвени дрехи. Но начинът на обличането им беше за нас неочаквана пречка. Времето минаваше толкова бързо, че ние решихме да направим един смел и бърз опит и да ги облечем без значение как. Разбрахме по-късно, че някои бяха сложили горното отдолу, а други предницата отзад, докато няколко от нас ги бяха сложили правилно. Отивайки към залата за срещи, видяхме Далай-Лама да преминава с неговата свита през коридора, за да влезе в залата през голямата врата. Сигурни сме, че видяхме една дискретна усмивка да прелети през лицето му. 

   Застанахме внимателно, чакайки да се отвори страничната врата, сигнал, че трябваше да влезем в залата. Вратата се отвори бързо, и ни въведоха в стаята, която беше украсена с най-разкошната украса, която сме виждали някога. Тавана формираше голям купол с три големи отвора, през които големи слънчеви лъчи изпълваха стаята с блясък и великолепие, твърде красиви, за да бъдат описани. Стените бяха напълно покрити с гоблени от златни нишки, с картини от сребърни нишки. 

   На центъра на залата, Далай-Лама беше седнал на повдигнат подиум, покрит с златно платно. Той беше облечен с изтъкана от злато дреха, украсена с лилави и сребърни платове. 

   Абатът и управителят ни заведоха пред него, и както и преди, застанаха във всеки край на редицата, която образувахме. След няколко думи за добре дошли, Далай-Лама слезе от подиума и се изправи пред нас с вдигнати ръце. Ние коленичихме, за да получим благословията му. 

   Когато станахме, той се отправи към нашия шеф, забоде една брошка на гърдите му, и каза тези думи, преведени от преводач: Тази брошка ви дава на вас, и вашите другари, свободата да се движите в цялата страна. Можете да се предвижвате според волята си, и прибавям тази диплома, която ви дава титлата и ранга на Жител на Тибет. Давам ви титлата Господар на Великия Гоби. 

   Той мина по редицата и забоде на всеки един от нас подобна, но по-малка брошка, казвайки: Носете това, като знак за моята почит. Това ще ви отвори цялата страна на Тибет и ще ви служи като парола навсякъде, където ще отидете. 

   След това той взе рулото, съдържащо дипломата, от ръцете на абата, и го даде на нашия шеф. Брошките бяха красиви, изработени от ковано злато с портрет на Далай-Лама, отпечатан релефно върху нефрит и сложен в центъра на брошката. Портретът беше невероятно жив и с голяма прилика. Далай-Лама и неговото обкръжение бяха самата учтивост, и ние не можахме да кажем друго, освен: „Благодаря.“»

   Старият лама, който отговаряше за архивите, беше въведен. Той ни информира, че ще вечеряме с Далай-Лама. След вечерята, разговорът се ориентира към тези изненадващи таблетки. Далай-Лама и старият лама, с помощта на преводач, ни разказаха в детайли тяхната история, която записахме внимателно, и която разказвам тук. 

   Таблетките били намерени от един будистки свещеник, в едно подземие, под руините на стар персийски храм. Този свещеник е разказал, че е бил заведен при таблетките от нежни песни, които е чул да излизат от руините, докато бил седнал в екстаз. Песните били толкова нежни и гласът толкова нежен, че това събудило интереса му. Той проследил посоката, от която идвали, и се намерил в подземията. Гласът като че ли идвал от долу. След един по-щателен преглед, той не намерил никаква следа от отвор. Тогава той решава да локализира извора на гласа. 

   Намира инструменти и започва да копае между отломките. Открива една плоча, която приличало, че е част от пода на подземието. Започнал да се отчайва, и си помислил за момент, че се е отдалечил от пътя си, заради свиренето на вятъра в руините. 

   Преди да напусне мястото, той седнал да медитира известно време. Докато бил в тази поза, гласът станал по-ясен и по-отчетлив, и му наредил да продължи търсенето. Почти нечовешко усилие му позволило да повдигне тежката плоча, и да намери един проход. От момента, в който той влязъл вътре, проходът бил осветен като от невидима сила. Пред свещеника блестяла ярка светлина. Той я последвал, и тя го завела до входа на широко мазе, затворено със здрави каменни врати. Докато гледал вратите, техните панти започнали да скърцат и една огромна каменна плоча се поместила бавно, откривайки отвор, през който той влезнал. Когато преминавал през отвора, гласът отново се чул, ясен и нежен, като че ли неговият собственик се намирал вътре. Светлината, която се била спряла близо до вратите, се поместила до центъра на големият свод и го осветила напълно. Таблетките били там, в стенни ниши, потънали в праха на вековете. 

   Свещеникът разгледал някои от тях. Той разбрал тяхната красота и стойност. Решил да изчака възможността да разговаря с двама или трима човека, на които има доверие, за да разгледат как да вземат от там таблетките и да ги приберат на сигурно място. Той напуснал подземието, сложил плочата на място, покрил я отново с останки от разрушението, след което тръгнал да търси съмишленици, които биха му повярвали, и биха имали смелостта и възможностите да му помогнат да изпълни плана си. 

