49. Животът на Учителите 3-9

9

 

   На другия ден по обяд получихме съобщение, че великият Далай-Лама ще ни приеме в Двореца. Първосвещеникът дойде при нас тази вечер да ни даде инструкции, отнасящи се до церемонията. Той беше много доволен, че аудиенцията ни е била разрешена, без да се вземат предвид обичайните закъснения. Тази услуга ни е била предоставена, веднага след завръщането на пратеник, който е информирал Негова Светлост, че посещението на Шамбала е минало добре. Далай-Лама също беше информиран за нашите приключения в селището, където малката къща беше пораснала. Ние искахме да направим възможно най-доброто впечатление, тъй като бяхме помолили за разрешение да продължим нашата работа в цялата страна. Информираха ни веднага, че Богодо-Лама, или управителят на провинцията, ще дойде преди обяд и беше изпратил съобщение по един пратеник, че той ще ни помогне с всичко, което е по силите му. Това беше наистина една голяма изненада. Ставаше очевидно, че утрешният ден щеше да бъде вълнуващ за нашата малка група. 

    Станахме рано и се присъединихме към една група, която беше тръгнала да поднесе почестите си на управителя. Той беше много доволен от този жест, и ни покани да го придружим и да бъдем негови гости. Приехме, и при нашето пристигане с управителя, ни ескортираха до стаите за гости в двореца. От там отидохме направо на мястото, където трябваше да се проведе подготовката ни за церемониите за нашия прием при Далай-Лама.

   Когато пристигнахме, трима Лами бяха седнали на високи тапицирани столове, докато други, с по-малък ранг, бяха седнали на земята в поза за медитация. Двама Лами, облечени с червени плисирани роби, стояха прави върху високи табуретки и водеха заклинанията. Нашият приятел абатът (първосвещеникът), беше седнал на един трон, гарниран с един церемониален чадър, и чакаше управителя. 

   Голямата зала на манастира беше красиво украсена за случая. Орнаментите представяха сцени, които са станали в 1417 година, и на които се виждаше Тсонг-Каппа (Tsong-Kappa), върху каменния олтар на манастира. След това той проповядваше на тълпата за величието на човешките постижения, претърпяваше преображение, и изчезваше с тялото си. След което се връщаше, за да основе Жълтия Орден, или Консолидираната реформирана църква на Тибет, на която Лхаса е централният стълб.

   Малко след това, управителят влезе с ескорта си и се приближи направо към трона, от който беше слязъл абата. Те заедно ни приеха и ни поведоха към залата за аудиенция на Далай-Лама. Голямата зала беше украсена с разкошни стенни гоблени от коприна и лакирани жълти мебели. 

   Водени от нашия ескорт, ние коленичихме за момент пред Негово Величество, след това се изправихме и ни поканиха да седнем. Първосвещеникът взе думата от наше име и обясни причината за посещението ни. Негово Величество стана и ни покани да се приближим. Един асистент ни заведе на нашите съответни места в предната част на тълпата. Абатът и управителят заеха места от всяка страна на редицата, която бяхме образували. Далай-Лама слезе от трона си и застана пред нас. Той получи скиптъра си от ръцете на един от асистентите си, и мина пред нас, като докосваше леко по челото всеки един със скиптъра. След това, използвайки първосвещеника като преводач, той ни поздрави с добре дошли в Тибет. Той каза, че е голяма чест за него да му бъдем гости по време на нашия престой в града. Помоли ни да се чувстваме като почетни гости на страната му и на неговия народ, толкова дълго, колкото останем, и във всеки следващ момент, ако искаме да се върнем в страната. 

   Ние му зададохме много въпроси и ни информираха, че той ще ни даде отговор на другия ден. Покани ни да изследваме архивите и таблетите, подредени в подземията на двореца. Той извика един асистент и му даде няколко заповеди, които не ни преведоха, но разбрахме, че имаме свободата да се движим без ограничение в двореца. Негово Величество ни даде след това неговата благословия, стисна ни топло ръцете, и ни отпрати в нашите покои заедно с абата и управителя. Тези последните ни помолиха да дойдат с нас, тъй като трябваше да разгледаме много въпроси. 

