45. Животът на Учителите 3-5

5

 

   На вторият ден след унищожаването на бандата, на обяд, бяхме се погрижили за всички ранени  и направили една последна обиколка, за да сме сигурни, че не са останали други в дефилето под отломките. Докато отивахме към хана, за да закусим и да направим почивка, от която имахме голяма нужда, един от нас изрази на глас мисълта, която тормозеше мозъците ни от часове : «  Защо този ужасен холокост, това унищожение на човешки животи ? « 

   Бяхме изтощени от умора и шокът напълно ни беше оставил без сили. Заради смъртният страх, който бандитите вдъхваха на жителите, всичките усилия за спасяването им бяха паднали върху нас, особено в първите часове. Дори след като бяхме освободили ранените от плетеницата под конете, ни беше много трудно да убедим жителите да се погрижат за ранените. Те не виждаха никакъв мотив да ни помогнат да спасим  живота на тези, които се бяха опитали да отнемат техния. Много от тях чувстваха дълбоко нежелание да се докоснат до нещо умряло. Ако не беше заради нашите приятели, жителите биха напуснали веднага, без да помислят да се върнат, сцената на битката. 

   Както и да е, ние бяхме уморени и ни боляха сърцата, тъй като това беше най- ужасния опит от целия ни живот. Пристигайки в хана, ние се поуправихме малко и седнахме на масата, в края на силите си. Храната пристигна бързо. Бяхме сами, Томас беше придружил Лин Чу, Черният Бандит, и един или двама Учители на обиколка надолу в долината. Отидохме да си легнем след яденето , и никой от нас не се събуди преди вечерта на другия ден. 

   Докато се обличахме, един от нас каза, че трябва да отидем направо в нашето светилище. Така ние наричахме горната зала на храма. Напуснахме хана и тръгнахме към храма по обичайния път.

   Бяхме стигнали до стълбата, която водеше към входа на тунела и първият от нас беше сложил крак върху първото стъпало, когато той спря и каза : Какво ни стана ? Вчера и онзи ден ние бяхме на седмото небе, ние плувахме в радост, движехме се свободно, и свършихме за по- малко от три месеца работа, за която обикновено биха били необходими години, за да се свърши. Нашето ядене се появяваше на масата. Всичко това ставаше без ни най-малкото усилие от наша страна, и сега, ето ни изведнъж паднали отново в старите ни навици. Искам да знам причината за това внезапно падане и аз виждам само един : Всеки един от нас взе върху раменете си товара на този опит, през който преминахме. Това е, което ни притеснява сега. То не е вече част от мен под каквато и да е форма. То ми тежеше, докато аз го обожавах, докато се държах за него и не го изпусках. Аз го напускам за едно по-добро и по- високо състояние. Оставям миналото да си отиде. Аз напълно свърших с него. 

   Докато го гледахме с учудване, ние изведнъж забелязахме, че той не беше вече там. Беше изчезнал. В този момент, останахме без дъх, виждайки, че тази душа беше постигнала това. Обаче, никой от нас не искаше да пусне това, което го дърпаше назад, знаейки добре, че се беше вкопчил в събития, които не се отнасяха до него. И като последствие, трябваше да се изкачим по стълбата, минем през тунела, и да преминем през всичките зали преди да пристигнем до целта ни. Пристигайки, намерихме нашия другар вече настанен. Докато говорехме за неговото постижение, Исус, няколко Учители и Томас се появиха. Те влезнаха в залата през вратата на балкона. Седнахме и Исус взе думата.

   Той каза : Много хора казват, че са синове на Бога и притежават всички неща на Отца. И те ги притежават наистина, но тяхното твърдение не е приведено в действие, докато те нямат смелостта да предприемат следващата стъпка и да се приемат самите себе си като Богове, обединени с всичко, което представлява Бог. Само тогава те ще го постигнат. 