   Това търсене продължило повече от три години. Почти всички хора, на които той разказал за своето откритие, помислили че той е полудял напълно. Най-накрая той среща по пътя си трима свещеници, които познавал от подобно поклонение, и им разказал историята си. Те били много скептични. Но една вечер, точно в девет часа, докато били седнали около огъня, гласът започнал да пее, като песента му разказвала за таблетките. На другия ден те напуснали поклонението и тръгнали към руините. От този момент нататък, гласът пеел всеки ден в девет часа вечерта. Той пеел по-нежно, колкото пътниците били по-изморени и пребити. 

   Към края на пътуването, докато приближавали руините, сянката на едно младо момче им се появила един час преди обяд и започнала да пее, водейки ги към руините. Когато пристигнали, плочата била повдигната. Те веднага се запътили към подземието. Вратите се отворили при тяхното приближаване, и те влезли. Един миг бил необходим, за да убеди свещениците в ценността на откритието. Те били толкова радостни, че не спали три дена. Побързали към едно селище на около сто километра, за да си набавят камили и храна, за да отнесат таблетките на сигурно място. 

   Те успели да намерят дванадесет камили и се върнали в руините. Опаковали таблетките така, че да не се повредят. След това си намерили още три камили и започнали едно дълго пътуване към Пешавар ( Peshawar ), през Персия и Афганистан.

   Близо до Пешавар, свещениците скрили техният скъп товар в една изолирана пещера, където престоял пет години. За да запази таблетките, един от тях оставал през цялото време в екстаз близо до пещерата. От Пешавар, те ги занесли в Лахнда  Lahnda), до Пенджаб, където останали десет години. След това, с бавни етапи, те били донесени тук и сложени в двореца на Великия Лама. Това взело повече от четиридесет години. От двореца, трябва да бъдат занесени в Шамбала. С други думи, ние сме ги намерили на път. 

   В тази точка на историята, един асистент донесе четири от таблетките и ги сложи внимателно на цокъла, подобен на маса, около който бяхме седнали, по такъв начин, че ги виждахме в лице. В точният момент, в който стрелките на часовника показаха девет часа, се чу глас, който пееше ритмично. Звукът беше безкрайно нежен, макар че високият диапазон беше като на младо момче. 

   Ето, преведени колкото се може по-точно, думите, които то изпя: Не можем да отречем, че съществува един безкрайно мъдър Дух, един Божествен и безкраен интелект, който се съдържа във всички неща. Защото той се съдържа във всички неща, той е безкраен и образува източника на всичко. Той е божествен, и неговата божественост, манифестирана под формата на мисъл, или на материално тяло, представлява истинското съществуване на всички неща. Можете да дадете на този интелигентен и безкрайно мъдър Дух, каквото име искате, например Бог, или Доброто, тъй като е необходимо на човека да даде име на всички неща. Един път като е дал име на нещо, той има силата да го доведе до съществуване. Ако името е дадено с уважение, поклонение и възхвала, Човек може да се превърне в това, което е нарекъл. 

   Вие виждате, съответно, че човек има избора да стане Бог или животно. Той става идеалът, с който е избрал да се съобрази. Според тази доктрина, е очевидно, че човекът е единствения син на Бога, или единствен син на животно. Той се превръща в демон, ако неговите очи гледат в лошото, или  Бог, ако наблюдава Бога. 

   Интелигентният и безкрайно мъдър Дух беше мълчалив и съзерцателен в своето непроявено състояние. Въпреки това, интелигентността беше там и се видя, създател и съзерцател на всички живи и неживи същества. В това състояние на тишина, тя видя, че всичко е в застой. Решила да създаде Вселената, тя си представи образа на това, което трябва да бъде света. Вселената, нямаща други планове за следване, освен Божествения образ, зае спонтанно формата, дадена и от Интелекта, и нейното разширение продължило, докато не станала съвършено видима. Такава е Вселената, която виждаме днес, според съвършения план, който и е даден. 

   Този божествен план и идеал, е бил винаги възприеман и подреждан от интелигентния Дух, и продължава да бъде. Интелектът е знаел, че е било необходимо, за да изрази себе си напълно, да създаде жива форма и да я надари с всички възможности. Той сътворява съответно безсмъртния човек. 

   Този Божествен идеал, който се различава във всички посоки, е безсмъртната част на човека днес. Създаден в божествения идеал на Духа, човекът не може да бъде друго, освен Син на Принципа, с власт над всички атрибути и обстоятелства. Син означава единение с Принципа, а не слуга на Принципа. Oт съществено значение било, този Син да може да се разпорежда със свободната си воля и никога да не се превръща в роб или марионетка. 

   Безсмъртният идеал задължително винаги съдържа една искра от централния огън, който му е дал живот, който го е проектирал в съществуването. Първата клетка, която накрая става тялото на човека, е тази проекция. Тя е искрата на вечния живот и никога не умира. Името на тази клетка е Христос.  Макар че тя се дели и се възпроизвежда  милиони пъти, тя запазва образа на  проектирания и имплантиран Божи Дух в нея. Мисълта на човека не може да я корумпира. Следователно, човекът е винаги божествен. 