   Първосвещеникът започна: Случиха ни се много забележителни неща, след като вие живяхте с нас в малкото селище. Разгледахме различни таблети от нашия манастир и констатирахме, че те всички говорят за античната цивилизация на страната на Гоби. Ние сме сигурни, че всички религиозни вярвания произлизат от един единствен извор. Не знаем нито произхода, нито датата на таблетите, но сме сигурни, че те предават мислите на един народ, който е живял преди много хилядолетия. Донесохме едно кратко резюме на превода, който направи за нас един лама номад от Кису-Абу (Kisou-Abou). С ваше разрешение, ще ви го прочета.

   Ние съзнаваме прекрасно, че нашите съвременни религиозни мисли не са на повече от пет хиляди години. Те формират, така да се каже, една смес от мисли и вярвания на хората, които са живели по това време. Едните са митове, другите легенди, и други имат чисто вдъхновен характер. Въпреки това, никой от тях не предполага върховната кулминацията на човека. Те не показват, че Божият Христос е част от най-високото индивидуално съвършенство.

   Доктрината на Учителите казва, че ние можем да достигнем съвършенството чрез един живот, демонстриращ този идеал. Как е възможно да сме пропуснали тези неща, след като сме живели толкова дълго време между тях ? Сега ми е лесно да видя, че Буда и всички големи просветени са преподавали тази доктрина. Но как сме могли да не опознаем истинското значение на тяхното учение, като в същото време сме живели толкова близко до него? 

   Ние знаем, че нашият любим Тсонг-Каппа е стигнал до тази степен на просветление чрез живота, който е живял. Знам, че други са отишли много далеч по този път, включвайки скъпия приятел, който ви прие днес. Аз съм виждал те да се появяват и изчезват по желание. Въпреки това хората от народа са стъпквани, нещастни и заслепени от свещеничеството. Защо сме удавили истината, защо не научим народа да може да използва този велик и единствен закон, това съвършено състояние ? 

   Аз разбрах, че в тази единствена цивилизация, всеки индивид е познавал ефективно този закон, живеел го е, потопявал се е и е бил едно с този закон. Всички различни събития зависят само от човека и идват от неговото незнание на закона на съвършенството. Този закон не е ли достатъчно укрепен, за да бъде даден на цялото човешко семейство?

   В своята негативност, това не е законът, но един от неговите подразделения, който ще го класира като едно обикновено изражение на общото, откъснато от общото и консолидирано отделно, докато стане един изолиран атом, без полярност и връзка със своя източник. Въпреки това, тази част лети в пространството, давайки вид, че следва една орбита. Но тя само търси орбита, тъй като не притежава точка, която да е нейна. Тя просто присвоява орбитата на източника си, без да се съедини с нея. 

   Можем да видим днес в нашата слънчева система милиони примери за този феномен, специално в областите между Юпитер и Марс. Съществуват много малки стероиди, които като че са свързани със слънцето, защото следват някакво подобие на път около него. Реално, те само следват орбитата на техния родител Юпитер, поради привличането им към него, и поради липсата на полярност към слънцето, който е техният истински източник. Изхвърлени от слънцето в същото време като Юпитер, те няма да станат никога едно с него. Те продължават да летят непрекъснато до Юпитер, без да знаят кой е техният истински източник. Ние знаем съответно, че този феномен се получава поради липсата на вътрешна поляризация на астероидите към слънцето. 

   Грешката на Юпитер ли е, или Слънцето, техният истински родител ли е грешен? Не трябва ли по-скоро тя да бъде вменена на всеки малък атом, и не се ли отнася това същото към човечеството? Отец ли е грешен? Грешката е в тези, които имат по-голям интелект, или в тези, които представляват най-малките части на интелекта? Сигурно тя трябва да бъде у по-малките, тъй като те отказват да бъдат с по-големите. 