   Когато един човек, ограничен от своята материална мисъл, започне да вижда Христос, неговото по- ефирно тяло започва да излъчва светлина. Когато този човек екстериоризира Христос, той се радва на едно по-фино, по- ясно и по- широко виждане. Той вижда своето висше тяло да вибрира с един по- бърз ритъм от неговото по- низше тяло, без да загуби първото от поглед. той вярва, че има две тела. Той вижда едно, което му се струва външно и отдалечено от него. Той го взима за Христос на някой друг, но тази видима двойственост идва от това, че той не вярва, че е Христос. Ако, напротив, той заяви, че е Христос и приеме нещата като една даденост, двете тела преминават изведнъж в едно. Този човек е екстериоризирал Христос, и Христос идва победоностно.

   Човекът може да направи още една крачка и да заяви, че това е Божият Христос, който идва. Мигновено той е Божият Христос. Божият Син е вече едно с Отца и отива направо към Отца. 

   Но остава да се направи една последна крачка, и това е най- трудното. Тази стъпка изисква най- голяма воля, защото човекът трябва напълно да помете от мислите си всякакъв материален страх и всякакво ограничение. Той трябва да напредне, да отиде директно към източника, и изрично да заяви, че е Бог. И като го заяви, той трябва да знае, че е истина, без страх от прецеденти, без суеверие, без задна - човешка мисъл. Той трябва да заяви и да знае, че е напълно потопен в Бога, че той е слят с него, че той е Любов, Мъдрост, Интелигентност, че той е Субстанция, че той е всеки атрибут на Бог Отец, Източник и Принцип. Той трябва да приеме това в пълно смирение. Тогава той представлява наистина Бог.

   Чрез един такъв човек, всички атрибути на Бога се разпространяват над цялото човечеството, и само чрез такива хора, Бог може да се изрази. Когато се слеем с Бог, всичко е възможно. Не само притежаваме всичко, което Отец притежава, а сме и всичко, което е Отец. Ние сме човека- Христос, Божият Христос, и Бог събрани в едно. Ние сме Троицата. Светият Дух живее във вас. Целият вечен Дух, в своята съзидателна дейност, живее във вас. Приемете всичко това и вие ще пеете така добре както и другите : « Да славим силата на Христовото име. «  Това не се отнася до собственото име на Исус, но за Христос. 

   И ангелите да се поклонят чак до земята. Вземете царската корона и ръкоположете Христос като Господ на всички. Недейте да ръкополагате Исус като личност, ръкоположете Христос, тъй като Христос заслужава най-красивата кралска корона от християнските корони. Нито едно бижу не е прекалено красиво или твърде божествено за короната на триумфиращият Христос.  Виждате ли сега, че който го иска, може да влезе в царството. Елате, станете Триумфиращ Христос, и вие ще направите да влезнат тези, които го искат. 

   Когато казвате «  Бог « , мислете за себе си като Бог. Виждайте Бога да се представя, когато вие се представяте. Бог няма да може да бъде фанатик, самохвалец и егоист. Христос, Богът- Човек, образ и подобие на Бога, няма да може да бъде нещо друго. Вие можете да бъдете Бог. Истина е да се каже «  АЗ СЪМ « е в Отца, и Отец е в мен. «  АЗ СЪМ «  и моят Отец са едно във цялото смирение и в цялото величие. Бог и човечеството събрани са мощ, те представляват всемогъществото на Бога. Това, което е родено в мислите ви за беззаконие възкръсва в слава, тъй като мисълта за беззаконие е изтрита. Който носи белега на земята, ще носи марката на небето, когато вие издигнете идеалната визия. 

    Казвам ви, че сега, в този момент, вие имате възможността да се измъкнете от голямата външна вихрушка и да влезете в голямото спокойствие и благословенията на Бога, и да се облечете със светлината на Бога. С дълбоко смирение, положете короната на Христос върху вашата собствена глава. Ако вие не го направите, никой не може да го направи вместо вас.

   Предвижете се напред, за да бъдете част от големият бял трон, от източника. Станете едно с тези, които са завършили по този начин великото съвършенство. Не бъдете само едно с Бог, а бъдете Бог, наистина Бог. Тогава вие можете да представите божествените атрибути на целия свят. Как  би могла да се изрази Божията енергия, ако не чрез човека ?

