44. Животът на Учителите 3-4

4

 

   На следващата сутрин си бяхме възвърнали желанието за работа, страхът беше изгонен от нашите мисли. Два дни по-късно изучавахме едни картини, изваяни в скалите на дефилето, когато вниманието ни беше привлечено към човека, оставен като пост на селището. Той стоеше от другата страна на дефилето, на малко по-голяма височина от нашата, което му даваше много по-голям обзор над областта. Биноклите ни позволиха да видим, че човекът даваше сигнали към селището. Скоро забелязахме селяните, които тичаха на всички страни, очевидно търсещи подслон в дълбоките клисури на планинските възвишения. Те всички показваха екстремна възбуда. 

   Ослушвайки се, можахме да чуем далечното бучене на ордата от бандити, която приближаваше. Един от нас се изкачи малко по- нависоко, за да има по-добър изглед над ситуацията. Той ни извика, казвайки, че може да види облака от прах, вдигнат от ездачите при придвижването им към входа на дефилето. 

   Скрихме нашите вещи в една пукнатина в околностите, отидохме при нашия колега и намерихме едно прикритие в отвесните скали, от където можехме да наблюдаваме движенията на ордата. Тя се спря при входа на дефилето. Петдесетина ездачи тръгнаха като авангард, след което цялата банда изкачи дефилето в неистов галоп, ритайки и стимулирайки конете си. Тропота на копитата, удрящи скалата, присъединен към виковете на предизвикателство, образуваше неописуема врява. Дори ако обстоятелствата не бяха толкова трагични, спектакълът от тази толкова голяма маса от конници, втурваща се напред, щеше да бъде достатъчен, за да предизвика терор.

   Заемахме много изгодна позиция, тъй като стените на долината бяха почти перпендикулярни. Можехме да гледаме надолу и да наблюдаваме ордата от бандити в тяхното нападение, подобно на непреодолимата сила на приливна вълна. Авангардът беше подминал нашите позиции и конниците в началото на основната маса напредваха бързо. Обърнахме биноклите си към селището и забелязахме, че паниката обхващаше жителите му. 

   Също видяхме един от нашите другари на балкона на храма. Той спря да работи, за да наблюдава бандата, която приближаваше. След това се обърна и погледна към вратата, която водеше към централната зала на Храма. Исус излезе през тази врата и дойде на балкона. Той се приближи до ръба и застана неподвижен за момент, изправен в една скулптурна поза на възхитителен равновесие. Всичките ни бинокли бяха, разбира се, насочени към него. Балконът се намираше на пет километра от нашето скривалище и на около триста метра по нависоко. Изведнъж разбрахме, че той говори, и неговите думи идваха до нас ясно и отчетливо след няколко секунди. Нашият другар, който беше на балкона, седна, за да направи стенографски запис. Аз направих същото. Едно последвало по- късно сравнение ни позволи да разберем, че думите на Исус бяха напълно доминирали глъчката на движещата се орда. Ние разбрахме, обаче, че той не беше повишил гласа си над нормалния си тембър, нито беше променил обичайната си добра артикулация.

   В момента, в който Исус започна да говори, всички обитатели на селото станаха напълно спокойни. Ето, прегледани от него, думите, които произнесе. Моето най- съкровено желание е да не ги забравя, дори да живея десет хиляди години.

 

                                                         СВЕТЛИНАТА

 

   Докато аз сам стоя в голямата Ти тишината, Боже, Отче мой, една чиста светлина пламти в гърдите ми и изпълва със своето силно излъчване всеки атом от моето тяло. Животът, Любовта, Силата, Чистотата, Красотата и Съвършенството доминират в мен с цялата си сила. Докато аз гледам в самото сърце на тази светлина, аз виждам една друга - течна, нежна, в позлатено бяло, и лъчезарно ясна- която поглъща, храни и излъчва този галещ пламък на най- силната светлина. 

   Аз знам сега, че съм Бог, в единство с цялата Божия вселена. Шепна на Бог, моят Отец и нищо не ме смущава. 

 

                                               СПОКОЙСТВИЕ В ТИШИНАТА

 

   В тази пълна тишина, обаче, царува най- голямата активност на Бога. Отново нищо не ме смущава, и пълната тишина ме обгръща от всички страни. Излъчването на светлината се разпростира сега във широката Божия вселена, и аз знам, че съзнателният живот е навсякъде. Аз повтарям без страх, че съм Бог. Аз съм спокоен и не се страхувам.

   Издигам Христос много високо в себе си и пея възхвала на Бога. Вдъхновението звучи в цялата ми музика. Голямата Майка пее един нов живот все по- високо и по- високо в самия мен. По- силно и по- светло всеки ден, вдъхновението издига моята съзнателна мисъл, докато я постави в унисон с ритъма на Бога. Отново аз издигам много високо Христос, и слушам внимателно радостната музика. Хармонията е моят ключ, и Бог е темата на моята песен. Той запечатва моята песен с печата на истината. 

 

                                 ЕТО, АЗ СЪМ РОДЕН ОТНОВО. ЕДИН ХРИСТОС Е ТУК

 

   Боже, Отче мой, аз съм свободен с голямата светлина на твоя Дух. Твоят печат е сложен на челото ми. Аз приемам. Аз държа твоята светлина високо, Боже, Отче мой. Отново, аз приемам.