   След това, обръщайки се към Емил, първосвещеникът каза: откакто ви срещнах, аз виждам, че единствено по моя грешка съм останал вкопчен в тази тясна гледна точка, тогава, когато бях заобиколен от величие. Но да се върнем на превода, тъй като чрез него съм достигнал до повратната точка на живота си.

   Ръководният принцип, Великата Първопричина, видя сина си Христос, идеалния мъж. Той каза: Ето Господ Бог, законът на Битието ми, на когото съм поверил да управлява небето и земята, и всичко, което е в тях. Този съвършен син, няма никаква нужда да бъде роб на каквато и да е смъртна концепция, тъй като Съвършеният ми Идеал е издигнат над всякакво подчинение и притежава всичките правомощия като мен. Ето защо аз говоря чрез устата на Господ Бог на Битието ми. 

   Не ви давам други заповеди, освен тази: Да си сътрудничите с мен в божествената творческа воля, и няма да ви е необходимо нищо друго. Не правете никакъв гравиран образ пред мен или пред вас. Така няма да обожествявате нищо, но ще знаете, че сте Бог, в когото вложих удовлетворението си, и ще доминирате като мен. Сега, сине мой, приближи се до мен, претопи се в мен, аз ще бъда теб, и заедно ще бъдем Бог. Твоето тяло е идеализираното тяло на Бог, което съществува и е съществувало преди човешката раса да се е появила под физическа форма. Това е битието на човечеството, съществото на Бога. Цялото човечество притежава това съвършено тяло, стига то да приеме истинския му вид. Това е храмът на Бог, принадлежащ на човека, завършен от човека. 

   Няма да гравирате никакви картини, да скулптирате нищо, което да прилича на съществата, обитаващи небето, земята, или водите на земята. Няма да превърнете никаква материя в образ или идол, тъй като всякаквo съзидателно вещество ви принадлежи, за да го използвате и ви е непрекъснато доставено в по-големи от необходимите ви количества за вашите нужди. Няма да се кланяте на нито един произведен предмет и няма да се превърнете в негови слуги. Съответно, няма да има нито едно ревниво същество, никакъв грях, никаква неправда няма да се препише на което и да е поколение от вашето потомство. Вие ще запазите здраво фиксирани очите си върху Причината, и идеалът, който сте си направили за тази причина, няма да изчезне. Вие ще изразите, съответно, същата любов, каквато аз имам към вас. 

Вие ще почитате тази Причина, или Ръководен Принцип, знаейки, че той е вашият Отец и вашата Майка. Вашите дни ще са много повече от песъчинките на брега на морето, които са безброй. Вие няма да пожелавате да нараните, нито да унищожите, нито смъртта на някое същество, тъй като съществата са вашето творение. Те са вашите синове и вашите братя. Ще ги обичате, както аз ви обичам. 

   Вие няма да изневерявате, тъй като това, което правите на другите, сте го направили на вашия баща, на вашата майка, на вашия брат, на вашата сестра, на вас, любими мои. Те са обичани от Причината, както Причината ви обича.

   Вие няма да крадете, тъй като вие можете да откраднете само от Причината, и ако вие я крадете, вие крадете от себе си.

   Няма да лъжесвидетелствате против нито едно същество, тъй като правейки го, вие лъжесвидетелствате против Причината, която се слива с вас.

   Няма да пожелавате нищо чуждо, тъй като пожелавайки го, вие пожелавате Причината, която се слива с вас. В общение с Причината, вие притежавате това, което е съвършено, и което ви принадлежи наистина. 