   На земята няма организми, които да вибрират с една и съща вибрация. Човекът е така високо организиран, че възприема висшата енергия, позволяваща да представи Бог на целият свят, след това той я създава и трансформира. Как би могъл да го направи, ако не чрез високо организираното си и съвършено тяло, което е вашето, когато имате контрол над него ? 

   Този контрол означава, че ние сме напълно Магистър, Месия и Ученик. За да управляваш тялото и да бъдеш съвършено хармонизиран с него, трябва да се предствиш със съвършен контрол над всички атрибути на Светата Троица, човешкият « АЗ СЪМ « , Христос и Божия Христос. Комбинирайки тези тримата с най-високия, Бог, вие сте Бог. 

   Това сте, което сте, вие, днешният човек, който достига своята визия и разбира истината за себе си. За вас има един по-добър живот, отколкото цикъла от светски преживявания. Вие ще го разберете като следвате пътя на правдата, в хармония и истинско съгласие с най-високите идеали, които можете да изразите или възприемете. 

   В първия етап, вие, човекът, ставате Човешки Христос, единственият син на Бога. Във втория етап ставате Божия Христос, като разберете, че човешкият Христос е Божият Христос, и като ги съберете. Третият етап ви води направо към източника. Той се състои в това да претопиш двете в едно, в Бог Отец.

   С други думи, вие сте интегрирали човешкият «  АЗ СЪМ « в човешкия Христос. Влед това сте преобразували човешкия Христос в Божи Христос, или Господ Бог. И накрая вие сте преобразували  Божия Христос в живеещ вечно Бог. Дуалността е станала единство. Вие сте образа и подобието на Върховната Енергия, Бог Отец на всички. Ако не се отклоните от този път на правилно използване на възможностите си, всичко ще е възможно за вас. Трябва да го следвате без страх, с цялата си искреност, без оглед на общественото мнение на света. Представяйки се във вашата мощ и признавайки своето причастие, вие сте неразривно свързани с Отца, върховен Принцип на всички неща, винаги присъстващ и действащ.

   Разгледайте вашата Библия в светлината на това, което казах. Не предлага ли тя картината на едно голямо алегорично описание на духовното развитие на човека и неговата съвършеност, когато той е разбрал добре своите възможностти и ги използва правдиво ?

   Светлинният лъч, който артистите рисуват, че слиза от небето върху мен, е напротив излъчен от моето тяло. Истина е, че тази светлина е небесна, тъй като небето ни обгражда отвсякъде и то е една светла вибрация. Но центърът, точката на тръгване на небето се намира в моята най- дълбока интимна вътрешност. Значи трябва небесната светлина да се излъчи от мен. Моят «  АЗ СЪМ « трябва да позволи на есенцията на светлината да влезе в мен. След това трябва аз да родя и да трансформирам тази светлинна енергия по такъв начин, че да я екстериоризирам с желаната от Бог интензивност, от « АЗ СЪМ «. Тогава нищо не може да издържи на силата на тази чиста светлина. Тя представлява светлите лъчи, които виждата да излизат от тялото ми, когато артистите ме рисуват в Гетсемания. 

   Вие можете по същият начин да трансформирате силата на Бога и да я излъчите навън с неустоима сила, благодарение на вашия рефлектор. Всички тези неща са често правени от тези, които се представят едновременно като Бог, неговото божествено наследство, и Божият Христос, всичко в едно. Такъв е божият и точен девиз, даден на цялото човечество. Колкото повече хората се приближават към този лъч на изцеление, толкова по- бързо ще изчезват всички раздори и дисхармонии. 

   Ако вие живеете свободно в тази светла вибрация, която е светлината на света, ако всички се вдъхновят, вие се приближавате към истинския дом, подготвен за човека. Ще откриете, че «  АЗ СЪМ « е светлината на света. Гледайте Бог, масата е сервирана. Повишете вашият « АЗ СЪМ « , издигнете вашето тяло към Бога, и ще бъдете коронясани като Господ на Всички. Ваша е отговорността да сложите короната на собствената си глава. Никой не може да го направи вместо вас.

Превод Цветанка Бернард

Следва

 

 

Monday the 21st. Spiralata.net 2002-2019