   Когато Исус спря да говори, един ослепителен лъч от чиста бяла светлина бликна от слънчевият му сплит към долината и удари земята на мястото, на което входът на дефилето правеше рязък завой на ляво, точно пред първата група от ездачи, които бяха начело. Един голям бараж, подобен на каменна стена се вдигна мигновено при точката на контакта. Излезнаха дълги дардове, подобни на огнени стрели. Първата група ездачи спряха така брутално в своята луда надпревара, че голям брой от ездачите паднаха от конете. Много от конете останаха известно време изправени на задните си крака, след това направиха обратен завой и се втурнаха яростно надолу към дефилето, в обратна посока на по- голямата част от бандата. Когато те се приближиха, ездачите, които още бяха на конете , направиха усилия, но напразни, да си върнат контрола над уплашените си коне. Те се сблъскаха, в същото време, като конете без ездачи, с основната маса от бандити, което спря инерцията на първите редове. Следващите редове, без да видят опасността, пристигнаха в галоп в тази бъркотия, и дефилето заприлича на една кипяща и разбъркана маса от хора и коне. 

   В един момент, настъпи смъртно спокойствие, нарушавано само от дивите крясъци на ужасените хора, и цвиленето на уплашените коне. След това настъпи ужасна сцена на мястото, където лудото настъпление на авангарда, връщащ се назад, се сблъска с напредналите редове на бандата. Конете без ездачи, напълно свободни в движенията си, се бяха хвърлили в масата от хора, и свалиха от седлата, с техните неистови скокове, голям брой ездачи, на които конете, уплашени на свой ред, добавиха към объркването. Тези коне започнаха да ритат, да се хвърлят и да цвилят, както само могат да го правят неми животни в момент на луд ужас. След което мелето се разпростря по цялата орда в дефилето под нас.

   Изведнъж видяхме мъже да изваждат техните къси бойни саби и да удрят диво във всички посоки. Други взеха своите огнестрелни оръжия и започнаха да стрелят по хората и конете, за да си проправят път и да избягат. Всичко се превърна скоро в една битка за оцеляване на по-силния. Тя завърши с един луд бяг към свободните пространства на тези, които имаха късмета да се спасят от клането. Те оставиха дефилето пълно с купчини от мъртви или ранени хора и коне.

   Ние побързахме да слезем, за да дадем цялата възможна помощ на ранените. Всички жители и нашите приятели се присъединиха към нас. Пратеници бяха изпратени надалече във всички посоки, за да помолят за помощ. Работихме усилено цялата нощ и след изгрева на слънцето на другият ден сутринта. Исус и нашите приятели взимаха ранените, след като ние ги изтегляхме от тази сложна и страшна маса. Когато бяхме се погрижили и за последният жив човек, ние отидохме в хана за закуска. Влизайки, намерихме за наше голямо учудване Черният Бандит, в разговор с Емил. До този момент не бяхме осъзнали присъствието на Емил. Той видя нашия изненадан поглед и каза : Ще говорим по-късно. 

   След закуска, излязохме с Томас, който ни каза, че той и Емил бяха намерили Черният Бандит, сериозно ранен и не можещ да се движи, тъй като е бил затиснат под коня си. Те го бяха освободили и занесли в един временен подслон, където го бяха настанили възможно най- удобно. След това бяха извикали нашата домакиня и бяха оставили бандита на нейните грижи. Когато раните му са били превързани, той я помолил да попита своя Бог дали той иска да му покаже всичко, което е необходимо, за да прилича на нея. Той помолил също нашата домакиня да го научи да се моли. 

   Тя го попитала дали иска да оздравее. Той отговорил: „Да, искам напълно да приличам на вас.“ Тя му казала: „Сега, когато ти помоли за здраве, твоята молитва получи отговор.  Ти си напълно здрав.“ Тогава мъжът изпаднал в дълбок сън. В полунощ неговите рани се били напълно затворили, и не останал никакъв белег. Томас е могъл да го види като е правил обиколката си. Човекът е станал, облякъл се е, и се е предложил да помогне на ранените. 

    Видяхме също да оздравяват напълно една голяма част от хората, които ние мислехме, че са обречени да се плъзнат в големият мрак. Някои се стягаха от ужас при приближаването на някой от нашите приятели до такава степен, че стана необходимо да ги отделим от другите. Когато спасителната работа беше завършена, Черният Бандит остана при своите ранени другари, правейки невъзможното, за да успокои техният страх. Много от тях приличаха на хванати в капан животни, страхувайки се от една ужасна смърт в мъчения, тъй като такава беше в тази страна наказанието за бандитите, които са били заловени. Тази идея беше толкова дълбоко закотвена в техният мозък, че те не реагираха на нито една от добрините, които правеха за тях. Те се страхуваха, че нашите усилия да ги излекуваме бяха насочени само да ни позволят да ги измъчваме по-дълго време. Накрая те бяха излекувани всички, въпреки че оздравяването на една малка част се проточи в продължение на месеци, с надеждата да отдалечат денят на тяхното изтезание.

   Известно време след това, Черният Бандит събра всичките бивши ранени, които искаха да се присъединят към него и образува една група против бъдещите евентуални  нападения. Той убеди също много от жителите  да се присъединят към тази група. По- късно бяхме информирани, че от този ден нататък, бандите от разбойници никога повече не са се опитали да грабят в тази област. Две отделения от нашата експедиция по- късно преминаха през тази територия по пътя си към пустинята Гоби. Черният Бандит и неговите хора са ги придружили, за да ги предпазят, в тяхната област и в съседната област, като най- малко на седемстотин километра, и никой от тях не е искал каквото и да е заплащане за тази услуга. 

   Чувахме още често да се говори за Черния Бандит. Той беше постигнал една голяма благотворна сила в цялата област, и беше посветил  щедро целият си живот на хората, без да иска заплащане.

Превод Цветанка Бернард

Следва

Sunday the 18th. Spiralata.net 2002-2019