   Следователно няма да произвеждате символи от сребро или злато, за да ги обожавате като богове, но ще се видите самите вас в общение с всички чисти неща, и вие ще останете винаги чисти. Тогава няма да се боите от нищо, тъй като нито един Бог, с изключение на самите вас, няма да ви постави на изпитание. Вие ще знаете, че Причината - не лична, но безличната - съществува за всички и обгръща напълно всички. Тогава ще издигнете един олтар, върху който ще поддържате вечно не огъня на боговете, но пламъка на Ръководния Принцип, който е Бог. И ще видите, че вие самите сте Христос, Съвършеният, Единственият Син на Истинския Принцип, Дете на Причината. 

   Знаейки напълно това, ви е позволено да произнесете думата (Бог) така, че тя да бъде видяна. Вие сте съществото и създателя, наоколо, отгоре и отдолу, едно с Божествения Ръководен Принцип, с Причината, с Бога. Небесата се подчиняват на Божия глас, този мълчалив глас, който говори чрез човека. Човекът говори. Или, Бог говори винаги чрез човека. Следователно, когато човекът говори, говори Бог.

   Във връзка с казаното по-горе, аз подготвих следната линия на поведение, която уточнява моята гледна точка. Необходима е прецизност във всяка една мисъл, всяка дума, всяко действие, и трябва да общуваме с този принцип на прецизност. Формирайки първо картината на една мисъл, на една дума, или на едно действие, свързано с нещо, разбираме, че ние сме самото това нещо. Приели сме формата на изразявания идеал. 

   По време на най-трудните ми часове, аз знам, че Бог съществува. Когато се страхувам, аз уточнявам моята вяра в Бог, Отец мой, живеещ в моето интимно същество. Аз се оставям спокойно в сигурното познание, че всичко е добре, и че моето съвършенство е завършено. Признавам, че Бог е Мисълта, която включва всичко, и съвършено знам, че човекът е Божият Христос, образът, направен по подобие на Бог, Отец мой. И аз съм Едно с Източника.

   Денят на абсолютното духовно виждане наближава бавно, но сигурно. Аз го признавам от днес. То е тук, тук и сега, напълно завършено. Аз благославям и възхвалявам абсолютното духовно виждане. Аз ти благодаря, Отец, за това, че тя реализира още сега моя най-висок идеал. 

   Работейки, ми трябва винаги да съм осъзнат, че работя според съзнателният и безпогрешен закон на Бога. Сега разбирам фразата: „Аз ви давам моя мир, аз ви давам моята любов. Аз ви ги давам, но не по начина, по който светът има навика да дава.“

   Аз знам също какво означава: „Вдигни ми един вътрешен храм, за да може АЗ СЪМ да бъде между вас.“ Тогава, АЗ СЪМ е вашият Бог, и вие сте като АЗ СЪМ. Това не се отнася до нито една Църква, или църковна организация. Отнася се до истинския мирен храм вътре във всеки човек, където Бог, Източник на всички неща, наистина живее. 

   Човечеството изгради заслон, за да се събира за поклонение на истинския идеал, вътрешният Христос, който Бог и човек съдържат в себе си. Но хората не се забавили много да се покланят на заслона и да сътворят безсмисления идол, Църквата, каквато е тя днес.

   Привързвайки се към истинския идеал , аз слушам моя собствен божествен вътрешен глас, и откровението на този глас ми носи успокоение, вдъхновение и насоки в работата на живота ми. Дори когато само двама или трима са събрани в мое име, АЗ СЪМ е винаги там, между тях. Колко са истински тези думи, тъй като АЗ СЪМ е винаги във вътрешността на човека.

   Ако искам да напредвам, ми трябва да работя и да упорствам и никога да не се оставя да се разочаровам и да се огъна. Аз съм Христос, Божият идеал, от който Бог е доволен, единствения син на Бог Отец. Аз съм единствен, който знае, вижда, и сътрудничи с Отец, единственият потомък, който Бог признава. И той признава всички хора, тъй като всички могат да кажат: ПОСТИГНАТО Е!!!

Превод Цветанка Бернард

Следва

Wednesday the 19th. Spiralata.net 2002-2019