   Тази клетка проектира своята божественост във всички клетки, в следствие на делението, освен ако мисълта на човека не ги корумпира. Събирателното на тези клетки накрая получава формата на една обвивка, която наричаме човешко тяло.  Духът, или есенцията, остава непроменим, и притежава интелекта, който му позволява да вижда всички промени, които стават наоколо му. Ако човек се държи в неговото висше царство, той е Дух. Или Духът е Бог. 

   Човек трябва да мисли за своето висше Аз, да медитира върху него, да е в поклонение пред него, да го благославя като представляващ най-интимното му същество. Преди всичко, той трябва да вярва в съществуването на своя вътрешен висш АЗ. Тази вяра води до опознаването на този Аз. След това благословенията и благодарността стават видими, човек става този висш Аз. Такъв е пътят на истинското познание. 

   В началото ни се струва, че мозъкът е органът на приемане, тъй като той е формиран от съвкупност от най-деликатните клетки, първите, които отговарят на вибрациите на мисълта, и ги разширяват до степен да ги направят осезателни. След това вибрациите са подбрани и изпратени към всички органи. Тъй като те са поддържани в божия ред, всяка една отива към органа, за който тя е подходяща.

   Всеки орган, всеки нервен център е мястото на едно специално увеличение на вибрациите, отредено за централизиране на живота на истинския човек. Когато центровете са хармонизирани и координирани, човек се представя с цялото си величие и мощност. Той се проявява като Светия Дух, целостта на безкрайно мъдрия и интелигентен Дух, под своя аспект на съзидателна дейност. Душата и тялото са събрани в едно централно огнище. Никой не може да създаде едно творение, без съзнателно или не, да събере всичките си способности към това централно огнище. Това е мястото на силата, Христос в човека, мястото на превъзходството. 

   Как тогава човек може да страда от раздори, дисхармония, грях или болести, без преди това да е идеализирал всичките тези неща, позволявайки им по този начин да се появят? Ако той остане центриран винаги в Духа на универсалната Мъдрост, нищо по-ниско не може да влезе в неговото съзнание. Задържайки винаги този идеал в бистрите води на неговата интелигентна мисъл, човек става Бог. Във всеки момент неговият вътрешен глас му отговаря със сигурност. 

   Зад волята се намира желанието. В своя чист вид, волята е една безцветна сила, пусната в движение от желанието. Ако волята не получи нито оцветяване, нито заповед, тя остава неактивна. И обратно, ако сложим желанието в хармония със силата на волята, тя веднага реагира и вика легионите да изпълнят нейните заповеди, с единственото условие, че те са в съответствие с божествената хармония. 

   Има милиарди светове, но всички са произлезли от една едничка Мисъл. Законът на тази мисъл е Ред без възможна грешка. Неговите същества са свободни да се съобразят или не. Те могат да сътворят безредието, което включва болката, нещастието, омразата, и страха. Те могат да сътворят тези неща. 

   Великият Принцип е представен като една позлатена светлина. Той не е далеч, той се намира във вас самите. Дръжте се в неговия лъч и вие ще видите ясно всички неща. Преди всичко, когато вие се представите, вашата мисъл трябва да бъде в дълбоко общуване с тази, която е сътворила световете. Редът, който носи мир, трябва да излезе от тъмнината на безредието и от потопа на бедствията, които то причинява. Когато човек научи, че той е едно със съществената Мисъл на красотата, на силата, и на мира, той ще знае, че никой не може да му вземе предмета на желание на неговото сърце. Той ще застане в светлината и ще привлече към себе си това, което му принадлежи по право. 

   Сине мой, остави да мине през мисълта ти само образа на твоето желание, на твоето желание, което е Истина. Медитирай само върху истинското желание на сърцето ти, знаейки, че то е най-благородното и не наранява никой. То веднага се проявява в земна форма и ти принадлежи. Такъв е законът, по който се проявяват желанията на сърцето. Ако някой протегне ръката си, за да привлече мълния върху главата на брат си, мълнията ще премине през неговата собствена душа и неговото собствено тяло. 

   По-дълбоки изследвания навярно могат да докажат, че тези таблетки са копия, направени за да се запазят оригиналите. Ако това е така, трябва да са направени през индо-арийската примитивна ера. Доколкото ние знаем, цивилизованият свят не познава нищо, което да им прилича. От къде са произлезли те, ако не от единственият Източник? Тяхното съдържание може да служи за тема на хиляди песни и поеми.

 

            О, Човеко, къде е твоята корона?

            Предаде я Вечността.

            Къде е твоята душа?

           Тя произхожда от Безкрайността.

           И завинаги през вековете

           Тя е била избрана за теб.

 

   Четирите таблетки бяха там, изправени пред нас, и всяка една струваше царски откуп.

Превод Цветанка Бернард

Следва

Sunday the 18th. Spiralata.net 2002-2019